PDA

View Full Version : трябват ми 2 теми за класно за 11 клас



bebchyto
05-22-2008, 20:54
трябват ми "Ралица" и "Заточеници"......моля ви спешно ми е!!!

sexa_na_kompleksa
05-23-2008, 11:11
"Ралица":

Образът на Ралица


Поемата Ралица е една от най-значителните психологически поеми в българската литература. В нея Пенчо Славейков разкрива образа на своята героиня , която пленява не само с физическата си красота, но и със своите морални добродетели: трудолюбие,достойнство, честност, чиста любов.Тя е с ново съзнание “надмогнало”колективно- родовото като водещ принцип или личен избор на индивидуална съдба.
Новаторството на Пенчо Славейков е проявено още в самия избор на заглавие.Заглавието е лаконично, изразително и конкретизиращо. “Ралица” е име, което звучи изключително женствено и рядко се употребява във фолклорния именник.
Поемата започва с поетичният разказ за най-хубавата мома в селото.
Тя е една единствена,няма равна на себе си по красота . И все пак поета намира сравнение за нея. Едно определение “вечерница” и читателят е омаян от загатнатата красота на лирическия образ.Момичето е като птичка”гърлица”-хвърката, игрива и жизнерадостна.Тя е непосредствена, открита .Външния й вид е представен чрез народната песен.
Всички в селото гадаят бъдещето на духовно обаятелната девойка:
“блазе й с хубост,блазе,комуто на честта се падне”
Хубоста плаши. Красотата на Ралица е неземна, но тъкмо нейната “изключителност” предизвиква беда. Девойката е “сиротно чедо”,защото нищетата е прокудила баща й , “ а майка й отведоха с дене кахъри в гроба”.
Заможният ерген Стоичко Влаха е влюбен в Ралица, но нейното сърце я тегли към друг.Тя е привлечена от “ ваклите очи на Иво”, независимо че той е сиромах.
Славейков използва метафора от фолклора за да сравни двамата влюбени”той беше строен явор столоват,тя тънка ,вита, кършена лоза”Дори ревността на Стоичко не затъмнява щастието на двамата. Той иска да подкупи Ралица със “скъпи армагани”, но чистата любов на девойката стои над всякакви дарове.
Въпреки злобата и заплахите двамата влюбени се женят и са много щастливи. Ралица е приета с особена радост в семейството на Иво. Тя раздава топлина ,живот и радост,пръска около себе си слънчев огън.
Много хубост и радост не е на добро според българската народопсихология.И злото не закъснява да се появи в живота на Ралица въплътено в образа на Стоичко Влаха.Именно той отнема радостта от душата й убивайки Иво.
Художественият образ на Стоичко Влаха поставя съвременни проблеми от морално –етично естество: за разума и чувствата, за любовта като взаимно отношение,за греха и възмездието, все модерни и вълнуващи теми не само за Пенчо Славейковото, а и за нашето време.
Девойката и свекърва й са съсипани от смъртта на Иво.Те страдат ,а убиеца изчезва. Не след дълго майката на Иво умира. Ралица остава сама с огромната си мъка.Но живота продължава.Щастието сполетява момата и тя се сдобива с рожба.
Това е като светъл лъч за нея и й дава сили да продължи да живее и да се бори с трудностите.Възхитителна е моралната сила на девойката.Тя се труди денонощно за да отгледа детето си. Бори се за своя живот ,откривайки смисъл във всеотдайната майчина любов.Сред море от скръб тя разкрива нравствената сила на духа си. Ралица намира утеха във “ваклите очи” на рожбата си.
Любовта към детето е любов спасение.Тя преминава от съпруга към детето.Любовта й дава сила да запази своето сърце несломено и “пак оная хубава усмивка да огрее лицето й”
Поемата Ралица е поема за обич и вярност отвъд гроба. Ралица - това е тъжният лик на млада и почернена жена, която черпи сила от любовта.
Любовта е състояние на душата, което кара човека да се извисява, да се стреми към творчество и съзидание; кара го да се чувства щастлив, създава му усещането за хармония и покой.
Жената както и всяко друго човешко същество, има правото на собствен свободен избор в любовта. Изборът „ по сърце ", осъществен от Ралица обаче е нещо много повече от знак на свободна воля, той е и акт на поемане на отговорността от страна на индивида за последствията от осъществения избор.



" Пусни сърцето силом се не взема
не е то пита , то се не ломи. "

"Ралица" е поема за българската жена.Ралица още в началото на поемата проявява най-положителните черти на девойка от народа.Макар и бедно сираче, тя не ламти за богатство.Ралица е вярна на любовното си чувство, което се отличава с чистота и непосредстженост.Не богатият Стоичко Влаха , а бедният Иво обиква тя и самос него може да бъде щастлива.
Истинското противопоставяне на образи и характери в произведението е между Ралица и Стоичко Влаха.Сблъсъкът между двамата герои е заявен и чрез важния за творбата образ на сърцето.В романтическата тардиция на сърцето се гледа като на съсредоточие на индивидуалността.В Славейковата поема този обрраз е използван многократно, Той преминава като рефрен през целия текст и се проявява винаги, когато става дума за сюжетни и емоционални обрати.В сцената на напрегнатото противопоставяне между Ралица и Стоичко спорът е относно свободата да се решава според желанието на сърцето и претенциите за властване над другия чрез управлението на неговото право на избор.
Чувстата на Ралица са подложени на изпитание , но нейната висока нравственост и здрав морал и помагат да устои на натиска.Силни и покоряващи със своята сила са думите на нейният отказ: " Пусни сърцето силом се не взема/ не е то пита , то сене ломи"
Този момент от творбата издига на най-висок педестал непокварната и неподкупна душа на българската девойка, носителка на най-чистите народни добродетели. Героинята отстоява правото си на личен избор в любовта, свободата си да обича убеждението в типично народностен дух, че любовта е единствена , неповторима.
Стоичко греши, когато смята , че е възможно да постигне насила любовта си , че е осъществимо външното вмешателство в идиличната връзка на Ралица и Иво. Подобна трактовка е несъвместима с естетико - философския мироглед на Славейков, с неговия култ към духовното извисяване на личността, с гордата й самостоятелност и независимост от света, от тълпата, от "врявата на деня". Метафората за сърцето пита осъществява връзката между фолклорно-патриахалния модел за света и модерната представа за човека.



