View Full Version : Току що ме заряза
Добър вечер съфорумници!
Не знам защо просто искам да споделя.Гаджето ми ,с което бяхме заедно година и 3 месеца току що ми каза,че иска да се разделим и то без да сме се карали,без да сме си изневерявали,дори не сме се виждали цяла седмица... той през цялата седмица ме отбягваше и аз му се разсърдих и говоих с него говорих му,той въобще не ме чуваше. И усетих,че нещо не е както трябва и от мен да мине му се отсърдих и пак започнах да си му пращам прегръдки и целувки и му казах ,че го обичам отново.Днес изпращахме сестра ми и той ми каза "ето от това имах нужда" и отидохме да я изпращаме.Но сега като се върнах започнах да му пращам снимки и той ми каза,че стои там само заради снимките и ,че го дразня без да съм казала нищо.След което излезе извън линия и след малко се върна,за да ми сервира това...
Сега ми е много гадно и исках да споделя с някой! :cry: :cry: :cry: :cry: Сърцето ми отново е разбито...
klamer4e
05-22-2008, 20:58
Ами... Много лошо... Просто в ткаива моменти старата добр реплика "Гледай напред!" е най-подходяща. Кактовиждам от това, което си написала, той ти е давал знак, че исак да скъсате.. А може би просто да се е уморил от толквоа време заедно с теб. Защото се съмнявам да спре да те обича просто така. Това е мое мнение... Мился, че е добре да видиш какво всъщност иска той и след седмица-две да го поразпиташ. :)
valentinka_1990
05-22-2008, 20:59
Ой горкото...офффф...ми незнам какво да ти кажа.Мисля че известно време ще те боли и ще ти е мъчно,но ще ти мине.Само, че незнам за теб,но при мен аз трябва да си сложа граница за да го забравя.Например говори с него,нека ти обясни какво толкова е станало и може би ще ти олекне а и е възможно просто да му е било нещо криво и да му мине.Успех :)
Само недей се сдухва, не си заслужава.. Знам не е лесно, но не е непостижимо да се оправиш. Ще ти е гадно но просто ... А каква е причината да скъсате?
ironi_sky
05-22-2008, 21:04
Много странно са се развили нещата. Успокой се и според мен ще се оправите. Не искам да разказвам мойта история за да не развалям темата, но моя за 5 години и половина ми го направи почти същото, по телефона, и не мога да опиша колко бях разбита, но бързо се сдобрихме. Просто исках да му простя. Не знам при теб какво е, но самия подход ми е мн познат ;) Ще се разберете :) :-)
Pliok0019
05-22-2008, 21:15
И ТОВА ЩЕ МИНЕ!
OtherDimension
05-22-2008, 21:38
скъсал те е по скайп?
добре ги подбираш...
[B]a[N]D[i]T[k]a
05-22-2008, 23:02
Съчувствам ти :( .. но ще мине .. няма как .. знаи че единствения лек е само времето :( ..
Причина??
Не може ей така да те скъса след година и 3 месеца..
BulgariaZaBulgarite
05-23-2008, 07:09
скъсал те е по скайп?
добре ги подбираш...
8-)
MiMcHeToOo
05-23-2008, 07:49
Аз нищо не разбрах за тебе съм още по-сигурна, че не си разбрала за кво те къса. В живота стават такива неща, не може всичко да е розово. Знам, че ти е тежко, но преглътни, ходи пий 2-3 бири и си помисли, че "Всяко зло е за добро".
Pasific_paradise
05-23-2008, 09:16
Окей,нормално е да ти е кофти:)Но просто не мисли за него..не се измъчвай,щото няма да се върне:)
Благодаря ви много на всички! :-) относно причината ,ами той ми писа :"писна ми от всичко свързано с теб,и от моите чувства,писна ми да ми пишеш "така ли?",писна ми да те гледам с други (при положение,че заради него аз с други момчета не излизам),писна ми да си тъжна ,писна ми аз да съм тъжен,писна ми да ти развалям празниците ..." и т.н ей такива неща ... и то от изневиделица ,при положения,че преди няколко часа пс е говорил точно обратното! Странно!Но няма значение,днес въпреки всичко си прекарах добре с приятелките ми! :) Благодаря ви отново! :-)
after_shock
05-23-2008, 18:06
ЗА КО СТАА ВЪПРОС ? ЧЕ МЪ МЪРЗИ ДА ЧИТА,АФТОРА Е ПИСАЛ СУПЕР МНОО.
white_chik
05-23-2008, 19:06
Тва е кофти моментът на дългите връзки.Един хубав ден двамата си писвате и без да има никаква причина се разделяте.Доста тъпо го е напарвил,можеше поне след толкова време да бъде по-деликатен,но на някои им липсват маниери.
beb4eto0o
05-23-2008, 20:09
Добър вечер съфорумници!
