PDA

View Full Version : теми за класно



Beckhamchy
05-27-2008, 08:33
може ли да ми помогнете с 2 теми по литература че неска имам класна и напрао нз.едната е Азбучна молитва-личен израз на радоста и гордоста от славянската писменост а другата е Пропуск към евангилето-призив за славянско самосъзнание

sexa_na_kompleksa
05-27-2008, 13:15
По първата тема:

Азбучна молитва” – възторжен химн на словото и вярата


Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината...



Акростихът “Азбучна молитва” на Константин Преславски е произведение, посветено на приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България. В съкровената изповед старобългарския поет дава висока оценка на стойността и значението на писменото слово за непросветения славянски народ. Той изразява своята дълбока почит и преклонение пред създателите на книжнината. В “Азбучна молитва” се преплитат и чувството на гордост, и огромното вълнение на автора, че най-после славянски народ ще слави Бога на свой собствен разбираем език.

Вълнението на автора в изповедта е свързано с това как ще бъде укрепена вярата и единството на българския народ. Като съзнава решаващата роля на книгите в този процес, той като искрено вярващ християнин се надява да получи божията помощ, за да пише мъдро и ясно славянското слово. По този начин, той ще помогне на своя народ да отхвърли греховната тъмнина и да се спаси. Ето защо със силно и искрено желание се обръща към Бога-Творец:

Аз се богу моля с тия думи...

... Господ – дух прати ми ти в сърцето

да ме лъхне с пламенното слово

Според лирическия герой умението на автора да проповядва християнството може да бъде постигнато само чрез свети Дух в сърцето.

Книжовникът ясно съзнава, че словото е единствената връзка на славянския народ с бога. Писмеността е тази, която приобщава хората със съвършената красота. Молителят призовава Всевишния да му даде вдъхновение, за да напише със славянски букви божието слово.

Висока и заслужаваща преклонение е нравствената му цел. Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване е копнежът му:

...ето в прави път да тръгнат всички

живи в твойта заповед пречиста...

Авторът на молбата проповядва съзнание за ролята на писмеността на роден език в израстването на даден народ, в неговото културно издигане. Според негохристиянският закон е “светилище”. Мъдростта, знанието, вярата и добродетелта са божи дар с непреходна стойност, от който се нуждае славянското племе.

С въвеждането на старобългарския език за официален, България не само се нарежда в числото на самостоятелно развиващите се държави, но животът на народа се поставя на нови основи. Настъпва епоха на бърз напредък, епоха на устрем. Поетът е свидетел на новата обстановка и у него има съзнание за шеметния подемна славянството по нови пътища. Представата за духовното издигане намираме в метафоричното обобщение:

...Литна днес и славянското племе

милостта на кръста твой да търси...

В основата на този бърз подем лежи не само словото, но и приемането на новата религия. Според тогавашните схващания християнската вяра е най-мощния лост, който осигурява напредъка.

Авторът също се опитва да внуши, че прогресът е в зависимост от силата на вярата в бога и от изпълнението на неговите заповеди. Единствено тогава може да се разчита на помощта му.

След констатацията за възхода на славянския народ поетът отново изпада в положение на молещ се. Вече искрената молитва добива силно изразен личен характер. Образът на литературният герой се появява пред читателя – издигнал ръце към небето, той копнее за “мощно слово” и сила. Без тези божи дарове авторът се чувства безсилен да постигне желаното.

В духовния свят на героя писмеността – светлината се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата. Моли бог да го закриля от това зло:

Упази ме ти от горда злоба

фараонска................................

Не на злоба, а на искрена братска обич иска да научи хората литертурният герой от “Азбучна молитва”. За нео вярата, словото и любовта носят най-голям емоционален заряд. Те са опорните точки, които водят до безсмъртието на душата. Книжовникът всеотдайно се стреми към съвършенство чрез себеотричане и преодоляване на човешките слабости.

Силата и смелостта му се подхранват преди всичко от ясното съзнание за значението на словото на роден език. Това обстоятелство определя и тона на следващите стихове. Интонацията сега е по-настойчива и клони едва ли не към заповед:

дай ми херувимска сила шестокрила

царю на царете!