Поемата “Ралица” представлява живописна картина на българския селски живот. Тя завладява с напрегнатите чувства и битовите детайли. Поемата поразява с нравствените и психологични проблеми, които поставя. Ралица поразява със своята искреност, откритост в чувствата и доброта. Още в самото начало на поемата чрез типично народно сравнение “Като оназ вемерница в небето, / една бе в село Ралица девойка, / и цяло село лудо бе по нея.” Авторът ни предстява една красива и обаятелна девойка, спечелила симпатиите на своите съселяни. Още от древни времена физическата красота е била въздигната в култ, но старите хора “век живели” имат основание да кажат./”…Ех кабил ни край не е / на хубаво да води тая хубост”. / Още тук авторът предрича причастната съдба, която ще сподели тази нещастна девойка./ Споделената любов на Ралица я кара да предпочете това, което и е на сърце, пред скъпите армагани, които Стоичко Влаха и предлага. Нейният категоричен отговор, който се явавя и отказ да се предаде пред материалните придобивки, печели симпатиите на читателите. Верността и към Иво, непокваренността на душата и помислите и са естествен резултат от възпитанието, което и е дала леля и. Възпитана в патриархален дух, тя самата е патриархална девойка, на която са чужди колебанията на сърцето и продажността. В този смисъл Ралица се явява носителка на утвърждаване през петвековното робство качества, които българската девоиюйка, съпруга и майка трябва да притежава. / Силата на волята и и нравственият и стоицизъм и позволяват да превъзмогне мъката по вече мъртвият Иво и любовта към него да се превърне в майчина грижовност и всеотдайност. Гледайки “ваклите очи на своята рожба” тя вижда своя съпруг и мисълта за миналото отново я кара да се усмихне. /”… и пак оная хубава усмивка / на устните и цъфва…” / но тази усмивка вече не е същата, защото в нея човек може да види дълбоката мъка, обзела душата и. Грижовността, която “невеста Ралка” проявява кем Ивовата майка противоречи на традиционните представи за вечна разпра между снаха и свекърва. Всички живеят заедно в сговор и разбирателство, а “старата” е щастлива, защото знае, че снаха и може сама да изгради своето домашно огнище и да го запази от кавги./ Намирайки Иво мъртъв тя се проявява като проницателна личност. ”… западаше и мисълта за Стоичка”, но нейната но нейната чиста душа, отхвърля тази мисъл и тя успява едва да издума “Божичко нима!?”. Фактът, че пред себе си не може да признае на какво е способна човешката злоба, е показателна за нравствената и извисеност. И тя се примирява към сполетялото я нещастие, а сърцето и прибира “…скъп спомен за часни дни”. Дори и смъртта не може да и попречи да остани вярна на съпруга си, дори и след такова нещастие тя остава “ненадсломена” от живота с “несломено” сърце./ Пенчо Славейков персонифицира любовното чувство на девойката чрез сравнението “Той беше строен явор столоват, / тя тънка, вита кършена лоза: /лоза се около явора обви -/ около Ива Ралица девойка!” Тук авторът внушава още веднъж нейната външна красота, както и нежността и, както и необходимостта, която изпитва от мъжка защита, разбирателство и топлина, които единствено Иво е способен да и даде. Тя се доверява напълно на своя съпруг, не скрива дори и Стоичковия тъжен поглед “изпод вежди при всяка среща мятан неприветно”. В свенливото достойнство и волята, с която тя отблъсква домогванията на Стоичко Влаха, и долавя силата на нейната любов, високата и етичност. В тази непоклатимост на сърцето и в тази висша нравственост има нещо прекрасно, а Пенчо Славейков непрекъснато е в търсене на прекрасното и неприходното в човешките взаимоотношения. Едва ли е възможно да се създаде по-внушителен образ от този на Ралица - девойка от плът и кръв, която впечатлява със своята непринуденост и стремеж да се отнесе към всеки с добро. Всеки гост е добре дошъл в нейния дом. “…и всеки тя посреща засмяна, / и тънки дари стелеше пред тях, / и охолно разправяше на всеки, / що и лежеше драго на сърце.” / Краят на поемата е внушителен поетичен анализ на българската жена, една сдържана, но силна възхвала на майката, заради умението и да създава и пази живота, на жената, чието конкретно олицетворение е Ралица. Нейното неповторимо очарование се дължи на любовта, озарила живота и. За Ралица любовта е състояние на душата, която не се определя от никакъв стимул. Всеотдайността и верността са характерни за нейната любов. Правейки своя избор Ралица доказва, че българката вече е осъзнала своята екзистенциална свобода.



"Заточеници":

http://www.teenproblem.net/school/s/687.html

http://www.teenproblem.net/school/s/578.html

bebchyto
05-23-2008, 13:11
мерси!много ми помогна! :grin: :razz: