kristo
05-29-2008, 10:59
За думите и фактите или отново въпроса - репресирани или репресори?
Повод за написването на долните редове е една дребна на пръв поглед случка. Предоставеното от Olimpia (клубовете на dir.bg) становище на Л.Христов от вестник “Меридиан Мач”, в което г-н Христов, без да се двоуми или замисля, заявява, че Славия (Прага) и “Левски1914-??” са репресирани от комунизма тимове.
Когато е шаркал с химикалката върху белия лист хартия, г-н Христов едва ли е знаел, че на 24 август 1954 година на стадион “В.Левски” Динамо (“Левски”) инициира организирането на шумно рекламиран мач със Спартак (Пловдив) “В чест на Десетгодишнината на светлия 9 септември”, който губи с 1:6 в центъра на София.
Но, на първо време да оставим настрана меко казано налудничавата констатацията за репресията над “Левски1914” (инициатор на мач “В чест на Десетгодишнината от светлия 9 септември” - 1954) и не по-малко безумното сравнение между Славия (Прага) и “Левски1914-?”, и да започнем с цитат от вестник “Меридиан Мач”.
В брой 140, 25.05.2003, на стр.6 четем следното откровение на Емануил Николов (екс-шеф на Дисциплинарната комисия към БФС, който от 1949 година е неизменно в управата на “Левски” и БФС):
“А самото ми приятелство с Борис Велчев е изцяло от футбола и покрай футбола. Благодарение на Велчев Левски е успявал да прекърши хегемонията на ЦСКА.”
Началник в “Левски1914”, обрисуван от авторите във вашият вестник, г-н Христов, като “стар комунист и несменяем член на “синята” управа от 1949 година”, обявява на всеослушание, че епизодичните успехи на “Левски1914-?” в борбата за шампионското звание с ЦСКА се дължат не на по-големите футболни достойнства на “сините”, а на висшия партиен функционер Борис Велчев - по онова време втори човек в държавата след Т.Живков.
Не можем да не сме озадачени как и с какво е репресиран отбор, който беше под шапката на МВР и Цола Драгойчева. Предполагам, че на Л.Христов му е известен някакъв странен начин да те репресират, при положение, че почти всички висши държавни ръководители от онзи период са явни и не толкова явни запалянковци на “Левски”. Знакови фигури за БКП като Цола Драгойчева, Борис Велчев, А.Солаков, който е популярен и с факта, че на злополучния мач в Ст.Загора през 1970 г. каца с хеликоптер на терена на стадион “Берое”, Иван Славков (зет на Т.Живков), Атанас Димитров (министър на промишлеността), са една малка част от многобройните поддръжници на динамовци от най-високите етажи на властта, окупиращи ложите на Герена или ст. “В.Левски” от 1944 до 1989.
Допълнителна доза недоумение от необикновеното твърдение на Л.Христов за дисидентския характер на “Левски1914-?”внася у любознателния читател краткия преглед на имената на председателите на “Левски” от 1945 до 1989. Сред тях изпъкват личности като Ангел Бързашки - член на ГК на БКП, представител в НС, член на ГС на БСФС, зам.пред. на бюрото на ЦС на БСФС, награден с орден “Народна свобода 1941/1944” за участието му в съпротивата против “монархо-фашизма” в България, Н.Крушовенски и т.н.
Добре е известно, на онези, които се занимават с история, че за разлика от ЦСКА – отбор на деполитизираната армия, “Левски” винаги се е славел с тесните си връзки с партийната върхушка. Безспорното доказателство е фаворитизирането на Гунди, за сметка на Ив.Колев, П.Жеков и Г.Соколов. Превръщането му в плакат на комунистическата пропагандна машина. Както и думите на Г.Аспарухов пред Г.Тодоров и Ат.Станкушев, публикувани в книгата “Майстори и голмайстори”, София-1985 г., изд.Медицина и физкултура, стр.17:
“- Най-щастливите ви мигове досега?
- Те не са никак малко. … Когато ме приеха за член на БКП – станах по-сериозен, придобих по-голямо чувство за отговорност.”
Да се върнем обаче на написаното от Л.Христов – “Славия Прага и Левски могат да се считат за репресирани от комунистическите режими”. Наистина, репресия е имало, но не “Спрямо”, а “От” страна на “Левски” към други футболисти, клубове и съдии в България. В тази посока бе и признанието на Иван Славков пред камерата на Жорж Кунчев в една телевизия. Батето, бивш председател на дружество “Левски-Спартак”, потвърди изричането на прословутата фраза:
“Искахте Кочев – взех го, искахте Гочев – осигурих го, пожелахте за съдия Богдан Дочев – реших проблема. Какво още да направя за да биете ЦСКА, тъста си на вратата ли да сложа?”
Все в тази връзка, от данни, изнесени отново в “ММ”, става ясно, че националът Живко Господинов от ЖСК-Спартак е навиван да играе на Герена лятото на 1984 от Бор.Лазаров, който му гарантира звание мл.лейтенант от МВР и колосална заплата. Ж.Господинов, по собствените му думи, отказва да стане част от репресивния апарат на БКП. Съществуват достоверни сведения и за тормоза в края на 70-те години, оказван над футболист Стефан Найденов от Берое. Забелязан и харесан от Иван Вуцов, ст.треньор на Левски-Спартак, Найденов повече от 1 месец тренира нелегално и против волята си със “сините”. Берое отказва да му даде разрешение и след завръщането в Ст.Загора Найденов е привикан от отговорните другари и пратен да лежи 20 дни в затвора, като наказание за нежеланието да нахлузи “синята” фланелка.
Няма да подминем и назначаването с държавни пари на треньорското светило Рудолф Витлачил в “Левски” от 1964-1966 и 1969/1970. Спецът идва в България с визитка, в която фигурират трето място в Европа 1960, 2 място на Олимпиадата 1964 и 2 място на СП`1962 в Чили. По думите на Н.Донски:
“Витлачил беше поканен от нас, като компенсация на успехите на ЦСКА в България.”
Разрешителното за чехът е получено, пак осланяйки се на думите на Н.Донски, от зав. Спорта в ЦК на БКП, който със специална депеша е измолил ЧКП да ни бъде изпратен Витлачил.
Излиза, че ЦК на БКП, чрез своят зав.”Спорт”, е назначила с народна пара прочут чуждестранен специалист за треньор в “Левски”, със задачата да уравновеси успехите на ЦСКА и “Левски”, но въпреки това “Левски” е репресиран?!?!
Свидетелства за нашата теза, противоположна на тезата на хора като Л.Христов, че и чисто футболната, освен политическата, власт винаги от 1944 до 10.10.1989 (и след тази дата) е била в ръцете на симпатизанти на “сините”, търсим и намираме в списъка с бивши играчи на “Левски1914”, преминали на съдийското поприще, както и сред председателите на БФФ и БФС:
Богдан Дочев – футболист на Левски 1961-1964, съдия от 1966
Йордан Жежов - футболист на Левски 1956-1957, съдия от 1970
П.Джонев – футболист на Левски 1932-1944, съдия от 1955
Никола Дундаров – футболист на Левски 1940-1942, съдия от 1955
Атанас Динев - футболист на Левски 1941-1952, съдия от 1955
Никола Николов - футболист на Левски 1929-1938, съдия от 1942
Л.Стамболиев – футболист на Левски 1936-1944, съдия от 1954
Челно място в листа с председателите на футболната ни асоциация заема зловещата фигура на “синия кардинал” Недялко Донски. Ямболията играе активна роля при обратното привличане на Гунди на Герена от Ботев ПД, където, според думите на Величка Аспарухова пред “ММ”, Гунди е искал да продължи да практикува професията футболист. Широкоизвестни са и заплахите, които злият гении на Българския футбол Донски, в качеството си на служебно лице с висок ранг, отправя към Н.Цанев, че “ще види национала през крив макарон, ако не се върне в Левски”.
В тази графа, графата на репресиите на “Левски” СПРЯМО други отбори, съдии и футболисти, попада и подареното през 1953 година първенство. Тогава с административно решение се вадят най-добрите играчи от клубните им отбори и се изпращат в изкуствено създаден Сборен отбор. При което удара е точно прицелен в ЦДНА, Локомотив и Славия със съответно 10, 4 и 4 отмъкнати играчи. Второ решение на бюрото на ВКФС от 01.06.1953 година изхвърля от състава на “А” РФГ дръпналият в таблицата Сборен отбор. В новото класиране, неясно защо, Динамо от трети с 13 т., на 1 т. след Спартак (Пд) и 9 зад Сб.отбор, излиза първи с точка пред пловдивчани и финишира като шампион.
Задължени сме да не пропускаме и два ключови момента - забуленото с плътната завеса на мълчанието анексиране на ФК “Княз Кирил” – 1944 и ликвидирането на Спартак (София) – 1969.
Само три седмици след 9 септември 1944 година “Левски”, в повратен за летоброенето си миг, претопява отборът на пощите “Княз Кирил”. Цола Драгойчева – министър на пощите и член на ЦК, смазва клубът “Княз Кирил”. Със специално решение по сталински модел, без протокол и без никакво базирано на действащите нормативни документи основание, тя го присъединява към дотогава съществувалият “Левски” на мандраджийте и съдържателя на кино Балкан Гого Балкански. Пръква се първата рожба на едва прохождащият комунистически режим - ПСК “Левски” (обединен). В следствие на което са придърпани играчите на “Княз Кирил” Апостол Соколов, Арсен Димитров, С.Методиев, П.Москов, Панайот Розов (национал, който много скоро отказва да играе за новото формирование), Илия Дончев (напуска София отвратен от цоладрагойчевистите и заминава за Б.Слатина), Иван Радоев – бивш треньор на националния отбор и други футболисти, между които вероятно и Милети Костов. За 6 години (1945-1950) “Левски” взима по 4 титли и купи, при общо 3 за 18 години преди идването на комунизма.
1969 година, по идея и под прякото ръководство на болния левскар А.Солаков, който е и началник на държавна сигурност, се предприема реформа във футбола ни. Тайната цел е превръщането на “Левски” в суперотбор и лице на комунистическата система. Към “Левски” е присъединен Спартак (София). На практика този отбор е заличен от регистрите. Отнета му е историята, базата, футболистите и ДЮШ, в полза на министерските галеници от “Левски1914”. В архива на сайта може да се открие статия, в която са описани всички национали (Д.Жечев, В.Митков, М.Гайдарски, Ив.Стоянов, Г.Цветков, П.Панов, Й.Харалампиев – стажува в Габрово, М.Гьонин – пролет 1969 и т.н.) акостирали в Левски-Спартак от Спартак (София).
До ден днешен стадион “Раковски” в кв.Иван Вазов – собственост на Спартак и образувалите го през 1945 година клубове на “Раковски” и “ФК-13”, не е върнат на законния му притежател, а се използва от отборчето на кв.Подуяне с интересното име “Левски-?1914?”.
Интересуващите се ще прочетат в “Стари статии” на сайта и материал на Gawаin за прилапаните от “октопода Герена” състезатели до 1970г. Затова и сега няма да се спираме подробно на тази необхватна тема. Един пример е достатъчен да се проумее, че клуб, осъществяващ трансферни удари, не може да е репресиран. Примера е с Тр.Петков от Марек - голмайстор с 21 точни попадения на “А” РФГ за сезон 1965/1966, втори в голмайсторската листа с 21 гола 1964/1965, втори с 22 гола 1963/1964, който е привлечен в “Левски 1914?” лятото на 1966 година.
В контекста на всичко изнесено дотук, ще си позволим да изложим заключителните си размишления по темата за така направеното неудачно сравнение на “Левски1914-?” със Славия (Прага) и развятото от Л.Христов дисидентско знаме. Съжденията ни логично тръгват по пътя на съпоставката.
“Левски1914” до 1944 година е трети по сила в своята страна след Славия (София) и Владислав.
Славия (Прага) е най-добрият тим в своята родина до 1944 година.
“Левски 1914-?” 1924 - 1944 е шампион по един път на всеки 6 години (18 първенства - 3 титли).
Славия (Прага) 1912 – 1944 е шампион средно по един път на всеки 1,76 години (30 първенства - 17 титли) срещу 13 титли на Спарта. Носител е на 13 купи срещу 12 на “вечния враг”.
1945 – 1989 “сините” триумфират средно по 1 път на всеки 3,2 години (45 първенства – 14 титли) и прибавят 16 рекордни купи на Съветската армия, 3 купи на България, купа по случай рождения ден на Сталин и т.н. От вечно трети се изкачват до позицията на вечно втори.
1945 - 1989 Славия (Прага) не е шампион. Три пъти е финалист за купата – 1960, 1963, 1974. Три пъти изпада от първа лига – 1951, 1961 и 1963. От лидер се превръща в обикновен средностатистически чешки отбор.
Футболният “Левски1914-?” е най-гласовития сред всички репресирани(?????) в света.
Славия (Прага) не се смята за ощетен и не отваря дума за “дисидентство”.
Славия (Прага) е верен на традициите отбор и продължава да носи като своя емблема червената петолъчка.
