step_up_to_me
05-21-2008, 12:49
Здравейте!Искам да ви споделя проблема си,защото просто нямам близък човек,на който да кажа.
Значи с момче от моя клас,ходихме някъде 2 седмици.Нещата вървяха горе-долу добре.Докато не започнаха шамарите,обидните думи и т.н.Просто не издържах.Опитвах се да съм далеч от него (доколкото може в една стая),но той все идваше при мен,и на сила ме караше да бъда с него.Преди 4 дни,утидох да го видя.Помислих,че ще се зардва,но не!Каза ми:"Изчакай имам малко работа,и ще ти обърна внимание."Страшно се ядосах.Това което вършеше,изобщо не беше толкова важно,но все пак трябвало да изчакам.Обърнах се и си тръгнах.Изобщо не ме последва,нито пък ме спря.На другия ден в училище,изобщо не си говорехме.Забиваше всички момичета от класа,като че ли мен ме нямаше.Мълчах и се правех,все едно не ми пука.Прибрах се вкъщи и всички сълзи,които подтисках през деня,просто потекоха.Не можах да спя,бях като убита.На другия ден ме заговори.Общи приказки,нищо отнасящо се до "нас".Една приателка,го попитала какво става с нас а той отвърнал:"Тя ми е сърдита.За какво да я закачам.Няма причина да е такава."Побеснях!Имаше причина.Една глупава игра,беше по важна от мен.Казах му,че разполагам с малко време,а той все едно не ме чу!Какво да правя...Утре пак ще се видим.Не знам...
Значи с момче от моя клас,ходихме някъде 2 седмици.Нещата вървяха горе-долу добре.Докато не започнаха шамарите,обидните думи и т.н.Просто не издържах.Опитвах се да съм далеч от него (доколкото може в една стая),но той все идваше при мен,и на сила ме караше да бъда с него.Преди 4 дни,утидох да го видя.Помислих,че ще се зардва,но не!Каза ми:"Изчакай имам малко работа,и ще ти обърна внимание."Страшно се ядосах.Това което вършеше,изобщо не беше толкова важно,но все пак трябвало да изчакам.Обърнах се и си тръгнах.Изобщо не ме последва,нито пък ме спря.На другия ден в училище,изобщо не си говорехме.Забиваше всички момичета от класа,като че ли мен ме нямаше.Мълчах и се правех,все едно не ми пука.Прибрах се вкъщи и всички сълзи,които подтисках през деня,просто потекоха.Не можах да спя,бях като убита.На другия ден ме заговори.Общи приказки,нищо отнасящо се до "нас".Една приателка,го попитала какво става с нас а той отвърнал:"Тя ми е сърдита.За какво да я закачам.Няма причина да е такава."Побеснях!Имаше причина.Една глупава игра,беше по важна от мен.Казах му,че разполагам с малко време,а той все едно не ме чу!Какво да правя...Утре пак ще се видим.Не знам...