PDA

View Full Version : Спешно!!! Есе на тема"моята любима професия"



nedkonedko
05-26-2008, 18:05
спешно ми трябва есе на тема "моята любима професия" плсс помогнете
ето и някои професии,но може и да не са тея професии.
Компиутърен специалист
Електрончик
Инженер

mimetoo
05-28-2008, 16:28
Професия - журналист

След 10 ноември 1989 г. настъпи пълна промяна у... майка ми. Тя започна да чете Вестници, да слуша радио и гледа новините по телевизията. Не мисля, че беше просто интерес. Случвало се е понякога да съчетава (абсурдно за мен) и четенето, и слушането, и гледането. Не пропускаше нито една емисия, имах чувството, че до вечерта вече знаеше новините буквално наизуст. До този момент аз си мислех, че само мъжете четат вестници и се интересуват от политика. Но баща ми не можеше да й стъпи и на малкия пръст. Обстановката оправдаваше поведението на майка ми, но тогава аз бях дете и такъв интерес ми се струваше, меко казано, прекален и неоправдан. За добро или за лошо не последвах съдбата на Дебелянов, който явно не е мо¬гъл да се приобщи към своето общество. Мисля, че основната причина да за¬почна и аз да се интересувам от събитията, които движат нашия свят, беше, за да мога да споря с моите съученици. Другата причина е, че едва ли бих успял да избягна събитията - информацията за тях ме заливаше ежедневно. Явно тази „треска" бе обхванала не само майка ми и новините „се харчеха" добре. Сега, когато кандидатствам, се оказва, че майка ми знае всички по-важни и доста от по-дребните събития от 1989 г. насам (тя има феноменална памет). Освен това умее и да ги свързва със задоволителна логика. Защо тогава не ста¬не журналист? Първо: защото вече си има професия, и второ: защото... Преди да обясня защо, нека споделя една идея, която срещнах в трилогията на Тери Пратчет за номите (малки фантастични същества). Там се говори за Амазон-ската джунгла, В чиито огромни територии растат също толкова огромни дървета. По върховете на някои от тях са изникнали цветове, В които се съби¬ра дъждовната вода. А в тези цветове живеят едни мънички, мънички жабче¬та. Там се раждат, там живеят и там умират. За тях границите на света са чашчелистчетата на техния цвят. Това, което знаят, им се струва предоста¬тъчно. Но веднъж едно жабче изпаднало от цвета и разбрало, че има Вселена... Та майка ми не може да стане журналист, защото гледа само отвътре на сво¬ето цветче... ъ-ъ пардон - свят. Като потребител на информация тя има само една гледна точка - своята.
Погледнете една кибритена кутия! Какво виждате? Една, две, най-много три страни от нея. Ако, да кажем, виждате на едната страна картинка на зебра и я опишете, вие няма да излъжете този, на който говорите. Но току-виж този някой реши сам да погледне и види, че на другата страна има друга картинка, то той ще смята, че сте го излъгали. Въпрос на гледни точки! Това, че знаеш Всички подробности за тази страна на кибритената кутия, която виждаш, не означава, че знаеш Всичко за цялата кутия.
Значи, за да си сравнително добър в представянето на някаква информация (още повече на такава, която се „харчи"), трябва да притежаваш поне две гледни точки (това - според мен). А-а-а! Значи, за да стана Журналист, ще трябва да се превърна в нещо като д-р Джекил и мистър Хайд. Толкова било просто! Или да стана шизофреник, да получа раздвоение на личността. Както казваше навремето Петко Бочаров „Да, ама не!"
Добре тогава, какво е нужно? (Въпроса си го задавам сам!) Пенчо Славейков се е ръководел от една мисъл (мисля, че на Оскар Уайлд): „Умният противоречи на другите, а мъдрият - на себе си". Майка ми е умна, а журналистът в моите представи се стреми да е мъдър. Хубаво ще е, ако може двете гледни точки да се съпоставят, съвместят или обединят. Моля да не смятате, че се боря за обективност. Обективността е утопия, абсолют, но може поне да се доближим до нея.