Не знам защо просто искам да споделя.Гаджето ми ,с което бяхме заедно година и 3 месеца току що ми каза,че иска да се разделим и то без да сме се карали,без да сме си изневерявали,дори не сме се виждали цяла седмица... той през цялата седмица ме отбягваше и аз му се разсърдих и говоих с него говорих му,той въобще не ме чуваше. И усетих,че нещо не е както трябва и от мен да мине му се отсърдих и пак започнах да си му пращам прегръдки и целувки и му казах ,че го обичам отново.Днес изпращахме сестра ми и той ми каза "ето от това имах нужда" и отидохме да я изпращаме.Но сега като се върнах започнах да му пращам снимки и той ми каза,че стои там само заради снимките и ,че го дразня без да съм казала нищо.След което излезе извън линия и след малко се върна,за да ми сервира това...
Сега ми е много гадно и исках да споделя с някой! :cry: :cry: :cry: :cry: Сърцето ми отново е разбито...
tqakiva mom4eta da skasa s teb v skaip sa ne prosto glypavi no i jalki ne se sdyhvai ne si zaslyjava
UnaBletoLoVeU
05-23-2008, 20:24
скъсал те е по скайп?
добре ги подбираш...
Да бе... и на мен това ми направи впечатление.
И някак си всичко се развива...странно. Спрях да му се сърдя и пак започнах да му оращам целувки...излезе извън линия...пак влезе
Юхууу, вие у скайп ли живеете.
Ако връзката ви е предимно чрез интернет може и това да е причината да скъса с теб...нз, според мен една такава връзка е хем нереална, хем странна...Пък и да издържите година и нещо...на такава връзка и 2 месеца й е много...компютърна де
VinDiesel
05-23-2008, 21:55
Че няма да го забравиш лесно няма щом си му омръзнала да си намери по-добра от теб живота продължава горе главата
AnIcHkAtA
05-23-2008, 22:04
Абе не й казвайте да не се сдухва, щото знаете, че няа да се получи.Моя съвет:мила легни си, поплачи си, ден-два няма да ти е осоено розов света, но и това минава.Обърни внимание на приятелите си, излизай повече с тях, запиши се на някакъв спорт или там си запълни програмата с нещо за да нямаш време да мислиш за него и рано или късно ще се появи момче, което ще оцени чуствата ти и няма да постъпи като пълен идиот :-)
SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
05-23-2008, 22:06
честито
скъсал те е по скайп?
добре ги подбираш...
Да бе... и на мен това ми направи впечатление.
И някак си всичко се развива...странно. Спрях да му се сърдя и пак започнах да му оращам целувки...излезе извън линия...пак влезе
Юхууу, вие у скайп ли живеете.
Ако връзката ви е предимно чрез интернет може и това да е причината да скъса с теб...нз, според мен една такава връзка е хем нереална, хем странна...Пък и да издържите година и нещо...на такава връзка и 2 месеца й е много...компютърна де
Напротив връзката ни не е компютърна! ха ха никак даже.Виждахме си се нормално,но като ,че ли този път не се бяхме виждали най-много - 1 седмица.И именно за това му казах ,че е странно да му е писнало след като не сме се виждали толкова дълго време... + това не си писахме много ,защото той все намираше причини да го няма на компютъра при условие,че той е компютърен маниак и през повечето си свободно време (което е цял ден) виси там,освен ако не го поканя да излезем.И аз го попитах защо прави това по скайп,не може ли на живо ,той каза,че не искал да ме вижда...Абе некъв ужас направо.
d_q_v_o_l_4_e
05-24-2008, 08:03
Дълго е, но ще ти помогне
Валери Петров - Тавански спомен…
* 1
С есента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.
Бръкнах и извадих: снимка развалена
(двама млади влюбени на два стари стола,
кавалерът аз бях в същия балтон),
после два бонбона в книжчица зелена,
два билета филмови, стари, без контрола,
и едно шишенце със одеколон.
“Тез билети - казах си - са от кино “Глория” ,
прости са бонбоните, смешен е портрета
и шипето пълно е с разводнен парфюм.”
