PDA

View Full Version : ЛИС.Лирическата героиня в стихотворението "Потомка"



{Sweety_f}
05-28-2008, 17:19
helpppppppp който може да помага 8-[

sexa_na_kompleksa
05-28-2008, 17:23
Виж това:

“ПОТОМКА”

ОБРАЗА НА БЪЛГАРСКАТА ЖЕНА

Стихотворението е изградено под формата на изповед.Героинята е изправена пред необходимостта и желанието да прецени своя жизнен път.Изповедта в творбата разкрива ценностите и и позициите и.Затова и грехът е повод за гордост.
Самото заглавие поставя основния проблем-потомството.
Героинята не знае кои са били предците и.Няма нито фамилна книга,нито портрети,но за нея това не е важно.За да обясни своята непокорност,тя се оправдава с своята “прабаба тъмноока”,от която е наследила буен нрав.Прабабата ,която отдавна е нарушила догмите,като е избягала в “чуждестранен светъл хан”.Тя е извършила грях според кодекса на рода,но е останала вярна на сърцето си.
Споменаването на греха подсказва колко древен е повикът на кръвта.Епитетите “скитническа” и”непокорна” създават внушение за силен характер.Жената става силна.
Образът на вятъра се свързва с образа на жената,която също е волна и непокорна , която принадлежи на необхватните пространства.Не случайно Багряна намесва и природните сили,за да покаже образа на жената.”Крайдунавските равнини” формират представата за необятност.Ето защо лирическата героиня обича” необхватните с око поля”.Тя самата се превръща в стихия-“волен глас по вятъра разлян”. Нейната дума ще бъде чута от всички.Тя сама ще направлява живота си и хората около нея.
Въпреки желанието си за свобода, не е неморална.Тя знае ,че със своето поведение ще нарани много хора.Ето защо заявява, че може да е”грешна и коварна”,но тя не е забравила своя устрем към развитието.Като живо същество за нея ще настъпи момента , в който”сред път” ще се сломи.Тук образа на жената приема нови очертания. Обръщението “моя кръвна майчице-земя” изгражда образа и като начало на всичко.
В стихотворението “Потомка” Елисавета Багряна разрушава стереотипа на патриархалната жена.В своята героиня тя обобщава образа на жената,коята иска да бъде свободна,но и внушава ,че мисията на жената е и да бъде мост между поколенията.Тя е тази,която е пазителка на родовата памет и едновременно с това – преносителка на бунтовната кръв.
Жената в творчеството на Багряна е “вечна и свята”, светица и грешница, но винаги личност.Потомката на родовото време става потомка на земята майка, на вечния копнеж по свободата.Нейното гневно нощно събуждане е великото събуждане на сетивата.То утвърждава любовта като върховна ,универсална човешка ценност.

{Sweety_f}
05-28-2008, 17:31
msss mn mn mn :-)