PDA

View Full Version : Литературно импретативно съчинение ХЕЛП



alek200
05-27-2008, 04:24
Темата е :

Доброто и злото в живота на селския човек в "Косачи" и "Ветрената мелница"

*Това са произтедения на Елин Пелин, трябва да направя сръвнение между двата разказа !!!
Примерно: В Единия има еди какво си а в другия го няма ...

sexa_na_kompleksa
05-27-2008, 13:18
Ето какво намирам:

ДОБРОТО И ЗЛОТО В ЧОВЕШКАТА ДУША, РАЗКРИТИ В РАЗКАЗА „ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА”

В своите разкази Елин Пелин поставя вечния чо¬вешки проблем - борбата между Доброто и Злото: „Има зло в живота, но той трябва да се живее, тряб¬ва да се гледа реалистично”. Животът е един неп¬рекъснат калейдоскоп, който поставя на изпитание съвестта и душата на човека. Промяната в социал¬ното положение на героите довежда до онзи крити¬чен конфликт, който в даден момент може да про¬мени изцяло съдбата на човека. Тогава се вижда доколко всеки един е устойчив и може да се бори срещу превратностите. Изпитанията на съдбата са вероятно и проверка на морала на героя, те отри¬чат или доказват неговата устойчивост, наказание или прошка за минали или сегашни времена. Инте¬ресното е, че персонажите на Елин Пелин си дават ясна сметка за необходимото Зло, което е провер¬ка на Доброто в тях. Авторът реалистично ни въ¬вежда в конкретната житейска ситуация, прави ни съпричастни с мислите и постъпките на героя, кара ни да се борим или спорим за неговата кауза. Не случайно сблъсъкът между Доброто и Злото вълнува писателя. Тази вечна тема води своето начало от фолклора и приказките. Всеки от нас искрено желае Злото да го няма, но за съжаление малко са хубавите неща в този свят, които човек получава като дар приживе. В повечето случаи облъсканият от живота български селянин безропотно приема своя кръст, признава безхитростно своя грях, раз¬крива се най-чистосърдечно и незлобливо се надс¬мива над самия себе си. Осмелява се дори сам да се накаже за простъпката, защото ценностният кри¬терий на Доброто и Злото го кара да отсъди според закона на съвестта.
В разказа „Ветрената мелница” двамата герои - Лазар Дъбака и дядо Корчан, са представени като най-обикновени люде, отличаващи се от своите съ¬селяни с „вятърничавите” си идеи. Те са пълни с енергия, непрекъснато нещо правят и смайват окол¬ните с жаждата си за познание, себереализация и стремеж към по-различен живот. Тяхното „чудачество” е насочено към осъществяване дори и на невъз¬можното. Успяват да видят в живота една друга страна - страната на мечтите, пълна с Добро и Красота. Не ги спират присмехът и предупрежденията - те вярват, че нищо не е излишно на този свят и може да стане, стига да го поискаш. Щуравата идея за ветре¬на мелница напомня за „перпетуум-мобиле” - веч¬ният двигател, чрез който жизнената им енергия ще реализира нещо полезно за обществото, за общо¬то благо. Този техен оптимизъм заразява околните и ги привлича към тях. Затова и Христина, внучката на дядо Корчан, е пленена от животворната свет¬лина на Лазар Дъбака, поразена е от стремежа му към търсене и сътворяване на красота в името на Доброто. Младият мъж излъчва сила и красота, лю¬бов и сигурност. Пословичното му трудолюбие го издига в очите на момичето, което със сърцето си е направило своя избор за другар в живота, защото красотата се.твори от двама. Христина е тази, ко¬ято намира верния път, за да привлече вниманието на мъжа върху себе си - чрез предизвикателството на облога. Тази малка женска хитрост успява и крач¬ката към избора е направена. Ръченицата е кулминационната точка на стъпка¬та към Доброто, защото предизвикателството на човека към Злото, отразено в разказа чрез настъ¬пилата суша, е проверка, която показва силата на човешкия разум. Борбата е спасение от Злото, за¬щото съпротивата ражда откриването на поредна¬та истина за всеки от нас. Любовта между двама¬та ще помогне на искрата да се разгори в огън, който ще роди новия живот и ще донесе, спасител¬ната влага за изтерзаната природа. Вярата в Доброто е пътят към спасението, а надеждата кре¬пи човека до гроба. И хлябът няма да е горчив, защото две очи с любов го гледат и в топлината на дланите между двамата се ражда плодът на тяхна¬та обич. Земята с трепет очаква грижливите селс¬ки ръце и с облекчение въздъхва, когато грее топ¬лината между тях.
Дядо Корчан не е излишен за Христина и Дъбака, защото житейската му мъдрост е преодоляла пра¬говете на времето и се крепи на силния дух в него, който го прави млад. Затова не се учудваме, когато старецът казва: „Трудът от мене, вятърът от тебе” и се засмива сърдечно, като чува двусмисления от¬говор на младия мъж, че сега си е намерил друга мелница, която ще изпълни със смисъл живота му. Силата на любовта е способна на промяна към действие, което засилва вярата, че Доброто ще победи Злото.
Елин Пелин търси и намира истината в дребните житейски радости, които в определен момент об¬ръщат живота на човека и му помагат да намира път към по-доброто през бурите, изпречили се като необходимо зло по трънливия път на живота. Сам човек не би успял във всичко, но двама - със си¬гурност.
Това е смисълът на човешкия живот - да се вър¬ви до край, да се намери и открие Доброто, да се грабне и съхрани, за да ни има.

alek200
06-02-2008, 06:08
не ми върши работа но все пак благодаря ти

alek200
06-06-2008, 08:30
??

BeboP
06-06-2008, 11:42
Ти чел ли си двата разказа изобщо?? :-o