Тази настойчивост се определя и от съзнанието на автора, че в случая се касае за общо дело и за разяснението на божиите истини, че подбудите са не от личен, а от обществен характер.

Изложил молитвата си да получи божиите дарове, литературният герой отново става разказвач, но тонът му е отново приповдигнат. Това се дължи на обстоятелството, че той ще върви по следите на славянските първоучители – Кирил и Методий. Издига се идеята на приемственост:

Да опиша

чудесата твои вдъхновено,

шествувайки пак по пътя славен,

що учителите двама вечно

ни начертаха...

С пълна сила звучи народната гордост на книжовника и неговото преклонение пред светлата памет на двамата солунски братя. Трогателно е пламенното патриотично чувтво, обхванало поета. Той е готов с цената на голяма саможертва да поеме по славния път на славянските апостоли. По този начин Константин Преславски се явява, чрез делата си, продължител на великата Кирило-Методиева традиция да се разясняват божиите закони на роден език. Само по този начин може може да се постигне истинско богопознание. За автора двамата първоучители са идеал и той иска да ги следва в проповядването на “евангелското слово”. Оттук произлиза именно и увереността в предприетото дело.

Кирил и Методий са превели християнския текст, но сега той предстои да бъде разшифрован, да бъде разяснен неговия смисъл. Трябва да стане достъпен за славянското племе, за да може то да поеме по този “прави път осеян със светлина нетленна”.

Именно с тази хуманна задача се залавя авторът на молитвата. Обстоятелството, че той е ревностен последовател на солунските братя и техен ученик е гаранция за успеха на предприетото от него дело.

В “Азбучна молитва” Константин Преславски разкрива възторжените и пламенни чувства, които вълнуват неговия литературен герой с приемането и утвърждаването на славянската писменост. В лирическата изповед-молба прозвучава любовта на славянина към словото и познанието. Безгранично е щастието му, че най-накрая неговият народ ще възхвалява Бога с помощта на своя книжнина и по този начин ще тръгне по собствен път на развитие. Лирическият герой искрено моли за мъдрост и сила, неоходими му да продължи по светлия път на своите учители. Той е силно патриотична личност, готов да помогне на славянския народ да се спаси.



Константин Преславски – „Азбучна молитва”
ЛИРИЧНАТА ИЗПОВЕД НА ДУХА ПРЕД СВЕТОСТТА НА БУКВЕНОТО СЛОВО

