topur4ene
05-26-2008, 07:26
темата на доклада ми е " как е била измерена скоростта на звука в различни среди". Мн кофти че нищо не намерих в гуугъл. Надявам се някои да ми помогне
Kisses_P
05-27-2008, 17:26
Колега,точно за това търса и аз.В pomaglao.com мернах разни неща, но утре ще ги вада.иначе намерих ето това http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD% D0%B0_%D0%B7%D0%B2%D1%83%D0%BA%D0%B0
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=28
Скорост на звука
Скорост на разпространение на звукови вълни. В газове и пари скоростта на звука е от 150 до 1000 m/s, в течности - от 750 до 2000 m/s, в твърди тела - от 2000 до 6000 m/s, във въздуха при нормални условия - 330 m/s, във водата - 1500 m/s. Скоростта на звуковите вълни не зависи от тяхната честота.
Развитието на акустиката като физическа наука може да се раздели на три периода:
Първият период обхваща годините от началото на седемнадесети до началото на осемнадесети век. Той се характеризира с изследване на системата от музикални тонове и техните източници — струни и тръби. Тогава станала известна връзката между височината на тона и броя колебания за единица време, което се споменава едновременно в „Диалозите“ на Галилей и в „Книга за хармонията“ на Мърсен. Последният освен това за пръв път определил скоростта на звука по броя удари на пулса между блясъка на изстрела и възприемането на звука, като въпреки примитивните средства е получил твърде точни резултати. Пак той определил, че скоростта на звука не зависи от височината на тона, като измервал скоростта на звука от изстрел с пушка и оръдие. През 1678 г. Робърт Хук формирал своя знаменит закон за пропорционалността между силата и деформацията, с което създал основата за развитие на учението за звука, а Кристиаан Хюйгенс формулирал принципите на вълновото движение.
През седемнадесети век се очертава един стремеж на хората към развлеченията и увлечение по необичайното и вълшебното. Забележителната работа на Кирхер „Фонургия — новото изкуство на отгласите и звуците“ се занимава почти изключително с явленията ехо и шепнещи сводове. В същата книга авторът убедително препоръчва сериозната музика като средство за лечение на ухапване от тарантул. Впрочем, някои хора по това време наистина са смятали, че в затворена кутия вследствие на големия път при многократно ехо, звукът може да се запази дълго време.