PDA

View Full Version : Една тема ..



OneInThisWorld
05-24-2008, 12:27
Драмата на бащата, драма на епохата - дядо Горио
в помагало гледах, но няма точно тая тема, има близки до тая, които може би ще ми свършат работа, но пък нямам рег .. ако можете помагайте :)

comics
05-24-2008, 13:48
ами направи си- отнема 2 минути =]

sexa_na_kompleksa
05-24-2008, 14:55
Виж това:

Разрушителната сила на бащината любов в романа „Дядо Горио”

В историята на литературата е прието ,че Оноре дъо Балзак е създателят на психологическия реализъм в европейското изкуство.Балзак е новатор,освен това е изключително плодовит и трудолюбив писател.Автор е на 95 творби, обиденени под общото заглавие „Човешка комедия”.Най-добрите му романи са-„Гобсек”,”Шагренова кожа”,”Йожен Гранде” и „Дядо Горио”. Първият роман от поредицата “Човешка комедия” на Балзак е “Дядо Горио”. Той е завършен през 1834,и автора го определя като една от най-хубавите си творби.Той разкрива два свята – живота в пансиона на бедните хора и живота във висшето общество, който е напоен с лицемерие, сребролюбие и други пороци, обезличаващи човешката душа.
В романа „Дядо Горио” Балзак чрез образа на дядо Горио разработва мотива за възрастния баща,който извънмерно обича дъщерите си и чрез своите лишения и мъки се опитва да ги ощасливи.Понякога прекомерната бащината обич може да доведе до много мъка и сълзи.
В романа авторът разкрива това, което интересува най-много френското общество, а именно парите и властта. Показва, как под влиянието на тези фактори страда съвестта, приятелите, семейството.Автора се спира върху всички герой като се стреми по пълно и ясно да ни покаже част от френското общество.Главен герой на романа е дядо Горио.Дядо Горио има само една страст в живота си –любовта към двете си дъщери –тя е безгранична и затова предизвиква неговото нещастие и смърт,без да осигури щастлив и спокоен живот на Анастази и Делфин.Жертвата на дядо Горио е безмислена не само защото разглезените и безчовечни дъщери не я заслужават,но и защото страданията му не довеждат до истинското щастие за двете жени.Балзак изгражда представата за своя герой постепенно и с много подробности.Първо е въведен битът и духът на дома „Воке”.Второ представени са всички обитатели на пансиона,за да може да се проследи деградацията на г-н Горио от първия етаж, където са заможните наематели,до дядо Горио от четвъртия етаж ,който се отказва от топлина,удобство и живее като най-бедните и изпаднали несретници.Трето описан е портретът на героя от постъпването му в пансиона и промяната която претърпява в срок от 3-4 години.От запазен ,жизнен,добре облечен буржоа той се превръща в грохнал преждевременно остарял ,загубил силата и енергията си ,облечен в овехтели дрехи пансионер.Всичко е много точно по отношение на детайлите –вид дрехи,навици,сервизи,предм ти на героя.Но зад всички тези видими неща личността остава тайнствена-необщителна,отчуждена от другите,за някой дори твърде простовата.Така го възприемат другите обитатели от дома „Воке”.Всички в пансиона започват да се подиграват на дядо Горио.Възрастния мъж никога не предизвиква,на никого не отвръща,всичко търпи сякаш не присъства в това време и пространство.И той наистина не присъства,духът му винаги съпровожда двете му дъщери.