Духовно вглъбение, тишина и мисловен размисъл внушават уводните стихове на „Азбучна молитва” – съкровената интимна изповед на Константин Преславски пред светостта на буквеното слово. За старобългарския творец раждането на словото като звук и писмен знак е тайнство не само на мисълта, но и на душата. Невидимия творчески свят на човешкото интелектуално АЗ намира материалната си писмена диря във времето. Духовността остава за поколенията чрез буквите. В тях има скрита приемствена сила. От нея черпи творческо вдъхновение и Константин Преславски, изповядал в стих молитвения сакрален унес на душата си, съхранил за поколенията най-красиво изплетения азбучен акростих в старобългарската поетична традиция. Всеки стих носи частица от лиричното вълнение, с което авторът изповядва почитта си към славянското буквено слово.
В началото на „Азбучна молитва” сякаш прозвучават гласовете на сричащите азбукарчета: Азъ, Буки, Веди, които се сливат с първите стихове от поетичната изповед на Константин Преславски:
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже, светотворче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Два свята – земен и небесен, човешки и божествен – се срещат в съкровеното пространство на молитвеното слово. То е духовна обител на безмълвния размисъл, но и материална, звукова среда на изречението и поетично изповяданото. Духовното и материалното битие на „дивен свят невидим” и „видим свят” се сливат. Актът на творческо мислово горене изравнява човешкия АЗ с Божествения дух, сътворил света. Словото се ражда в душата. То е вселена от мъдрост и красота. Към този невидим духовен свят се стреми поетът. Гореща и затрогваща е неговата молитва:
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенно слово –
ето в прави път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Дълбоко интимна, вълнуваща с искреността на изповедния тон е молбата на Константин Преславски. За творческия огън на словото жадува душата – да получи сила от „Господ-дух” - небесния творец на невидима светлина за човешката мисъл. Тогава словото е пламенно, а духът - творчески просветлен. Вътрешното прозрение дава нови сетива на взора и творецът вижда най-светлата и праведна пътека към боговдъхновеното знание, което е и най-прекият път към самия Бог. Това е особено знание за видимото и невидимото, за земното и Божественото. Но то е духовен дар за ума и мисълта за посветените, интелектуално известие от „евангелския дар възжаждан”, който въздейства върху човешката душа със силата на неписания нравствен закон на позналия духовната светлина на вярата:
Знам, законът твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан…
„Светлина нетленна” обгръща душата на всеки новопокръстен. Христовото знание е като „жив светилник”, о който се ражда пламенното слово на вярата в Бога. Именно тази нетленна духовна светлина сочи пътя към „евангелския дар възжаждан”. Към него лети духът на „славянското племе”:
Литна днес и славянското племе
Милостта на кръста твой да търси…
Новата християнска религия е „евангелски” спасителен „дар” за духа на славяните. Покръстването е не само избавление от тъмнината на езичеството, но и милост – опрощение на греховете. Затова и духът „лети” и търси „милостта на кръста”. Но до „евангелския дар възжаждан” пръв се докосва посветеният, проповядващият словото Христово. То е в човека, в неговата душа, изпълва го със светлина. Словото ражда слово. Пронизано е от светлина и молитвена тишина. Бавно и отчетливо прозвучават изповедите на душата. Те са в стиховете на поета:
Но на мене, който моли помощ
отче, сине, и пресвети душе –
просещ – твойто мощно слово дай ми.
Обръщението е към светата Троица: „отче, сине и просвети душе…” Закрила за духа и просветление за ума търси обреклият се на Бога. Нужно му е неговото „мощно слово”, за да почерпи нова светлина за вътрешните си интелектуални светове, която да раздаде щедро на другите. Вдъхновеният творчески АЗ на поета търси Божественото слово, за да получи сила и мощ за духа си. Към мъдрост и знание се стреми просветлената от Божия промисъл човешка душа. Молитвените слова, които се раждат в мигове на дълбок размисъл, са силно въздействащи с овладяната емоция на изповедта:
Ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
ти даряваш на вси твари живи.
Слово и човешки жест се сливат: „Ръце вдигам да получа мъдрост…” Те са част от молитвата, чрез която духът на вярващия се издига над тленно земното, за да се докосне до мъдрата сила на поднебесни висоти, водещи към селенията на невидимия, но справедлив Бог. Това пространство на мъдростта, уловено с интелектуалните сетива на поетичния АЗ, е не само отразено в човешката душа. То е и вътрешният стимул за вдъхновение на творческия дух, почувствал се в определени мигове богоподобен. Това е духовното превъзходство на получилия просветление от Божия дар на словото, в което е мъдростта, но и суетната човешка слабост да се чувстваш „различен” от „безкнижния” и духовно „немощния”. От този интелектуален „грях” на душата се страхува поетичният АЗ. Открито изповядва слабостта си и моли за помощ, обръщайки се към Бога:
Упази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
царю на царете!
„Херувимска сила” на духа е необходима, за да преодолее творческият АЗ интелектуалното си презрение („горда злоба фараонска”) към духовно нищия, не познал светлината на знанието и мъдростта на Божието слово. Едва тогава в този сюблимен миг, преодолял слабостта си, ще постигне истинската духовна щедрост на твореца, на интелектуално надарения със знание и мъдрост. Божественият дар на словото ще даде своите плодове:
Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама вечно
юни начертаха…
Със славянските букви, „що учителите двама… начертаха”, поетичният АЗ ще опише духовната история на своя народ, приел Христовата вяра и чул вдъхновеното Божие слово. То е като химн, които просветлява думите:
На светата троица прослава,
всяка възраст ней хвала въздава
и народът мой, отца и сина
и светия дух възвеличава,
вовек веков и до амина.
Вдъхновените молитвени слова, които реди в душата си Константин Преславски, са искрен интимен благослов на буквите, но и дълбока изповядна почит към осветеното от Бога дело на славянските книжовници и просветители, които цял народ „възвеличава/ днес, вовек веков и до амина.”
Химичната прослава на славянския просветен дух в „Азбучна молитва” на Константин Преславски остава да звучи като вписана – подобно на азбучен акростих – приемствена традиция в паметта и съзнанието на всяко следващо поколение бълагри.



