UnForgiving
05-21-2008, 20:19
Не си отивай, моля те, прости ми
аз глупава до вчера бях
не си отивай,моля те, любими
готова съм аз да живея пак в грях!
Молех се и бавно се разпадах,
молех се да ме обикнеш ти,
изкачвах се към тебе и винаги пропадах,
изпросената обич най-много знам боли!
Аз знам, че няма да се трогнеш,
но не това целя
и няма смисъл, няма как да ми помогнеш,
отдавна се отказах да се опитвам да те нараня!
******
Толкова години не разбрах,
че туй що не е писано никога няма да бъде,
толкова години да се боря аз не спрях,
да искам ти до мен да бъдеш!
Може би ще бъда аз щастлива
в друг живот, в някакъв различен свят,
но фалшивата усмивка, сълзите не прикрива
и раните не спират да болят!
Кога ли ще спра да се самонаранявам
да се боря за невъзможните неща
кого залъгвам,че себе си спасявам,
кого залъгвам,че мога да те променя?
И как бих могла аз сега
със своите плахи наранени ръце,
свикнали на студ и нищета,
да стопля едно прокажено, безчувствено сърце?
Аз просто искам да ти пожелая
цялата болка на света
и не е отмъщение туй що аз желая,
а просто това,което заслужаваш, но не ти е писано нали?
И знам,че сега никой няма да се трогне
от едно малко невинно сърце,
опорочено от твоя пагубен копнеж,
молещо се да спре..
******
Не знам заслужава ли си вече дори да те мразя
за всичко, което в мен уби,
за пътите, в коите ме накара за лазя
търейки милост в твоите очи!
В себе си аз вече нищо не пазя,
освен може би една безлична душа
вярвай ми вече дори не мога да мразя
аз съм просто лишена от смисъл празнота!
Ненавиждам цялото щастие в тоя грозен свят,
ненавиждам моя собствен ад
не мога да виждам, аз съм сляпа дори,
не ми пука за чужди сълзи!
Аз искам само теб да видя как умираш
само това ще стопли студеното сърце
да видя как плачеш, как себе си презираш
как протягаш хладни порочни ръце.
******
Нима всичко в този проклет свят е просто лъжа,
нима дори греещата тъй силно тази нощ луна
грее с лъжовна, открадната от звездите светлина?
Нима наистина е просто една горчива илюзия любовта?
Наистина ли след толкова години болка и измама
продължавам да съм наивна и сама...
******
Толкова много време чаках,
чаках болката да спре,
а тя като че ли само се усилваше...
Толкова много време се надявах,
че ще се промениш,
а ти ставаше само по-жесток...
Толкова много време вярвах,
че ще ме обикнеш,
а просто ти станах още по-безразлична...
Толкова много време,
пропиляно изгубено изстрадано време...
******
Не ме вини за това,че те обичам
аз не очаквам да ме разбереш
не ме карай от себе си да се отричам
ти не можеш да ме спреш!
Ако всичко зависеше от мен
ти сега щеше да си дълбоко наранен,
но и двамата знаем кого го боли
и какво от това аз не се плаша от лъжи
не ме е страх от болката, не ме е страх от любовта
аз ги мразя,но какво от това?
Че без теб не мога да живея е просто лъжа
защото аз съм жива въпреки,че съм сама!
******
Мили мой наистина ли искаш всичко до си призная,
наистина ли искаш да знаеш всичко до края?
Да наистина едно момиче имаше,
което само теб обичаше,
но то умря..познай кой го уби?
За това не го търси в моите очи,
тя беше ангел без криле,
а аз съм кукла без сърце
тя вярваше в теб и в любовта,
а не вярвам в нищо аз сега
тя за теб даде сърцето си
за това сега у мен сърце не търси!
******
Определено не са особено добри, а и са доста еднакви, може би, защото са писани за един и същи човек,.... но някак си просто ми се искаше да си излея душата :-k
аз глупава до вчера бях
не си отивай,моля те, любими
готова съм аз да живея пак в грях!
Молех се и бавно се разпадах,
молех се да ме обикнеш ти,
изкачвах се към тебе и винаги пропадах,
изпросената обич най-много знам боли!
Аз знам, че няма да се трогнеш,
но не това целя
и няма смисъл, няма как да ми помогнеш,
отдавна се отказах да се опитвам да те нараня!
******
Толкова години не разбрах,
че туй що не е писано никога няма да бъде,
толкова години да се боря аз не спрях,
да искам ти до мен да бъдеш!
Може би ще бъда аз щастлива
в друг живот, в някакъв различен свят,
но фалшивата усмивка, сълзите не прикрива
и раните не спират да болят!
Кога ли ще спра да се самонаранявам
да се боря за невъзможните неща
кого залъгвам,че себе си спасявам,
кого залъгвам,че мога да те променя?
И как бих могла аз сега
със своите плахи наранени ръце,
свикнали на студ и нищета,
да стопля едно прокажено, безчувствено сърце?
Аз просто искам да ти пожелая
цялата болка на света
и не е отмъщение туй що аз желая,
а просто това,което заслужаваш, но не ти е писано нали?
И знам,че сега никой няма да се трогне
от едно малко невинно сърце,
опорочено от твоя пагубен копнеж,
молещо се да спре..
******
Не знам заслужава ли си вече дори да те мразя
за всичко, което в мен уби,
за пътите, в коите ме накара за лазя
търейки милост в твоите очи!
В себе си аз вече нищо не пазя,
освен може би една безлична душа
вярвай ми вече дори не мога да мразя
аз съм просто лишена от смисъл празнота!
Ненавиждам цялото щастие в тоя грозен свят,
ненавиждам моя собствен ад
не мога да виждам, аз съм сляпа дори,
не ми пука за чужди сълзи!
Аз искам само теб да видя как умираш
само това ще стопли студеното сърце
да видя как плачеш, как себе си презираш
как протягаш хладни порочни ръце.
******
Нима всичко в този проклет свят е просто лъжа,
нима дори греещата тъй силно тази нощ луна
грее с лъжовна, открадната от звездите светлина?
Нима наистина е просто една горчива илюзия любовта?
Наистина ли след толкова години болка и измама
продължавам да съм наивна и сама...
******
Толкова много време чаках,
чаках болката да спре,
а тя като че ли само се усилваше...
Толкова много време се надявах,
че ще се промениш,
а ти ставаше само по-жесток...
Толкова много време вярвах,
че ще ме обикнеш,
а просто ти станах още по-безразлична...
Толкова много време,
пропиляно изгубено изстрадано време...
******
Не ме вини за това,че те обичам
аз не очаквам да ме разбереш
не ме карай от себе си да се отричам
ти не можеш да ме спреш!
Ако всичко зависеше от мен
ти сега щеше да си дълбоко наранен,
но и двамата знаем кого го боли
и какво от това аз не се плаша от лъжи
не ме е страх от болката, не ме е страх от любовта
аз ги мразя,но какво от това?
Че без теб не мога да живея е просто лъжа
защото аз съм жива въпреки,че съм сама!
******
Мили мой наистина ли искаш всичко до си призная,
наистина ли искаш да знаеш всичко до края?
Да наистина едно момиче имаше,
което само теб обичаше,
но то умря..познай кой го уби?
За това не го търси в моите очи,
тя беше ангел без криле,
а аз съм кукла без сърце
тя вярваше в теб и в любовта,
а не вярвам в нищо аз сега
тя за теб даде сърцето си
за това сега у мен сърце не търси!
******
Определено не са особено добри, а и са доста еднакви, може би, защото са писани за един и същи човек,.... но някак си просто ми се искаше да си излея душата :-k