CataclysmicAbyss
05-28-2008, 17:13
Заповядай...успех^^
'Предателството'
(есе)
Времето отмива всичко,независимо дали го искаш или не.Времето отмива всичко,времето отнема всичко и накрая има само мрак.Понякога намираме другите в този мрак,а понякога ги губим в него.
Загубата на приятели в този мрак е събитие,което никой не би си пожелал.Трагедии се случват.Какво ще направиш,ще се откажеш?Напуснеш?Не.Сега осъзнах,че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш,за да си сигурен,че още си жив.Защото си,и болката която изпитваш е живота.Бъркотията и страха са там,за да ти напомнят,че там някъде има нещо добро.И за това си струва да се бориш.Когато се опитваме да уловим нещата,за които мечтаем,нещата които мислим,че ще направят живота ни по-добър:пари,известност,слав ,ние избягваме това,което наистина има значение,простите неща като приятелство,семейство,любо в.Нещата,които най-вероятно вече имаме.Може би всички ние даваме безкритично най-доброто от себе си на онези,които едва ли си мислят за нас в отплата.
Истинското щастие не е в парите или в славата,а в добрите приятели.Тези,които няма да те предадат,няма да те изоставят,тези които ще се поставят на твое място в лош момент и ще бъдат съпричастни на болката ти.
Неотдавна аз изгубих такива приятели и те са вече просто познати.Това събитие ме накара да се замисля дали наистина има истински приятели.И ако има,къде са те?На улицата?В друг град?Не.Те са съвсем близо до нас.Те са там,където не предполагаме.
Това е върховният момент на човека.Който поеме предизвикателството,
управлява щастието си.Мечтите ти са непокътнати.Но върховете и пътешествията в живота граничат с паденията и нещастията.
Не позволявай на героя в душата ти да изчезне в самотното осуетяване на живота,който заслужаваш и никога не си могъл да достигнеш.Светът,който желаеш може да бъде спечелен.Той съществува.Той е реален.Той е възможен.
Той е твой.
'Предателството'
Предателството е едно ужасно нещо,което,за съжаление,сме принудени да преживяваме много често.Предателството има много аспекти-кой от кой по-ужасни.Човек предава приятел,принципите си,семейството,любовта на своя живот,подведен от лъжливите изкушения,които ни биват предлагани.
Да бъдеш предаден е едно ужасно дело и чувство,което не ни оставя намира и ни кара да потърсим вината в себе си.В един прекрасен момент ние усещаме,че имаме човек до себе си.Човек,който ни обича и подкрепя,уважава и цени.Всичко ни се струва "розово" и "слънчево".Но изведнъж човекът до нас ни предава.Слънцето се скрива,розовото избледнява до сиво,слива се със сълзи и безнадежност.Душата ни "кърви",лута се и безпомощно ридае.В нас остават само спомените и изпепелените мечти.Стотици са изкушенията,които могат да ни подведат,но трябва да се борим с тях,да бъдем силни и да вярваме на човека до себе си.
Една от най-подлите форми на предателството е тази да загърбим своя идеал.своите принципи.Какво може да ни накара да загърбим всичко това?Всичко изградено от нас с толкова труд и мъка?Дали това са парите,подлостта и напразните обещания?За нищо не си заслужава да се отречем от своята цел и идеал в живота.Ако се поддадем на изкушението,ние предаваме самите себе си.Принципите на един човек определят начина му на живот,личността,която иска да бъде.По този нач1ин ние предаме нашата личност,нашето вътрешно "аз" ни предаваи ние се подвеждаме по пътя на изкушението.
Никога не съм могла да разбера какво може да накара човек да предаде нещо или някой.Много хора са на принципа "Целта оправдава средствата".За Бога!Каква е тази цел,която може да те накара да предадеш човека,който те обича най-много и прави всичко за да си добре и щастлив?Нима той заслужава да му забиеш нож в гърба?С какво го е заслужил?Няма човек,който да даде отговор на тези риторични въпроси.Ако предадеш един човек,дори да се върнеш след време при него,никога няма да е същото,както преди.Приятелството е като една душа в две тела.Ако тя бъде "разкъсана" и после пак "събрана",винаги,за цял живот,ще остане белегът на измяната.
Когато един човек е излъган и предаден,той изпитва безнадежност,броди сам,пред очите му е булото на самотата и безсмислието.Но за всяка болка има лек.Времето.само то може да те излекува.Но остава един зловещ белег,напомнящ за присъствието си постоянно.Страх те е да се довериш отново на някого.Осъзнаваш,че няма да понесеш още веднъж измяната.
Предавайки приятеля си,ние губим част от себе со,от истинската си същност,губим много повече,отколкото печелим,когато зад себе си оставяме разбитите мечти,безвъзвратно погубени чувства.
На този свят съществувам уникални хора,които не заслужават да бъдат предавани.Такива хора,които само с една прегръдка могат да разтопят леда в сърцето ни,да ни накарат да се почувстваме истински обичани.Трябва да бъдем истински достойни хора,да обичаме приятелите си,да следваме принципите си,защото няма полза от предателството и измяната.Те носят само болка,разруха,дори смърт.Обичай,за да бъдеш обичан.Мисли,преди да направиш глупоста да предадеш някого,защото връщане назад няма.
Не са ли кратички?Колко трябва да е обема при есетата?
CherryMe123
08-04-2011, 16:24
"Предателството"
есе
Що е това "предателство"? За повечето хора е просто дума,но за други е нещо голямо и мощно...Дали ние оценяваме тази могъща дума ,която крие чувството,скръбта,разочаро ванието.Не!
Аз лично съм преживявала много предателства и поснавам това умразно чувство ако дланта си ...Не ми харесва.
Хората биха направили всичко за бизнес,пари и удоволствие,можеби за всичко сме използвали умраза...а може би не..?!
Нека олецетворим предателството.Как си го представяте?То е красиво , но примамливо.То е в светли цветове , но след деиствие се превръщат в мрачни и депресиращи.
Дали някога човечеството ще се промени?Вероятно не..
Но каквото и да става мечтите са лек за всяко нещастие.Помнете хора,Не спирайте да мечтаете!!