Казах, но си спомних ланшната история,
влезе нещо тъжно тука във сърцето,
име едно нежно дойде ми на ум
и видях я, същата, в розово облечена,
същата усмивка и ръката същата,
и от ваксинация малката следа.
“Панта рей!” - помислих си. - “Всичко е далече!
Миналите мигове вече се не връщат,
както се не връща речната вода.”
Но все пак останах в здрача на тавана.
В здрача на тавана, във балтона смешен,
любовта преминала си припомних аз.
В тъмното парфюмът нежно ме обхвана,
сладък бе бонбонът, снимката шумеше
и отнейде, та-та-ра, чуваше се джаз.
* 2
Най-напред бе всичко в розовата дреха,
биеше сърцето гръмко във гърдите
само като видех вашата врата,
саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролеят движеше се помежду звездите,
и сънувах всяка нощ твоите уста.
след това писмата. Ах, писмата стари,
писани небрежно сред черновки четири,
с хиляди целувки върху всеки лист,
със цветя безбройни като във хербарий,
с нежни обяснения цели километри,
с послепис и после с послепис!
След писмата - помниш ли? - първите ни срещи,
твоите родители мразещи ме искрено,
бялата ти шапка, белите брези.
И писма отново: “Ще ли разбереш ти?
Не ме пускат вече. Много ми се иска, но…” -
Строфи от любов и кофи със сълзи.
Помниш как поскърцваха стълбичките дървени?
Помниш как мечтите ни тихо се намериха
в малката ми стаичка цялата във прах?
Помниш как във всичко мислехме се първи,
а пък все откривахме старата Америка?
Колко много копчета, колко много страх!
Спомняш ли си масичката в “Бивша орхидея”?
Помниш ли пейзажите (морски и планински)?
Помниш как разсмиваха ни стенните рога,
как един до други ний седяхме в нея
и четяхме с трепет книги медицински
и шептяхме бледи: “Ах, ами сега!”
Помниш ли, не помниш ли? Кой те знай къде си,
сигурно ще вземеш оня зъболекар
и ще слушаш свърдела му, и ще си добре.
Помниш ли, не помниш ли? Всичко отиде си.
Като стар часовник, тихо и полека,
любовта в сърцата, изхабена, спре.
дните се редуваха все едни и същи,
люшкаха се кожените дръжки във трамваите,
никнеха и вехнеха горските треви,
а пък ний седяхме в слънце и във дъжд и
сменяхме си дрехите, сменяхме си стаите
и веднъж усетихме: нещо не върви!
Празни бяха срещите, глупави - алеите,
стаята ми - хладна, пастите - безвкусни,
и дори ядосващи - стенните рога;
и по жици вече бягаха тролеите,
и сънувах вече други, чужди устни,
а по твойте устни лепнеше тъга.
* 3
Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
“Не закъснявай!” - бях й казал. “Няма!”"
И дойде във три без четвърт вместо в два.
И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.
До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст “Бръснарница Багдад”;
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.
И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излишна всяка наша реч.
И аз си мислех: “Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.
Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?…”
И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: “За какво мечтаеш?”
“За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?”
“Обичаш ли ме?” - каза. Казах “Да!”
И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и “Бръснарница Багдад”.
* 4
Облачета плуваха в небесата чисти
и мъхнати листи имаше по клоните в парка,
дето водеше тъжният ни друм.
Велосипедистите бягаха по пистите
и внезапно качваха се горе по наклоните,
като шумолеха с нежен гумен шум.
Бяха снизходителни и добри пазачите,
хората се чувстваха леки без галоши
и вървяха с кухи вафли в уста.
Футболните зрители биеха играчите,
не че тез последните бяха толкоз лоши,
а защото, тъй на, просто пролетта….
Само ний се чувствахме сякаш беше есен.
Бяхме си дотегнали казано накратко.
Краят беше близо и бе сто на сто.
Хороскоп извадихме, но не беше весел,
ядохме бонбони, но не беше сладко,
искахме да седнем - нямаше место.
После на чорапа й бримка се изнищи.
Детската градина беше пълна с крясъци.
Хвръкна в стратосферата изтърван балон.
След това аз стрелях на едно стрелбище,
три железни тигъра паднаха със трясъци
и получих премия цял одеколон.
Дъх водеколонен, тъжен и далечен,
дъх от любовта ни, от мечтите мирис,
на тавана носиш ти спомен от тогаз!
“Панта рей! - си казвам аз. - Всичко веч протече,
есента е тъжна и там долу свири
като бормашина оня глупав джаз!”