Истината за дядо Горио се разкрива едва към средата на романа.Първи за дядо Горио научава Растиняк .Той разбира,че наемателя от 4 етаж е баща на Графиня Ресто, и след като го съобщава в пансиона ,той го взема под своето покровителство.Първа за него разказва Дъо Ланже пред Растиняк и Дъо Босеан-тя го определя като производител на фиде,който натрупва богатството си по време на революцията със спекула и добър търговски усет.Най-важната характеристика на този човек ,чието име графинята постоянно бърка,за да покаже своето презрение на аристократка към един бързо забогатял буржоа ,е една страст обожанието към дъщерите .Растиняк прави свое проучване и ни представя своята по пълна и обективна версия за участта на стареца.Той ни показва образа на Горио такъв какъвто е бил преди-трудолюбив,способен търговец на жито и производител на макарони.:
„Само да го видел човек как търгува как обяснява законите за вноса на зърно,как ги проучва….. „
Следователно илюзията за тъпотата на Горио се разрушава-в своята област той е изключителен специалист.В по натъшното развитие на книгата отново се разкрива мотивът за разрушителната сила на бащината любов,която се развива в „извън разумните граници”.Дядо Горио започва да говори,защото иска да защити дъщерите си.Основното мото в неговия първи монолог пред Растиняк е:”И двете ми дъщери ме обичат.Аз съм щастлив баща.”Любовта на героя е трагична и затова може би се разкрива чрез монолози,които са присъщи за трагедията.Втория монолог може да се синтезира в изречението:”Двете ми дъщери са целият ми живот”.Той е готов на всичко за тя стига само те да са добре и да са щастливи.Бащината любов намира единствената си мяра-тя е сравнена с любовта на Бога към хората,които са сътворени от него и са му като деца.
Особено впечатление прави поразителната прилика в образите на чорбаджи Нено от повестта Мамино детенце и дядо Горио от едноимения роман на Балзак-герои чрез съдбата на които се внушава и общата за двете творби идея :всяко чувство всяка цел превърнала се в неубоздана страст носи тежки последствия за човека.Парите разграждат човешките отношения,убиват любовта, привързаността ,пораждат омраза егоизъм и насилия.Текстът ни предоставя поредици от постъпки на Горио чрез които той се опитва да ощаслеви своите дъщери.Едва в предсмъртния си час силно наранен от тяхното отсъствие,той осъзнава истинската им същност.Предсмъртния монолог на героя е изповед на прогледналия страдалец.Той разбира че дъщерите му няма да дойдат при неговия смъртен одър.Той разбира че дъщерите му никога не са го обичали,те са искали само парите му:Парите всичко дават на човека дори дъщерите му”.Той е жертва на децата си .Те го убиват,най-вече с това че не го обичат.Именно когато се карат тойим казва:”Деца вие ме убива те”.Героят е живял с любовта си с нея си умира.Той умира като добър и честен човек на които никого не е оскърбил или наранил.
Чрез романа си Балзак се опитва да ни покаже как една толкова силна обич може да доведе един добър човек до смъртта.Човек който е бил готов на всичко само и само децата да са щастлив.Понякога прекомерната бащинска обич може да има огромна разрушителна сила,сила която наранява,сила която не прощава на никого допуснал да се стигне до тук.Така тази сила не прости и на Дядо Горио.




Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак




Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато. Той разкрива как хората, овладени от жажда за пари, губят човешкия си лик, погубват душите си и под защитата на законите се превръщат в злодеи и престъпници. Сърцето на такива хора се е вкаменило за всякакви чисти пориви, техния идеал е богатството. Авторът на “Дядо Горио” убедително доказва, че в буржоазното общество всичко е сделка и няма нищо, което да не се оценява с пари. С тях се купуват държавни длъжности, те разделят родители от деца, брат от брата и всяват раздор и завист. Купуват се и се продават човешки съвести и любов. Чезнат и се замърсяват много човешки добродетели.
В своя роман “Дядо Горио” стъпка по стъпка Балзак проследява живота на главния си герой от най-ранните му години до смъртта. В личната съдба на този човек, в неговите усилия, мисли чувства, в неговите дела, в неговото отношение към двете му дъщери, а също така по начина, по който те и техните съпрузи се отнасят към него се разкрива проблема за родителската обич и дълга на децата. Писателят иска да каже, че това общество е безпощадно към човека, прогнило е от основите до върха си, то унищожава човека, разкъсва връзките между родители и деца. Младата Викторин е лишена от наследство от богатия си боща в полза на единствения си брат, а бедният аристократ Растиняк взима последните пари на семейството си, за да бъде приет в обществото на богатите. Всичко това е показано не сухо и отвлечено, а живо и убедително чрез героите в романа, чрез техния живот и техните лични съдби.
Милионите, които притежава Горио, са причина за нещастията, които го сполетяват по-късно. Както всички богати буржоа, той смята, че смисъла на живота е в парите. Твърде жестоко му се отблагодаряват пак поради тази заблуда тези, които той най-много обича.
Дядо Горио има две дъщери – Анастази и Делфин, които обича безумно. Неговата обич надхвърля разумната бащина любов и стига дори до фанатизъм. Всяко тяхно желание, всеки каприз и прищявка той изпълнява без да мисли за лошите последствия върху възпитанието им. Така те още от малки стават егоисти и самовлюбени. И идва най-лошото – както баща си, те смятат, че с пари може да се купи всичко: съпрузи,любов и щастие. Нещастията на дядо Горио започват от момента, когато дъщерите му се омъжват благодарение на богатите си зестри. Анастази и Делфин отначало се отнасят добре към баща си: приемат го в богатите си къщи, канят го на обеди и вечери. Но това продължава, докато той все още има пари. Проблемът в техните взаимоотношения възниква когато те взимат от него всичко, което е имал. Сега вече той не съществува за тях. Техните къщи са затворени за него. Синовният дълг за тях не съществува, защото те са безскрупулни и егоистични дори към собствения си баща.
Неговата смърт е покъртителна. Той умира като просяк в мръсни дрипи, в пансиона на мадам Воке. Не в това, че умира в бедност, е най-голямото му страдание. Дядо Горио все още обича фанатично дъщерите си. Неговата най-голяма мъка е, че те не желаят да го видят преди смъртта му. Погребението му е жалко. В предсмъртните си минути Горио макар и късно разбира заблужденията си; и обвиненията, които отправя към дъщерите си не са пряко насочени към тях, а към цялото общество:”Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал, те щяха да проливат сълзи. Но нищо! Парите дават всичко, дори и дъщери!”. Изоставен от най-любимите си хора, героят разбира какви трябва да бъдат истинските човешки чувства. Накрая на своя живот той разбира, че с прекомерната си бащина любов е възпитал деца, които се интересуват само от парите му и, у които липсва синовен дълг: “Те се грижеха за мене, но заради парите ми”.
Едновременно със съдбата на дядо Горио в романа се проследяват първите стъпки в Париж на младия студент Йожен Растиняк. Той е син на обедняло аристократично семейство. Родителите му отделят половината от своя годишен доход, за да следва той университет. Героят пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и добро сърце. Той мисли, че животът е труден, но и че са безкрайни възможностите на човека да преодолее всички трудности. Много скоро се убеждава, че в живота преуспяват не тези, които разчитат на силите и способностите си, не тези, които живеят с чисти идеали, а онези, които са безогледни в средствата си за постигане на своите цели.. И неговият идеализъм започва да се изпарява пред картините на парижкия живот. Младият студен се изправя пред дилемата – или да пропадне, както пропадат хиляди бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество независимо по какъв начин. Младият мъж избира втория път – да преуспее, да блести всред елита на парижката аристокрация. Йожен Растиняк не е покварен младеж, но той има слаб, неустойчив характер. Няма твърди идеали и няма сили да се бори срещу съблазните, които крие висшето общество. И въпреки това той е искрен и отзивчив към страданията на другите. Подмамен от блясъка на салоните на аристокрацията, той взема и последните спестявания на родителите си. Трогателно, мило и сърдечно е писмото до майка му и сестра му, в което ги моли да му изпратят допълнително пари, които ще използва за хубави дрехи. Съвестно му е, че иска последните пари на семейството си, защото в него се борят почтенността на честния човек и голямото му желание да забогатее. Но въпреки това жаждата за бляскав живот надделява над синовния му дълг.
С нескриваща симпатия Балзак ни разкрива образа на младата Викторин, която е дъщеря на парижки милионер. Тя е въплъщение на добродетелта и се опитва да спечели любовта на баща си. Но безсърдечният и родител я лишава от наследство в полза на брат и и тя живее в нищета в пансиона на мадам Воке. Независимо, че е отритната от богатия си баща, тя се стреми към нравствен живот, копнее за лично щастие и любовта на своя родител.
Правдивото изобразяване на проблемите, свързани с родителската обич и дълга на децата неизбежно води до осъждане на обществото. Като създава образи типове, като ги индивидуализира с техните лични качества, като показва правдата за буржоазното общество, с цялото си богато, разнообразно и могъщо наследство Балзак е един от най-гениалните представители на критическия реализъм, а творчеството му е творчество на писател – критически реалист.
Богатството на твореца, завещано на цялото прогресивно човечество, посветено на милионите читатели, които уважават истината в живота, които ценят художествената красота, са неговите книги – умни, правдиви, дълбоки, написани с любов към човека и с ненавист към това общество, в което властват паразитите и хищниците в човешки образ. За това свое богатство той е работил до пълно изтощение, работил е като титан, който смята, че изпълнява велико и свещено дело.