View Full Version : Когато надеждата си отива..?
MartyParty
05-28-2008, 13:20
Исках да пусна темата по-късно ама...сега ми дойде музата.Както обикновено моята творческа душа не чака,а се излива като водопад когато си иска.
Имали ли сте момент,когато изборът ви е коствал всичко на което някога сте държали?Понякога в живота на човек се налага да предприема важни стъпки,които могат да го променят изцяло...Когато вече виждате,че нещата стават трудни и е много възможно това да е краят,отказвате ли се?Предприемате ли нещо,за да не загубите изграденото от миналото или е по-добре шоуто да продължи?Дали е по-добре човек да си каже "не мога",да се обърне и никога вече да не поглежда назад?
hahavteen
05-28-2008, 13:29
Много пъти в предишната ми връзка се стигаше до момент в който си казвах че не мога повече но въпреки това продължавах да се боря. По принцип съм човек който умее да прощава и бързо забравя но всичко си има граници. Чела съм твои постове и горе-долу знам как се чустваш. Според мен достатъчно си изтърпяла,достатъчно търпение си проявила и ако сега решиш да сложиш край няма да има защо да се чудиш дали не си могла да дадеш и повече. Аз лично преди да се разделя с бившия ми добре си помислих дали наистна си заслужава да съм с него и отговора беше не... Ако ти мислиш че има надежда и че има за какво да се бориш не се отказвай но ако почустваш че вече си на края на силите си и връзката ти те прави повече нещастна от колкото щастлива не се колебай. Времето лекува всичко :)
prettyIdeath
05-28-2008, 13:57
Много пъти съм си казвала, че повече няма да търпя дадено нещо /особено във връзката ми/ , но просто знам колко по-трудно ще ми бъде без него и се отказвам от решението си ...
FiRe_LaDy
05-28-2008, 14:55
Ако знам,че си струва - се боря!Но ако не виждам смисала в това ... продължавам смело напред сама ... :)
MartyParty
05-28-2008, 18:40
Eх...аз толкова много го обичам.Показах му го по всякакви начини.Помолих го за един прост компромис и се оказа невъзможно.Не исках много.Исках просто да постъпи така както го саветвах,но не се вслуша.Не желае да ми покаже обичта си..Сега имам нова възможност.Имам открехната друга вратичка да продължа с живота си..И съм невероятно объркана.Как да забравя тази 1 година и 4 месеца?
NaNa_SladuRana
05-28-2008, 18:57
Това ми напомня за песента на Фърги-биг гйрлс донт край.Аз лично много държа на приятеля си за тези близо две години през които сме заедно не е имало период в който да не сме били зли,но винаги стискаме зъби и оправяме всичко.Дори веднъж си случе нещо ужасно (той не ми повярва) и всичко се срина из основи,но аз преглътнах принципите си и му простих и отново възтановихме разрушеното и се обичахме дори по-силно,но сега май е дошъл края,а дори не знам защо :cry:
Lord_Of_The_Night
05-28-2008, 18:59
Eх...аз толкова много го обичам.Показах му го по всякакви начини.Помолих го за един прост компромис и се оказа невъзможно.Не исках много.Исках просто да постъпи така както го саветвах,но не се вслуша.Не желае да ми покаже обичта си..Сега имам нова възможност.Имам открехната друга вратичка да продължа с живота си..И съм невероятно объркана.Как да забравя тази 1 година и 4 месеца?
Найстина много време и ти няма да го забравиш доста дълго,ще ми се да можеше да ти кажа че може,но според мен такъв лек няма.Което мога да те посъветвам е че щом връзката ви е стигнала до такова ниво че неможе да върви напред е лошо.Според мен ти най добре може да си решиш заслужава ли си,както се казваше в една реклама ''The key is in you''.Така че успех и горе главата!! :)
VinDiesel
05-28-2008, 19:36
Всяко нещо има начало и край след като той за 1 година и 4 месеца не е искал да ти покаже обичта си всичко отлита нанякаде.... Само времето може да ти помогне успех..
Много пъти съм си казвала, че повече няма да търпя дадено нещо /особено във връзката ми/ , но просто знам колко по-трудно ще ми бъде без него и се отказвам от решението си ...
И аз съм такава. Почти постоянно си повтарям: няма смисъл, нямаме бъдеще заедно, толкова сме различни, нищо общо нямаме, но... мил ми е, обичам го, пак търпя и така...
hahavteen
05-28-2008, 19:42
Eх...аз толкова много го обичам.Показах му го по всякакви начини.Помолих го за един прост компромис и се оказа невъзможно.Не исках много.Исках просто да постъпи така както го саветвах,но не се вслуша.Не желае да ми покаже обичта си..Сега имам нова възможност.Имам открехната друга вратичка да продължа с живота си..И съм невероятно объркана.Как да забравя тази 1 година и 4 месеца?
Всичко се забравя повярвай ми :) Най-важното е преди да кажеш край да си сигурна че си направила всичко по силите си и си дала каквото си могла,борила си се и въпреки това не се е получило. Ако усещаш че можеш и още да търпиш и да даваш не спирай сега защото може по-късно да съжаляваш.
Най-важното в живота е никога не казвай "Не мога" на всичко си има решение!Ако винаги казваш "Не мога" с нещата които неможеш да се справиш как ще е според теб когато те грабни живота и когато трябва да се оправяш сама?
Най-важното в живота е никога не казвай "Не мога" на всичко си има решение!Ако винаги казваш "Не мога" с нещата които неможеш да се справиш как ще е според теб когато те грабни живота и когато трябва да се оправяш сама?
Моля те замълчи! Аман от "живители", дето разбират от живота.
Марти, оправяй се. На тебе вече ти казах какво мисля по въпроса. Не, че много ме вълнува...