Всеки е предубеден (малко или много). Понякога се караме с моята приятелка и аз Все й повтарям: „Добре де, постави се на моето място!", а сам не съзна¬вам, че и аз трябва да сторя същото. Редно ли е един журналист въобще да влиза в спор с някого.
Често се ядосвам, че в България се бърка провокацията със злобата (пристрастието). Съвсем наскоро слушах разговор на един журналист с Жорж Ган¬чев. Въпреки че последният е известен с пламенната си натура, останах с впе¬чатлението, че първият се опитва не да разкрие другата гледна точка, а да наложи своята. „Не ви ли е срам, господин Ганчев?" не е идеалната ми представа за провокативен въпрос.
Няма да разглеждам проблемите на сегашната журналистика. Всяка професия си има етапи на развитие, през които едва ли не е длъжна да мине, защото развитието е градеж, при който, за да построиш, трябва да имаш някаква основа.
Моята задача, ако искам да стана журналист, е да слушам и гледам, а не да оценявам. Защото дори и в ресторантите сметката се плаща накрая. Когато бях по-малък, в представите ми журналистът беше или някакъв нагъл и досаден тип, или пък смелчага, който се бори с „лошите" (един вид следовател). Когато бях по-малък, гледах много филми. Но истина е, че е трудно да се говори за професията журналист като за изолирано от обществото и общес¬твените процеси понятие.
Сега широко се дискутира около въпроса „БНТ и БНР - държабни или обществени медии?" и май за всички стана ясно, че медиите трябва да защитават об¬ществените интереси. Значи и журналистите трябва да защитават общест¬вените интереси. Така е, така повелява етиката на тази професия, но и жур¬налистът е част от обществото, и самият той има интереси. „Личните интереси са преди обществените" - това е девизът на нашето време. Примери¬те, които го потвърждават, са безброй и на всякакво ниво. „Егоист" - списа¬ние на новото време!" Не е ли това доказателство, че егоизмът заприличва на идеал за новото поколение. В края на краищата гладна мечка хоро не иг¬рае и гладен журналист обществени интереси не защитава. Журналистите бързо биха били заменени с мощни компютри, ако чисто и просто предаваха информацията, без да я осмислят, а си мисля, че често те вадят поуки и за самите себе си. Ето - актуален проблем: цените по паза¬рите са различни от тези по борсите, при това доста високи спрямо тях. Явно някой гледа собствения си, а не обществения интерес. Каква е връз¬ката с журналистиката? Връзката е в поговорката „Който плаща, той поръчва музиката". Който нахрани журналиста, той ще получи защита на своите интереси. И понеже се пренесохме на пазара, нека поогледаме доматите и пъпешите. У-у, тези са поизгнили! А тези пък са твърде зе¬лени! Хм, ето тези изглеждат добре, ще взема едно кило. Дай и тоя пъ¬пеш, хубаво мирише! Добре, ама салатата е безвкусна, а пъпешът въ¬обще не е сладък. Друг път няма да купувам от тази сергия. Извода от тази случка икономистите са го направили доста отдавна и той се отнася за всички сфери на нашия живот, свързани с икономиката (а това озна¬чава за всички сфери). Продава се това, което се харесва. Сега няма да се спи¬раме на принципите на пазарната икономика. Историята с доматите ми е нужна за един по-конкретен извод, свързан с журналистиката. Както се видя, нашият герой си купи стока, която му изглеждаше хубава. Ако журналистът произведе един хубаво възприемащ се „продукт" (труд), то той ще се купува добре, но как ще е „на вкус"? Въпросът за дълбочината на журналистическия труд рядко се повдига. Смея да обвиня, че съм запомнил малко от нещата, кои¬то съм прочел именно защото не са носили никаква адекватна на моите усе¬щания идея, въпреки лекия им и приятен стил. Изкуство е да убедиш другите, че си прав, но по-голямо изкуство е да убедиш другите, че твоите идеи са техните идеи и все пак да си ги накарал да отстъпят.