Константин Преславски –“азбучна молитва”

Възхвала на словото и духовния полет на народа




В изграждането на България като средновековна християнска държава и нейния принос в европейската култура особена роля имат личността и делото на Константин Преславски .Неговата многостранна дейност на духовен водач и проповедник, на книжовник и творец е съизмерима с мащабите на епохата ,белязана от културния подем на новопокръстените славяни и наречена “Златен век на българската култура”. Сред най-значимите образци на старата българска литература се откроява “Азбучна молитва”,призната от изследователите като първа стихотворна творба.
Цялостното творчество на книжовника достойно продължава делото на братята Кирил и Методий за разпространение на православната християнска вяра , проповядвана сред българския народ на говорим и разбираем за всички старобългарски език.Като ученик на първоучителите , преминал през изпитанията на изгнаничеството и завърнал се в България , книжовникът вдъхновено продължава святото дело , убеден, че славянската азбука е е благословена от Бога и свещена.Създавайки богослужебни книги , той успява да изпълни дълга си като религиозен водач,епископ на Преслав , но и успява да остави оригинални произведения ,доказателство за изключително поетично майсторство.
“Азбучна молитва “ е написана около 894 г., когато новопокръстения български народ трябва да се приобщи към християнския свят и в своя духовен полет да се доближи до Божиите истини.Поетичнита творба е съставена като лирическо въведение към направените от Константин преславски преводи на неделни евангелски проповеди ,включени в сборника “Учително евангелие”.Тя отразява както религиозните възгледи на вярващия християнин ,така и личното вълнение на родолюбеца ,което изпълва творбата с неповторим патос на вдъхновение .Написано преди повеч от хилядолетие по конкретен исторически повод ,стихотворението вълнува и днес с вдъхновеното послание за словото като”светилник на живота”, който осветява пътя на хората и народите към духовно усъвършенстване и спасение . Названието на стихотворението отвежда към смисловата натовареност на поетичния текст-традиционна християнска молитва се обвързва с обновяващата сила на словото , “което ще бъде за благото на всички”.Божието знание е въплътено в писаните текстове на Светото писание , което достига до новопокръстените славяни чрез старобългарската азбука , създадена с Божията благословия от светите братя Кирил и Методий .За възхвала на благословената и свещена писменост и за утвърждаването на старобългарския език като богослужебен е използван акростиха.Глаголическите букви са подредени в своята азбучна последователност .Още в древни библейски времена на началните букви се е отдавало изключително значение като на носители на истиността на Божието слово.В старобългарската литература този похват е заимстван от старогръцката християнска книжнина , където гръцките букви подчертават универсалния характер на християнството в сравнение с юдеизма.Чрез акростиха се откроява значението на християнската символика ,която допълнително засилва замисъла и внушенията на творбата.”Азбучна молитва” съдържа 40 стиха , въпреки че буквите в глаголическата азбука са 38.Числото 40 има свещен смисъл за християните , защото то символизира прехода от едно състояние към друго и обозначава началото на всяко значимо библейско събитие .В контекста на на създаването на “ Азбучна молитва” и нейните послания свещеното число символизира прехода от мрака на невежеството към светлината на божествената премъдрост .
Някой изследователи виждат в съкралното число 40 възможност текстът да беде разделен на четири части по 10 стиха . Това разделяне се основава на ролята на числото 4 в християнската култура и насочва към символиката на жестовете , сред които най-значимо е прекръстването .Четирите части на творбата символично съответстват на прекръстването (прогонването на злото ) , след което задължително трябва да последва християнската молитва .Символика, талантливо вплетена в художествения текст, носи скритите послания на “Азбучна молитва “ като един от най-забележимите образци на християнската поезия с декламационен характер .
По форма творбата напомня традиционната християнска молитва , чрез която вярващия общува с Бога , като търси помощ и спасение в земния си път. Предано и откровено,Константин Преславски се обръща към Бога: “създателю/на видими и невидими неща “, с молабата : “Господа – живия дух –изпрати/да вдъхне в сърцето ми словото ,/което ще бъде за благото на всички /живеещи по твоите заповеди .” Личностното присъствие е категорично заявено в началния стих чрез личното местоимение : ”Аз се Богу моля с тия думи”,и се противопоставя на представата за анонимност на твореца в християнската култура . Категоричната лична позиция контрастира и на молбата за благото на всички ,които следват Божия закон .Заради праведните християни твореца търси Божията подкрепа и моли Божието слово да укрепи духа им, а въплътеният в Божите закони ”голям светилник на живота” да освети пътя на всички,които търсят духовни дарове.Образът на словото както в цялата християнска литература , така и тук е разгърнат в няколко насоки – тое символ на Бога и неговата творческа мощ , тое вдъхновение за отделния човек ,път за духовно усъвършенстване и всеобщо спасение .Към светлината на евангелските истини е устремен новопокръстеният народ.Метафоричният стих: ”Лети сега и славянското племе “ ,образно внушава идеята за покръстването на народа като полет към светлината на Божията милост и премъдрост .Полетът на хората е подкрепен от словото като Божи дар , което укрепва вярата пречиства от земното и тленното и извисява духа.Светлината на Божия закон , въплътен в евангелското слово , сплотява славянското племе и позволява на народите да се приобщят към ценностите на християнския свят.Така се открояват и основните проблеми в епохата , в която приемането на християнската вяра е израз на прогресивно развитие .Макар написана по конкретен повод,молитвата се превръща в лирическа изповед на православния хирстиянин.
Началното обръщение се подема и развива в молба обръщение към трите равноправни лица на божественото единство –Бог Отец, Син и Светия Дух , в което акцентът пада върху молбата за “изобилно слово “ като синоним на сила и мъдрост.Така се утвърждава духовната творческа мощ на Светата троица и се градира възхвалата на божествената същност на словото .Особена поетическа изразителност за сливане на искрена молба и възхвала е постигната е стиховете :