Пък и за десети път ти повтарям, че си ревла и нацистка.
Послепис:
Слънчицето послушай все пак. She knows her stuff.
Моля те замълчи! Аман от "живители", дето разбират от живота.
Марти, оправяй се. На тебе вече ти казах какво мисля по въпроса. Не, че много ме вълнува...
Пък и за десети път ти повтарям, че си ревла и нацистка.
[quote]
нали се сещаш че не ми пука само казвам мнение да се спасява!Нали аз се оправам по този начин а нека хората да слушат такива като теб
Pliok0019
05-28-2008, 20:44
Никога не бих казала "не мога". С всички сили - със зъби и нокти бих се борила до края...до самия край. Не бих се отказала, защото стремежът към нещо, прави всичко хубави моменти много по-сладки. И...колкото и да се боря със себе си и налагам това, че трябва да гледам само напред и да продължа нататък...тайничко поглеждам назад..
Lord_Of_The_Night
05-28-2008, 21:01
Най-важното в живота е никога не казвай "Не мога" на всичко си има решение!Ако винаги казваш "Не мога" с нещата които неможеш да се справиш как ще е според теб когато те грабни живота и когато трябва да се оправяш сама?
Моля те замълчи! Аман от "живители", дето разбират от живота.
Марти, оправяй се. На тебе вече ти казах какво мисля по въпроса. Не, че много ме вълнува...
Пък и за десети път ти повтарям, че си ревла и нацистка.
Послепис:
Слънчицето послушай все пак. She knows her stuff.
Според мен даже много правилно си го каза в живота никога не трябва да присъства ''немога'',трябва да има ''искам,вярвам,мога''.Има хора който просто казват немога и се отказват,но истината е че те могат стига да имат желание и нужния кураж,така че и ти може да си спестиш твойте размисли и да зачиташ мнението на другите.
Мого пъти съм си казвала "Не мога" но всъщност съм могла, но не съм искала. За мен края може да е утре, може да е и след 5 минути, 70 години. Не знам. Много пъти съм се отказвала от всичко и от себе си и съм заразвяла всичко и не ми е пукало, но всъщност след време осъзнавам че не трябва да е така и пак продължавам. В живота нищо не е лесно и не всичко е красиво. Ако някога си мислиш че не трябва да живееш, това е защото просто си се отказал и не искаш да продължиш напред. Аз не съм такъв човек който да си спомня за вчера и да мисли за утре, живея на мига и за ден. Помня какво се е случило вчера но не искам да мисля за това. Понякога самата аз прклинам живота и се отказвам но... какво виждате съм жива и живея, колкото и трудно да ми е. правя всичко възможно само за да оцелея и да живея и съм позитивна макари съм доста негативна в повечето моменти. Рядко ме интересува чуждото мнение. [b]
Абе аз си живея живота и не ме интересува дали се турмоза или ми е лесно :D
MartyParty
05-29-2008, 06:56
Най-важното в живота е никога не казвай "Не мога" на всичко си има решение!Ако винаги казваш "Не мога" с нещата които неможеш да се справиш как ще е според теб когато те грабни живота и когато трябва да се оправяш сама?
Моля те замълчи! Аман от "живители", дето разбират от живота.
Марти, оправяй се. На тебе вече ти казах какво мисля по въпроса. Не, че много ме вълнува...
Пък и за десети път ти повтарям, че си ревла и нацистка.
Послепис:
Слънчицето послушай все пак. She knows her stuff.
Ем ти си беше прав още от самото начало,обаче кой да те слуша...Та разделихме се няма какво повече да кажа :wink: Но нацизма още живее.
hahavteen
05-29-2008, 06:58
Според мен даже много правилно си го каза в живота никога не трябва да присъства ''немога'',трябва да има ''искам,вярвам,мога''.Има хора който просто казват немога и се отказват,но истината е че те могат стига да имат желание и нужния кураж,така че и ти може да си спестиш твойте размисли и да зачиташ мнението на другите.
По принцип е така но когато са намесени и други хора не е толкова просто. Ако само аз се боря и искам да съм с този човек а за него съм едно нищо какъв е смисъла да се тормозя? И се пише "не мога" .
Извинявай но тука всеки си изказва мнението и във форумите по принцип се дискутира така че човека е в пълното си право да си изказва размислите и да спори с хората с които не е съгласен.
Lord_Of_The_Night
05-29-2008, 17:37
Според мен даже много правилно си го каза в живота никога не трябва да присъства ''немога'',трябва да има ''искам,вярвам,мога''.Има хора който просто казват немога и се отказват,но истината е че те могат стига да имат желание и нужния кураж,така че и ти може да си спестиш твойте размисли и да зачиташ мнението на другите.
По принцип е така но когато са намесени и други хора не е толкова просто. Ако само аз се боря и искам да съм с този човек а за него съм едно нищо какъв е смисъла да се тормозя? И се пише "не мога" .
Извинявай но тука всеки си изказва мнението и във форумите по принцип се дискутира така че човека е в пълното си право да си изказва размислите и да спори с хората с които не е съгласен.
Значи за това си права,но тя не е оточнила точно за какво да казва немога-дали за една връзка или попринцип,да наистина е така когато само единият прави жертвите,не е наистина справедливо.И аз съм в правото си да споря с него,защото както казах не е оточнено.
PS:Тва за правописната грешка е от бързане,признавам сбъркал съм
GregoryHouse
05-29-2008, 17:40
Обикновено се отказвам някъде по средата...но това е при дребните неща по простата причина, че на мен не ми пука за нищо и никого почти...,но когато е всичко или нищо...мамка му никога никога няма да се откажа...дори да е на 1 метър от мен края...Fight to the end...