ТЕМА ПО ЛИТЕРАТУРА!!! [Архив]

sexa_na_kompleksa

05-26-2008, 14:13

Виж това:

Не свети ли слънцето еднакво за всички
( есе )

Всеки се ражда на този свят без да иска и без да има право на избор къде и кога ще се случи.Според астрологията голямо е значението под какъв зодиакален знак се раждаш ,какво ще е положението на планетите и влиянието на звездите. Това навярно е така,но според мен има и редица други фактори,които водят до различия в мирогледа на хората.Всеки се ражда свободен и слънцето би трябвало да грее еднакво за всички.Но дали винаги е така,както ние го желаем?За жалост реалността сочи обратното.Много хора сами вгорчават живота си,като тръгват по лоши пътеки,които понякога ги водят така да се каже в Ада.Други са дребнави,капризни и търсят вината за своето нещастие винаги в другите.Може едно и също нещо да сполети различни хора,но те го изживяват по различен начин и последствията от него са различни.Да търсим ли вината в „слънцето” тогава?Тук май опираме до психиката на индивида.Средата,в която всеки е израстнал,възпитанието и възприятието на събитията градят различни характери,или както казваме-”Разни хора-разни идеали”.Много от тях имат цели,които гонят цял живот и въпреки всичко не ги постигат,към други пък животът е по-благосклонен и им поднася на тепсия всичко,но както знаем това е нашата карма.На никой не можем да се сърдим за положението,в което се намираме.Никой освен нас самите не може да промени живота ни.Питате се как ще стане това?Няма да е никак лесно!Първо трябва да променим начина си на мислене.Затова, за разлика от животните сме надарени с мозък,който трябва да използуваме.Трябва да разберем,че слънцето свети еднакво за всички,но не всеки може да си улови еднакъв брой лъчи.Другото,което никак не е маловажно е ,че трябва да правим онова,което искаме да направят и на нас.Че,ако все още сме в мрака не трябва да губим надежда,защото рано или късно за нас също може да блесне светлина.Понякога на пътя ни се изправят прегради,които трябва да преодолеем.В такива случаи животът ни изпитва до каква степен сме се научили да приемаме действителността,колко са силите ни и дали ще се откажем от борбата.И ако се предадем рано или късно той пак ще ни подложи на същото изпитание, докато се научим да го приемем такова,каквото е.Ако ли пък се преборим с трудностите,то значи че сме израстнали духовно и тогава ще получим друго изпитание,този път по-голямо от първото.И така колелото на живота се върти и зависи ние от коя страна се намираме,слънцето ще ни огрява различно.Но кой може да ни спре,ако искаме да се придвижим към по-светлото?-Никой!Но въпреки всичко не можем да останем постоянно на едно положение.Има си закономерност,според която след лошите неща следват хубави и обратно.По-добре би било горчивите глътки да са по-малко от щастливите мигове,по-добре би било изобщо да няма скръб,но това не го решаваме само ние.Някои наши съвременници не могат да оценят това,което ни дава майката природа и вместо да вземат по малко от нея,за да има за по-дълго време, искат да изпият благата и на екс.Явно не си дават сметка,че и те трябва нещо да допринесат на този свят,за да го има навеки.Защото на кого ще е нужно слънце,ако човечеството се самоунищожи?Не трябва само да рушим,а понякога трябва и да градим.На въпроса дали слънцето грее еднакво за всички твърдо ще кажа – ДА.От там на насетне кой,колкото се е подложил под него, толкова ще почернее.