* 5
Тъй както го рисуват по картините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден;
и ние се погледнахме печално,
и влязохме във киното квартално,
където даваха “О, ти мой блен!” .
О, ти мой блян със пожарогасители,
о, зрители със външности съмнителни,
афиши с отлетяло вече “Днес” .
И тъмно, и плювалници нечисти,
и снимки на забравени артисти -
Мачис и Хари Пил, и Мае Уест….
Бе почнало. Едно хлапенце мина
в салона с нас под форма на роднина.
Бе почнало и вътре беше мрак.
Върху екрана смееха се двама,
след туй при тях пристигна една дама
и каза с надпис: “той ще дойде пак.”
И знаехме ний филма чак до края
(и как ще я съгледа той в трамвая,
и как бандита ще го сгази трен),
защото бяхме го видели двамата
със мъничка промяна на рекламата,
тогава беше май “Ела при мен!” .
И ний седяхме близо до кабината,
и слушаше се как шуми машината,
и снопът бе тъй ниско при това,
че трябваше ми мъничко да стана,
за да израсне мигом на екрана
една ужасна рошава глава.
И аз седях и мъчех се да гледам,
и скърцаше креслото на съседа,
и аз се чувствах уморен и стар;
и тъжно бе, чувах как сред мрака
един часовник във гръдта ми трака
и се нуждае от часовникар.
А после дойде “Край” и вентилатора
със гръм наблъска вятър във театъра,
и светна, и платното избледне;
и ний видяхме тъжни и посърнали,
че всички двойки бяха се прегърнали
и само ние, само ние - не.
И си излязохме. “На мене струва ми се -
аз казах, - че достатъчно преструвахме се…”
Тя каза тихо: “Също и на мен.”
Врабчетата шумяха във градините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден.
* 6
Когато ни дотегна вече всичко
и хороскопът пишещ за раздяла
- ах, вече ясно бе! - излезе прав,
отидохме - така, зарад шегичката -
тя с нова рокля, аз със роза бяла,
при стария крайпътен фотограф.
Той сложи във петлицата ми розата,
разгъна фона с бясна Ниагара
и погледа ни точно нагласи;
ала за нас бе малко трудна позата,
аз мръднах той капачето изкара,
тя мигна и той каза ни: “Мерси!”
И почна се играта на среброто,
на солите пълзенето неравно,
безшумният молекулярен взрив’
и ето че във ваната, в живота,
от Нищото изплава бавно-бавно
невижданият мокър негатив.
А пък от вред ни гледаха портрети,
прекрасни мигове, навеки спрени,
фиксирани човешки младини,
намръщени младежи със каскети,
от зли роднини двойки разделени,
деца в ковчези, бременни жени.
И всичко стана жално моментално”
и хората, и бледното предградие,
и снимката, излязла тъй добре,
и двамата се гледахме печално,
и нейде се обади едно радио:
“Вероника, животът е море!”
Една зарзаватчийка се разчуства и каза,
че блазя ни, че сме млади,
и че момата е таман за мен;
а фотографът каза нещо за изкувството,
че то е вечно, снимките извади
и ни ги даде в плик един зелен.
И тръгнахме ний в пътя си полека,
и влажни бяха снимките и двете,
и в плика залепиха се така,
че колкото и да ги дърпах леко,
във нейната остана мойто цвете,
а в моята - едната и ръка.
Тогаз си казах: “туй са явни знаци,
че ще се срещнем пак и не след много.”
Ала гласът, гласът ми беше нов
Във входа на една кооперация
целунахме се, казахме си “сбогом!”
и тъй завърши нашата любов.
* 7
Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от тавана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме ядосва, но какво - не зная.
Може би балтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.
Ах,защо ни трябваше да се разделяме!
АЗ тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?
:oops: :oops:
klamer4e
05-24-2008, 09:01
Ох... Хареса ми.. :) Сетих се и за моята уж "забравена" любов...
Дълго е, но ще ти помогне
Валери Петров - Тавански спомен…
* 1
С есента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.
Бръкнах и извадих: снимка развалена
(двама млади влюбени на два стари стола,
кавалерът аз бях в същия балтон),
после два бонбона в книжчица зелена,
два билета филмови, стари, без контрола,
и едно шишенце със одеколон.
“Тез билети - казах си - са от кино “Глория” ,
прости са бонбоните, смешен е портрета
и шипето пълно е с разводнен парфюм.”
