употреба на мед [Архив]

Zodiac

05-21-2008, 16:58

Биологична роля
Медта е съществена за всички висши растения и животни. Тя се пренася от кръвта чрез плазмен протеин наречен церулоплазмин. Когато медта се разгради от храносмилателната система, тя се пренася до черният дроб. Медта се среща в голямо разнообразие от ензими, включително в медните центрове (CuA, CuB) на цитохромин ‘c’ (це) и на още един ензим съдържащ мед и цинк. В допълнение към функциите на медта в ензимите тя се използва и за биологичния пренос на електрони. Сините медни протеини, които участват в електронния пренос включват азурин и пластоцианин. Наименованието “синя мед” идва от техния наситен син цвят.

Повечето мекотели и паякообразни като подковният рак (който има по-близка връзка с паяците и скорпионите, отколкото с ракообразните) използват по-скоро мед-съдържащият пигмент хемоцианин, отколкото съдържащият желязо хемоглобин за пренос на кислород, оттам и синият цвят на кръвта им при окисляване вместо червения.

Предполага се, че цинкът и медта си съперничат по попиване от храносмилателния тракт, така че диета, която изключва единия от тези минерали може да доведе до недостиг на другия. Нормалното количество на мед, което трябва да приема възрастен човек на ден е около 0,9 милиграма.

Физични свойства
Медта е метал с червеникав цвят, който има висока електро- и топлопроводимост (сред чистите метали само среброто при стайна температура има по-висока електропроводимост). Медта има такъв цвят, защото отразява червената и оранжевата светлина и поглъща други честоти от видимият спектър заради структурата си. Елементът е в контраст с оптическите характеристики на златото, среброто и алуминият.

Медта се намира в една и съща група със среброто и златото, оттук идват и сходните ѝ характеристики с тези метали. Всичките имат висока електро- и топлопроводимост, и трите елемента имат свойството ковкост. Златото и медта са единствените метали, които имат цвят.

Медта е неразтворима във вода (H2O) както и в изопропанол, т.е. изопропилов алкохол.

Елементът има два стабилни изотопа 63Cu и 65Cu, наред с още около 24 радиоизотопа (радиоактивни изотопи, нестабилни). По голямата част от тези радиоизотопи имат кратък живот от порядъка на няколко минути, а понякога и по-малко от минута; най-дълго издържалият радиоизотоп на медта, 64Cu, е съществувал в продължение на 12:42 часа, като има два начина на разпад всеки един, от които води до различни продукти.

Медта има много на брой сплави – някои разширители на тръби са медно-калаена сплав, месингът е сплав от мед и цинк, бронзът също е сплав на мед и калай. Металът монел (създаден от Робърт Кругс Стенли през 1901, за международна компания за никел, използва се за направата на буталата на цилиндрите в двигателя) е медно-никелова сплав, наричан още купроникел. Освен за медно-калаени сплави думата “бронз” се използва и за наименование на всякакви медни сплави, примерно алуминиев бронз, силициев бронз и манганов бронз.

I Йонизационен потенциал — 745,5 kJ/mol
II Йонизационен потенциал — 1957,9 kJ/mol
III Йонизационен потенциал — 3555 kJ/mol
IV Йонизационен потенциал — 5536 kJ/mol

Химични свойства [редактиране]
Както активните метали и медта взаимодейства с кислород при обикновена температура и на сух въздух. Но при висока температура се окислява. 500о 2Cu+O2->2CuO (меден оксид)

Нагрятата в открит пламък медна пластинка почернява, защото се получава черен CuO (меден оксид). При по-нататъшно нагряване пластинката отново почервенява-получава се Cu2O 800о 4CuO->2Cu2O+O2 (димеден оксид)

Също при висока температура медта взаимодейства с халогенните елементи, сярата и други неметали)

Медта се намира след водорода в реда на относителната активност на металите и не може да го измести от съединенията му. Затова взаимодейства с разредени киселини, които нямат окислителни свойства, тя взаимодейства само в присъствие на окислител: 2Cu+4HCL+O2->2CuCl2+2H2O

Медта взаимодейства с концентрираните азотна и сярна киселини, които са окислители.

Cu+2HNO3->2CuO+H2O+2NO2 (процесът с концентрираната азотна киселина е окислително редукционен) CuO+2HNO3->Cu(NO3)2+H2O (процесът с разредена азотна киселина НЕ протича, защотото Cu има по-слаби редукционни своиства от H)

--------------------------------------------------------------------------------

Cu+4HNO3->Cu(NO3)2+2H2O+2NO2 (сумарното уравнение на горните два етапа)

Под действие на влага и въглероден диоксид, медта се покрива със зелен слой от основен меден карбонат

3. СЪЕДИНЕНИЯ НА МЕДТА

• Меден оксид CuO. Toй е черно кристално вещество, практически неразтворимо във вода. От въглерода и от водорода медния оксид се редуцира до мед.

CuO + H2→ Cu + H2O
Медният оксид взаимодейства с киселини. Той има основен характер.

CuO + H2SO4→ CuSO4 + H2O
Употребява се при производството на цветни стъкла. При загряване над 800°С се разлага, при което се получава червеният димеден оксид Cu2O.

t

Zodiac

05-21-2008, 17:00

Добив
Медните руди са с голямо значение за развитието на българската цветна металургия. Те имат ниско метално съдържание /около 0,5% до 2%/. Основните им находища се намират в Стара планина и Средногорието - Медет, Асарел, Панагюрски колонии, Елаците, мина”Радка”. По-малки количества медна руда се добиват в Бургаско - Росен, Върли бряг, Медни рид, Малко Търново; в мина”Плакалница” /Врачанско/ и в Чипровци. Основната част от медната руда и концентрат са в радиус от 20км около Пирдоп. В този ареал се добиват годишно около 15млн.т руди. В Медет, Асарел и Елаците годишно се произвеждат около 240000т меден концентрат. До 1991 г. в Челопеч се добиват около 150000т меден концентрат, но поради високото съдържание на арсен и ниското метално съдържание /3-4%/ флотационната фабрика е закрита. Най-големия преработвателен завод за мед в България е Кумерио Мед в Пирдоп.

Останалите обогатителни фабрики в страната са малки - общо около 30000т меден концентрат годишно се произвежда в тях. В България са изградени следните флотационни фабрики: Рудозем, Мадан, Лъки, Устрем, Маджарово, Гюешево /за олово и цинк/ и в Челопеч, Медет, Елаците, Асарел /за мед/.