Ръцете свои дигам нагоре
Да получа и мъдрост от тебе,
Защото ти даваш на достойните сила
И цериш всяко същество.


Жестът на издигнатите нагоре ръце, характерен за молещия се човек ,визуално изразяват духовно извисяване и доближаване до Божията сила и премъдрост. Библейските образи:”фараонска злоба “ и “ херовимска мисъл и ум” изразяват християнската нравсвеност , като контрастните им значения обозначават греховността и изкушенията в устрема към извисеност, към близостта до Бога .Приел “силата на шестокрилите” , чрез вдъхновенното слово , описващо Божите чудеса , българският книжовник изповядва:


Сега вървя по дирите на учителите.
Следвайки името и делата им,
Ще направя явно евангелското слово...


В молитвения си зов Константин Преслвски заявява готовността си да следва пътя на светите братя Кирил и Методий и косвено възхваля новата славянска азбука-най-прекия път към Божията мъдрост.Първоучителите са вечно млади , защотот чрез създадената от тях писменост се постига божественото знание , което обновява и преражда новопокръстените българи и поставя начало в историята им .Поетът желае да направи “ явно евангелско слово” за “ един нов народ” на собствения му език и така да ускори полета му към християнските ценности.Той е убеден , че това е не само пътят към мъдростта и вечността , но и начин за самостоятелно духовно и културно развитие , предначертан от светите братя Кирил и Методий . Вграденият в стихотворението акростих индиректно прославя старобългарската азбука,нейната обновителна и възраждаща сила.
Отдадената молитвена възхвала на Света Троица във финалните стихове звучи едновременно като прослава на “един нов народ” , който е приел Божието слово и е достоен да пребъде във вечността .Стихотворението отразява както важен исторически момент –покръстването на българите и присъединяването им към християнската цивилизация , така и деята за духовна мощ и културния напредък а народа ни.
Написана в средновековна България,творбата “Азбучна молитва” отразява обновителния дух на епохата , наречена “Златен век на българската култура” , и осветява пътя на народа ни през вековете с посланието, че Бога е всеки човек и народ , който чрез родното слово се стреми към духовно извисяване и културно обновление .



А втората тема не е "Пропуск към Евангелието", а "Проглас към Евангелието", но не намирам нищо, което може да ти помогне.