СПЕШНО!!! Есета на цитати от Библията

[da_girl_with_broken_heart]

Здравейте!! Много спешно търся есета на цитати от стария и новия завет на библията (които и да са).. Който намери ше го позлатя

[natalia_91]

“Трябва да се вярва, за да се разбира и да се разбира, за да се вярва”
Аврелий Августин

Вярата и разумът са на пръв поглед две взаимно изключващи се абстракции. Учените приемат, че хората “разбират”, т.е. “проумяват” чрез своя интелект- онази метафизична част то човешката същност, с която разсъждаваме. Вярата, от своя страна, може да бъде разглеждана в два аспекта: “мъртва” и “жива”. “Мъртвата” вяра е тази, която остава в полето на абстракцията. “Живата”, от друга страна, намира своето отражение-съ-измерване в реалността.
През епохите на културно и нравствено развитие в Европа вярата и разумът постоянно са били противопоставяни. През Средновековието Католическата Църква открито се бори против всяко развитие и подем, отричащи или противостоящи на догматичните й възгледи (някои от които напълно анти-Библейски). През по-късната епоха на Рационализма, човешкият разум е издигнат в култ, като всичко необяснимо за него и отвъд разбиранията и логиката се отхвърля и поставя в категорията “бабини деветини”.
В Библията вярата се дефинира и разглежда в 11 глава на Посланието към Евреите и посланието на Апостол Яков. В Евреи 11:1 пише “А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.”
Имайки вяра в дадена идея, човек я “о-съществява”, дава й Битие (Същност). А човешкият ум може да разбере и схвани (т.е. побере в рамките на реалността си) субстанции и материи, които съществуват (имат свое Битие)- абстракции и предмети- физично и метафизично. Следователно, за да разберем нещо, ние трябва първо да сме приели-повярвали, че то реално съществува (да сме му дали Битие, т.е. то да е реално съизмеримо с ума).
Евреи 11:3 “С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.”
Как вярата може да помогне на разума, който, по подразбиране, я отхвърля? Щом вярата дава битие на субстанции, които интелектът дефинира в последствие, то тя минава отвъд Познанието- т.е. тя е част то Бог, който е Гносисът (Цялото Познание). Докато разумът е характерна черта на хората- ограничен материален израз на безсмъртната душа (т.е., той не боже да надмогне ограничеността и преходността на човека), то вярата, бидейки част то Бог, надхвърля времето и пространството. Тоест, тя има силата да разширява пределите на Разума. Следователно, за да разбираме повече отколкото Разумът позволява, е нужна вяра. Всъщност, обединението на Разума и Вярата е т.нар. “жива вяра”- която се вижда и има силата да променя параметрите (обстоятелствата) на заобикалящата реалност.
Тезата, че двете неща се отхвърлят за ме е ограничена и ограничаваща.
дано да свърши работа ако не ще се порова още

[sexa_na_kompleksa]

Виж и това:

Който е без грях, нека хвърли пръв камъка”
/есе/

Човекът се ражда в суров вид и постепенно се изгражда като личност. Той може да бъде много умен, много силен и ловък, може да има някаква дарба… А може и да е много посредствен. Светът е пълен с разновидности на всичко. Но на всекиго са нужни едни общи морални устои, които да владеят живота и да го правят сигурен, смислен и хармоничен. Живот с духовни ценности.
Такова идеално устроение на света,хората могат да постигнат само, ако животът им е устроен по библейските правила.
Библията – това е най – мъдрата книга. В нея няма сянка от лицемерие, изкривяване на истини, компромиси със съвестта, различни гледни точки. Гледната точка е само една – идеалната: правда, справедливост, морал, душевност у човека като божие творение.
Всеки човек трябва да я познава, да се равнява по нея и да изработи морален кодекс въз основа на това познание.
Бог отрича насилието и сам не насилва човека да приеме Него о Неговите морални норми, въпреки всемогъществото му. Той просто му дава шанс да се пребори със себе си и да създаде собствената си личност според божествената промисъл – духовно възвисена, благородна, достойна.
Бог внушава всички истини чрез библията, като ги илюстрира с много примери и поучителни истории. Често срещани в днешно време са проблеми, разглеждани в поучителната книга.
Историята от Библията за прегрешилата жена, упреквана от грешни и безгрешни, е една от най – често срещаните ситуации в нашето морално общество. Без да се замисляме защо някой е направил дадено нещо, ние го съдим и сме готови да го „убием с камъни”, ако можем. А дали това е справедливо?!? Библията ни дава отговор на този въпрос.
В разказаната случка жената е съгрешила. Престъпила е закона, а той ясно казва: „Да се убие с камъни!”. Христос е свел очи и чертае нещо по земята. Жената е хваната в прелюбодейство, нарушила е Божията заповед, но го е направила от слабост, а може би – любов – никой не знае. А тези, които я съдят, са съгрешавали съзнателно, от корист от зла умисъл…
За прелюбодейството Бог казва: „Тя много е обичала и затова много ще й бъде простено”. Той е пръснал любов по цялата земя, за да порасне и изгуби между хората. И защо трябва да бъдат съдени тези, които доверчиво са я отглеждали в себе си, а не тези, които са се погаврили с нея.
Бог казва: „Не съди!”. Никой не е безгрешен и чист, за да осъжда. Никой няма право да взема чуждия живот. Само Бог е безгрешен, само той може да дава и отнема човешки живот, той наказва прегрешилите, другите нямат право. Жената знае, че е нарушила Божиите правила, затова примирено чака своето наказание. Но не е справедливо да получи възмездие от такива като нея – несъвършени. Иисус вижда нейното смирение, а то е едно от християнските добродетели.
Друго велико достойнство ни е предоставил Бог – опрощението. Изкуство е човекът да умее да прощава. Още по – велико е да получи опрощение за грешките си и да ти бъде даден втори шанс да станеш достойно божие същество.
Жената от библейския разказ чака своята болезнена смърт. Всички я хулят, но Христос ги обуздава, като се изправя и им казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея”. По този начин кара тълпата от хора да се замисли, дали и те нямат някой грях?! „… Разотидоха се един по един, като се почна от по – старите, та до последните…”. Това показва, че не само млади правят грешката да съдят другите, а дори по – възрастните, въпреки мъдростта си, натрупана през годините, правят това. Но тази мъдрост им помага да осъзнаят, че не са те тези, които ще наказват.
По този начин Христос ни дава пример за прошка. Без да се самоизтъква той казва: „И аз не те осъждам”.
„Иди си; отсега нататък не сгрешавай вече”. Макар граматичната форма на това изречение да е заповедна, това не е заповед. Това е топъл съвет, по – скоро пожелание. Иисус знае, че тази жена си е взела поука и няма да повтори грешното си деяние. И може би затова Бог прати своя син на земята, грешна, та с добро и прошка, без насилие и принуда да възпитава добродетели у хората.
„Ти можеш”. Ако сам поискаш, ти можеш да станеш достойно божествено творение!
Животът е многообразен. Безброй са случките и ситуациите, в които човек е подложен на изпитание – да прояви човечност или пък обратното. Много са притчите и примерите в Библията, много са добродетелите, които човекът трябва да внуши у себе си: скромност, великодушие, честност, доблест, правдивост, съпричастност, милосърдие… Тогава, когато не един или двама живеят по каноните на Библията, ще има едно съвършено съжителство между идеалните същества.