PDA

View Full Version : Спешно е НАистина,моля помогнете



as0t00
05-28-2008, 20:31
Хора,много съжелявам,че трябва да ви занимавам,но спешно ми трябва анализ за "Косачи" на Елин Пелин,понеже не ми достига съвсем малко да ме оформят за по-висока оценка..... мерси предварително

justmeandmyself
05-28-2008, 20:40
няма ли в помагалото? помагало.ком или във pomagalo.com

CataclysmicAbyss
05-28-2008, 20:47
Успех^^

„Косачи”-Елин Пелин
(анализ)

В разказите си Елин Пелин изобразява изконното в живота на българина- привързаността към земята, труда, животните и семейството.Вековните народностни начала са свързани с общочовешкото – поривът на сърцето към красота, към устояване в мъка, към обич и щастие, към съвършенство и хармония.
„Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие- бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа с неговата виталност, жизнелюбие, радост от живота и непомръкнало чувство за красота. Наред с болката и теглото, писателят пресъздава минутите на наслада и щастие. Дори и далеч от дома и семейството си героите не спират да мислят за тях.Това е творба, в която поезията на човешката душа се слива с естествената поезия и свежест на природата. Тук именно се сблъскват действителният и приказният свят,които не са несъвместими. Тяхното несъответствие подчертава реакциите на Стамо, а духовната им близост – постъпката на Лазо след като вече са чули приказката на Благолажа.Тя се откроява със сблъсък между вижданията на различните герои за статуса на словото в човешкия живот – приказката като измислено нещо-ненужно и приказката като създаващ свят, като даване на възможност на хората да разберат себе си. Самата приказка разкрива друг свят, носещ по-висока истина – стремлението на човека да се измъкне от ежедневието, за да разбере, че е човек. Именно измисленото слово дава възможност да се погледне през друга оптика. За първия чутата приказка е безполезен блян – знак, че неговият битов реализъм не е разколебан от приказното слово. Израз на това е дебелашката шега на Стамо към младоженеца Лазо, оставил заради гурбета своята невяста. Приказката дава възможност на младежа да премине от света „тук и сега” в приказно-песенния свят. Романтичният му унес разрешава дилемата между необходимия труд и любовта.Потъвайки в света на чудесното, той не само се себеоткрива, но и себедоказва – избягва от косачите,заради невестата си. Духовният тласък за това решение идва от магическата сила на приказното слово, доказало, че между реалния и приказния свят има неразделна връзка. Подсказва я и мотивът за незавършеността на разказа – недоразказаната история на Благолажа намира своето продължение в битието на Лазо. Възвръщането му към невестата, т.е. към себе си,към истинската потребност на душата доказва ефекта на Благолажовата “рецепта за спасение”-срещата с фантазната красота възвисява душата и помага на човека да опази духовната си самоличност. Лазо се идентифицира с героите и търси други измерения в живота си благодарение на приказката. Той не успява да заспи,а продължава да живее и търси благодарността на историята.Неслучайно цялото това потъване е рязко прекъснато -“Лазо се стресна и стана”;въпросът “Какво правя аз тук?” кореспондира с твърдението на Благолажа, че приказката дава възможност на човека да разбере, че е човек ; човешкият живот има и други ценности – освен тези за хляба, трябва да бъде защитавана и любовта. Лазо преодолява с всички сили конвенционалното и прави своя избор – тръгва към селото, променен дотолкова, колкото е направил своя избор. Така дарбата да се спасява чрез света на чудесното придобива и Лазо – естетическото продължение на Благолажа.


Мечтателите в разказите на Елин Пелин
"Косачи" (анализ)

Разказа започва с описание на прахладната лятна нощ,типичен Елин-Пелиновски пейзаж,отличаващ се с точност,експресивност и пластичност.Той е опоетизиран, одухотворен и поражда внушение за тайнственост,приказност,не жен лиризъм,усещане за вечното движение на природата,за нейната безкрайност.Чрез пейзажа автора ни повежда към дълбините на човешката душа,разкрива ни драмата на петимата косачи.
Съдбата е запратила тези отрудени мъже в чужд край,далеч от родния дом,и ние ги виждаме измъчвани от съмнения,терзания,лишени от миговете на оскъдното,човешко щастие-любовта.Те се унасят в мечти и прекрачват в един въображаем свят-светът на фантазията,под влияние на разказваните приказки от Благолаж.Край догарящите главни на огъня,в мрачината на ноща,протича тихата и безмълвна драма на петимата мъже.
Разказът на Благолаж е изграден върху контраста между измамната красота на приказно-фантастичното и суровата истина за живота.Според героя приказките и песните са създадени да те спасят от суровите истини на живота,които рушат самочувствието на човека,рушат опорите му.Тези възрастни мъже слушат с наслада,защото в един груб и несправедлив,материален свят,приказката и измислицата са единственото средство,което може да ги накара да се почувстват хора.В думите на Благолаж звучи истината за грубата реалност,проличава съзнанието за несретническата участ на прокудените от родните си места гурбетчии.Слушайки приказките му те излизат от суровата действителност-мизерията,нищетата всекидневните грижи и неволи,поради които са оставили дом и семейство,и са тръгнали по пътя на гурбетчийството.Те се пренасят в един друг свят на благоденствие и равноправие.Този контраст между действителността и приказките е опорна точка в разказа.
Единствен Лазо проявява съмнение и трезвост.Според него приказките за измислици, небивалици,създаващи нереална картина за живота,която е самозалъгваща.Но чрез приказките,героите на Елин Пелин,макар и за кратко са изцяло изтръгнати от неволите на делника,от тегобите на бедността.Социалната несрета е забравена,удавена в копнежите на душата.Стремежът към света на мечтите,на фантазията не е романтично желание за бягство от действителността,а търсене на духовни и нравствени упори в нерадостния им живот,стремеж към осмисляне на човешкото им съществуване.Това е израз на съкровен копнеж за докосване до възвишеното и прекрасното,израз на спотаявания,но жив усет към красивото,стремеж към хармоничното и доказателство за опазеното и съхраненото богатство на селската душа.
Народната песен изпята от Благолаж за невярната булка,за любовната изневяра, разпалва ревността,засилва съмненията и терзанията в душата на Лазо.Приказките на Благолаж го повеждат в мечтания свят и той вижда в мечтите си своята невеста.В душата му се засилва копнежа по радостите на живота,по чистите блянове на любовта, копнежа за пълноценен,човешки живот.Благолаж твърди,че приказките и песните са,за това да те измъкнат от истината,да разбереш,че си човек,а в края на разказа именно приказката и песента довеждат Лазо до бягство от другарите.Героят е гурбетчия, нищетата и немотията,сиромашията и бедността го тласкат към тежкия,изморителен труд,но приказките на Благолаж го повеждат към мечтания свят на човешкото щастие.
Над сиромашията и нищетата у Лазо надделява човешкото,копнежът по пълноценен, човешки живот,стремежът към радостите на живота.Автора показва,че красотата и любовта населяват не само приказките,но и реалния свят.Мечтите тук стават реалност и Лазо поведен от мечтите и копнежите си напуска своите другари гурбетчии.