Казах, но си спомних ланшната история,
влезе нещо тъжно тука във сърцето,
име едно нежно дойде ми на ум
и видях я, същата, в розово облечена,
същата усмивка и ръката същата,
и от ваксинация малката следа.
“Панта рей!” - помислих си. - “Всичко е далече!
Миналите мигове вече се не връщат,
както се не връща речната вода.”
Но все пак останах в здрача на тавана.
В здрача на тавана, във балтона смешен,
любовта преминала си припомних аз.
В тъмното парфюмът нежно ме обхвана,
сладък бе бонбонът, снимката шумеше
и отнейде, та-та-ра, чуваше се джаз.
* 2
Най-напред бе всичко в розовата дреха,
биеше сърцето гръмко във гърдите
само като видех вашата врата,
саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролеят движеше се помежду звездите,
и сънувах всяка нощ твоите уста.
след това писмата. Ах, писмата стари,
писани небрежно сред черновки четири,
с хиляди целувки върху всеки лист,
със цветя безбройни като във хербарий,
с нежни обяснения цели километри,
с послепис и после с послепис!
След писмата - помниш ли? - първите ни срещи,
твоите родители мразещи ме искрено,
бялата ти шапка, белите брези.
И писма отново: “Ще ли разбереш ти?
Не ме пускат вече. Много ми се иска, но…” -
Строфи от любов и кофи със сълзи.
Помниш как поскърцваха стълбичките дървени?
Помниш как мечтите ни тихо се намериха
в малката ми стаичка цялата във прах?
Помниш как във всичко мислехме се първи,
а пък все откривахме старата Америка?
Колко много копчета, колко много страх!
Спомняш ли си масичката в “Бивша орхидея”?
Помниш ли пейзажите (морски и планински)?
Помниш как разсмиваха ни стенните рога,
как един до други ний седяхме в нея
и четяхме с трепет книги медицински
и шептяхме бледи: “Ах, ами сега!”
Помниш ли, не помниш ли? Кой те знай къде си,
сигурно ще вземеш оня зъболекар
и ще слушаш свърдела му, и ще си добре.
Помниш ли, не помниш ли? Всичко отиде си.
Като стар часовник, тихо и полека,
любовта в сърцата, изхабена, спре.
дните се редуваха все едни и същи,
люшкаха се кожените дръжки във трамваите,
никнеха и вехнеха горските треви,
а пък ний седяхме в слънце и във дъжд и
сменяхме си дрехите, сменяхме си стаите
и веднъж усетихме: нещо не върви!
Празни бяха срещите, глупави - алеите,
стаята ми - хладна, пастите - безвкусни,
и дори ядосващи - стенните рога;
и по жици вече бягаха тролеите,
и сънувах вече други, чужди устни,
а по твойте устни лепнеше тъга.
* 3
Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
“Не закъснявай!” - бях й казал. “Няма!”"
И дойде във три без четвърт вместо в два.
И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.
До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст “Бръснарница Багдад”;
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.
И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излишна всяка наша реч.
И аз си мислех: “Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.
Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?…”
И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: “За какво мечтаеш?”
“За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?”
“Обичаш ли ме?” - каза. Казах “Да!”
И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и “Бръснарница Багдад”.
* 4
Облачета плуваха в небесата чисти
и мъхнати листи имаше по клоните в парка,
дето водеше тъжният ни друм.
Велосипедистите бягаха по пистите
и внезапно качваха се горе по наклоните,
като шумолеха с нежен гумен шум.
Бяха снизходителни и добри пазачите,
хората се чувстваха леки без галоши
и вървяха с кухи вафли в уста.
Футболните зрители биеха играчите,
не че тез последните бяха толкоз лоши,
а защото, тъй на, просто пролетта….
Само ний се чувствахме сякаш беше есен.
Бяхме си дотегнали казано накратко.
Краят беше близо и бе сто на сто.
Хороскоп извадихме, но не беше весел,
ядохме бонбони, но не беше сладко,
искахме да седнем - нямаше место.
После на чорапа й бримка се изнищи.
Детската градина беше пълна с крясъци.
Хвръкна в стратосферата изтърван балон.
След това аз стрелях на едно стрелбище,
три железни тигъра паднаха със трясъци
и получих премия цял одеколон.
Дъх водеколонен, тъжен и далечен,
дъх от любовта ни, от мечтите мирис,
на тавана носиш ти спомен от тогаз!
“Панта рей! - си казвам аз. - Всичко веч протече,
есента е тъжна и там долу свири
като бормашина оня глупав джаз!”