Преди време си купих една книга „Манипулирайте, но правилно". Така и не я про¬четох, защото, за да манипулираш, се изисква дарба, и ако я нямаш, не можеш да се научиш. Думата „манипулация" винаги ми е звучала като средство за при¬нуда, като насилие над духа. Но без манипулацията светът би бил анархия, на¬ли? Рядко в природата се среща естествено единомислие, по-често трябва да убеждаващ. Убеждаването е премахване на противодействащите на теб сили. Манипулацията се оказва по-добра и от това - тя съединява, обединява твоите и противниковите сили и ги насочва в обща посока, без да ги намалява. Манипу¬лацията не е лоша за манипулирания, защото той не съзнава, че е такъв. И след това обширно философско-етическо размишление да направим общия сбор. Журналистът в моите представи е манипулатор с две или повече гледни точки, с обществено място и отговорност, с познания поне колкото на майка ми, с представа за миналите постижения на предхождащите го и не на послед¬но място - със задоволителна заплата. Има ли в залата отговарящ на изисква¬нията човек? Крайното класиране ще даде отговор (от своята гледна точка) на този въпрос.
Една от характеристиките на моя човек по професия журналист е, че той не е застинал във времето. Все пак се учи от миналото, значи гледа и в бъдещето. Абе нали аз определям какво да прави: нека моят журналист гледа в бъдещето! Какво вижда там? Интернет! Компютърната мрежа е най-вероятният монополист върху информацията, предназначена за обществото. Сбогом, телеви¬зия, сбогом, радио, сбогом, Вестници! Здравей, компютърен екран! Въобще има ли го журналистът в нашето бъдеще? Има го! Информацията все пак се вкар¬ва в компютърната мрежа от хора. Всъщност мрежата е като огромен елек¬тронен вестник с неограничен тираж. Вътре има статии, новини, репортажи (дори визуални) и т.н. - с една дума всичко, което има и днес, но накуп. Значи Журналистът си е на сигурно място и в бъдещето.
Съществува едно предизвикателство обаче, и то е именно за журналиста от бъдещето. В света на високи технологии и свръхмощни компютри журналис¬тът ще трябва да открие човек. (Позволено е да търси и у себе си.) Този из¬пит, който държим в момента, май се опитва да направи точно това. Има ли смисъл сухото предаване на информацията, не е ли журналистът „оживител" на събитията? Не бива „Голям взрив В Израел" да се превръща В „00101100101" (двузначна система за предаване на информацията, използвана при компютрите). Журналистът не бива да се автоматизира, защото в бъдещето ще бъде заменен от най-обикновен чип.
Често съм се питал каква е разликата между журналист и писател? Писателите много добре изпълват ситуацията с достоверност и живот. Аз лично предпочитам научната фантастика, защото дава свобода на въображенисто, пос¬тавя старите идеи в нов контекст и разчита на оригиналност. По тези черти моят журналист е същински писател-фантаст. Това са качества, които одухотворяват сухата информация. Разбира се, ние, българите, сме доста оригинални (дори прекалено) в представянето на информация. Нашето граничи със самоцелното оригиналничене, за което свидетелства и един доста показателен виц: „Как реагират различните народи, когато им се разкаже виц? Англичаните се смеят, французите ръкопляскат, а българите казват „Е, аз го знам, ама по друг начин." В България всеки си има персонална истина, затова пред българските журналисти стои и друго предизвикателство в бъдещето - да се превърнат в по-умели манипулатори и да превърнат личния интерес в общ.
Така представеният образ на журналиста е твърде „теоретичен". Май прекалих с изрази от рода на „трябва да е", „необходимо е" и „нужно е". Журналист - това е призвание, това е желание, а не професия. Все още ние не ставаме каквито искаме да сме, а каквито трябва да сме. Не бива да правим от това трагедия. И все пак е тъжно. Не за друго, а за това, че моят журналист ще бъде погребан в този плик и никой, освен вас, няма да го види и чуе. В този момент ми се дощя да постъпя като един друг кандидат-студент, който след изпита по философия отказал да предаде работата си с думите, че едва ли друг път ще напише толкова хубаво нещо, за да го предава. Аз нямам такова самочувствие относно творбата си, но май се обвързах емоционално с нея.
Ако с тази работа не съм ви изманипулирал, значи въобще не ставам за журналист!