straxilbsl
05-26-2008, 06:56
Може ли един трансформиращ преразказ на Ангелинка от името на 12 годишното момче ПЛс.....
Oh,6tom iska6 takuv prerazkaz zna4i si 7 klas.poznah nali?Ako 6te kandidatstva6 znai,4e ako v kraq na mesec mai nemoje6 da pravi6 takuv preraazkaz nqma da uspee6 na izpita.kazvam ti go ot opit,za6toto i az minalata godina bqh 7 klas. :) Ako prosto te mirzi(kakto vsi4ki nas)se opitai da preodolee6 tova poznato 4uvstvo i si go napravi sam.V net-a nqma prerazkazi,samo eseta,a tozi prerazkaz e mnogo lesen ako znae6 kriteriit,po koito trqbva da se napravi! :-)
sexa_na_kompleksa
05-26-2008, 14:17
Само това намирам:
Ангелинка
В селото живее една жена - Станка, която много обича да говори на всички за сестра си-Дъмша, която живее в града.Кoгато произнася името и, лицето и засиява в усмивка, а дори когато мълчи, по очите и личи , че отново мисли за нея. Децата около леля Станка не познават жената от града, но тя заема голяма част от въображението им.Те си представят гражданката като човек, който следи за добрите и лошите им постъпки, срявняват я дори с Богородица. Често спорят кого обича тя повече, името и укротява всички. Децата знаят, че леля Дъмша има и дъщеря, която си представят често. Едно от хлапетата е пастирче на 12 години, което всяка събота носи храна на говедарите планината и остава да нощува там. Момчето лежи край огъня и си мечате за Ангелинка, представя си я като ангел, как извършва геройства и я пази от зло. Овчарчето много силно иска да я види.
Един ден , когато се връща от планината, момчето разбира, че е пристигнало писмо от Дъмша.Около него се натрупват другите деца и пастирчето започва да чете. В писмото си гражданката казва, че ще пристигне за празника Възнесение саердно с дъщеря си. Всички се радват, само малкото овчарче се натъжава и отива в обора, да изплаче мъката си.Момчето страда, защото мисли, че на Възнесение ще е в планината и няма да види гостенките. Малко преди да тръгне отново към планината, леля Станка му казва да се върне на другия ден, за да ги види и момчето успокоено тръгва.
Сутринта на Възнесение овчарчето тръгва да се прибира към селото, като слизайки си мисли за Дъмша и Ангелинка.От вълнението треперят краката и ръцете му.Когато пристига в дома на Станка, застава уплашено на прага.Вижда леля Дъмша седнала на трикрако столче като на трон. A до нея стои дъщеря и. На момчето му се струва, че русото момиченце прилича на ангел. Овчарчето и дава букета, който стиска до гърдите си, после избягва засрамено.