* 5
Тъй както го рисуват по картините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден;
и ние се погледнахме печално,
и влязохме във киното квартално,
където даваха “О, ти мой блен!” .
О, ти мой блян със пожарогасители,
о, зрители със външности съмнителни,
афиши с отлетяло вече “Днес” .
И тъмно, и плювалници нечисти,
и снимки на забравени артисти -
Мачис и Хари Пил, и Мае Уест….
Бе почнало. Едно хлапенце мина
в салона с нас под форма на роднина.
Бе почнало и вътре беше мрак.
Върху екрана смееха се двама,
след туй при тях пристигна една дама
и каза с надпис: “той ще дойде пак.”
И знаехме ний филма чак до края
(и как ще я съгледа той в трамвая,
и как бандита ще го сгази трен),
защото бяхме го видели двамата
със мъничка промяна на рекламата,
тогава беше май “Ела при мен!” .
И ний седяхме близо до кабината,
и слушаше се как шуми машината,
и снопът бе тъй ниско при това,
че трябваше ми мъничко да стана,
за да израсне мигом на екрана
една ужасна рошава глава.
И аз седях и мъчех се да гледам,
и скърцаше креслото на съседа,
и аз се чувствах уморен и стар;
и тъжно бе, чувах как сред мрака
един часовник във гръдта ми трака
и се нуждае от часовникар.
А после дойде “Край” и вентилатора
със гръм наблъска вятър във театъра,
и светна, и платното избледне;
и ний видяхме тъжни и посърнали,
че всички двойки бяха се прегърнали
и само ние, само ние - не.
И си излязохме. “На мене струва ми се -
аз казах, - че достатъчно преструвахме се…”
Тя каза тихо: “Също и на мен.”
Врабчетата шумяха във градините,
небето беше бледо над комините
и празен беше празничния ден.
* 6
Когато ни дотегна вече всичко
и хороскопът пишещ за раздяла
- ах, вече ясно бе! - излезе прав,
отидохме - така, зарад шегичката -
тя с нова рокля, аз със роза бяла,
при стария крайпътен фотограф.
Той сложи във петлицата ми розата,
разгъна фона с бясна Ниагара
и погледа ни точно нагласи;
ала за нас бе малко трудна позата,
аз мръднах той капачето изкара,
тя мигна и той каза ни: “Мерси!”
И почна се играта на среброто,
на солите пълзенето неравно,
безшумният молекулярен взрив’
и ето че във ваната, в живота,
от Нищото изплава бавно-бавно
невижданият мокър негатив.
А пък от вред ни гледаха портрети,
прекрасни мигове, навеки спрени,
фиксирани човешки младини,
намръщени младежи със каскети,
от зли роднини двойки разделени,
деца в ковчези, бременни жени.
И всичко стана жално моментално”
и хората, и бледното предградие,
и снимката, излязла тъй добре,
и двамата се гледахме печално,
и нейде се обади едно радио:
“Вероника, животът е море!”
Една зарзаватчийка се разчуства и каза,
че блазя ни, че сме млади,
и че момата е таман за мен;
а фотографът каза нещо за изкувството,
че то е вечно, снимките извади
и ни ги даде в плик един зелен.
И тръгнахме ний в пътя си полека,
и влажни бяха снимките и двете,
и в плика залепиха се така,
че колкото и да ги дърпах леко,
във нейната остана мойто цвете,
а в моята - едната и ръка.
Тогаз си казах: “туй са явни знаци,
че ще се срещнем пак и не след много.”
Ала гласът, гласът ми беше нов
Във входа на една кооперация
целунахме се, казахме си “сбогом!”
и тъй завърши нашата любов.
* 7
Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от тавана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме ядосва, но какво - не зная.
Може би балтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.
Ах,защо ни трябваше да се разделяме!
АЗ тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?
:oops: :oops:
Благодаря,ама аз бях написала цяла тема за това ! хахаха
alex_devv
05-25-2008, 08:49
нали знаеш приказката по какво си приличат автобуса и мъжа ;)
лоша работа, но недей да се впрягаш много може да намериш нещо по-добро 8)
нали знаеш приказката по какво си приличат автобуса и мъжа ;)
лоша работа, но недей да се впрягаш много може да намериш нещо по-добро 8)
То това ако може да се нарече мъж... добре ще е хахахахаха ама не...
mickelangelo
05-25-2008, 20:42
Мииии шут-а в гъ*а и следващия ... просто явно някой хора не знаят какво искат ..