“Левски1914” са единствените репресирани в света, които по време на дисидентстването си придобиват:
- повече успехи от всеки друг период на съществуването си
- два чисто нови стадиона
- по 1 титла на всеки три години, при 1 титла на всеки 6 години преди 1945.
- възможността на териториален принцип да бъдат привличани най-качествените млади надежди от придадените им най-футболни (заедно с тези на Септември) райони в София.
- анексират три други отбора и заграбват най-добрите им играчи
След цялата поредица от аргументи, оборващи категорично изказаното от Л.Христов предположение за евентуалното еднакво минало на “Левски1914-?” и Славия (Прага), е редно Л.Христов сериозно да се замисли, когато друг път се опитва да драска мнения, противоречащи на историческата действителност и здравия разум. При нови негови или на други журналисти волни интерпретации, ние ще се постараем да осведомим хилядите фенове на ЦСКА, напълно безплатно и без да търсим материална или друга изгода, за фактите, такива, каквито са.
Г-н Христов, журналистическата етика задължава всеки ред да се подкрепя с достатъчно убедителни доводи. Демонстрирайки пълното си невежество вие ни предлагате ново доказателство за некомпетентността на “сините” журналисти. Но ако твърдението ви, г-н Христов, не се дължи на неинформираност, а на нещо друго, то тогава сме свидетели на бягството ви от реалността в света на илюзиите и измислиците. Процес на криене от неприятните факти, известен и на науката с различни медицински наименования.
Повод за написването на долните редове е една дребна на пръв поглед случка. Предоставеното от Olimpia (клубовете на dir.bg) становище на Л.Христов от вестник “Меридиан Мач”, в което г-н Христов, без да се двоуми или замисля, заявява, че Славия (Прага) и “Левски1914-??” са репресирани от комунизма тимове.
Когато е шаркал с химикалката върху белия лист хартия, г-н Христов едва ли е знаел, че на 24 август 1954 година на стадион “В.Левски” Динамо (“Левски”) инициира организирането на шумно рекламиран мач със Спартак (Пловдив) “В чест на Десетгодишнината на светлия 9 септември”, който губи с 1:6 в центъра на София.
Но, на първо време да оставим настрана меко казано налудничавата констатацията за репресията над “Левски1914” (инициатор на мач “В чест на Десетгодишнината от светлия 9 септември” - 1954) и не по-малко безумното сравнение между Славия (Прага) и “Левски1914-?”, и да започнем с цитат от вестник “Меридиан Мач”.
В брой 140, 25.05.2003, на стр.6 четем следното откровение на Емануил Николов (екс-шеф на Дисциплинарната комисия към БФС, който от 1949 година е неизменно в управата на “Левски” и БФС):
“А самото ми приятелство с Борис Велчев е изцяло от футбола и покрай футбола. Благодарение на Велчев Левски е успявал да прекърши хегемонията на ЦСКА.”
Началник в “Левски1914”, обрисуван от авторите във вашият вестник, г-н Христов, като “стар комунист и несменяем член на “синята” управа от 1949 година”, обявява на всеослушание, че епизодичните успехи на “Левски1914-?” в борбата за шампионското звание с ЦСКА се дължат не на по-големите футболни достойнства на “сините”, а на висшия партиен функционер Борис Велчев - по онова време втори човек в държавата след Т.Живков.
Не можем да не сме озадачени как и с какво е репресиран отбор, който беше под шапката на МВР и Цола Драгойчева. Предполагам, че на Л.Христов му е известен някакъв странен начин да те репресират, при положение, че почти всички висши държавни ръководители от онзи период са явни и не толкова явни запалянковци на “Левски”. Знакови фигури за БКП като Цола Драгойчева, Борис Велчев, А.Солаков, който е популярен и с факта, че на злополучния мач в Ст.Загора през 1970 г. каца с хеликоптер на терена на стадион “Берое”, Иван Славков (зет на Т.Живков), Атанас Димитров (министър на промишлеността), са една малка част от многобройните поддръжници на динамовци от най-високите етажи на властта, окупиращи ложите на Герена или ст. “В.Левски” от 1944 до 1989.
Допълнителна доза недоумение от необикновеното твърдение на Л.Христов за дисидентския характер на “Левски1914-?”внася у любознателния читател краткия преглед на имената на председателите на “Левски” от 1945 до 1989. Сред тях изпъкват личности като Ангел Бързашки - член на ГК на БКП, представител в НС, член на ГС на БСФС, зам.пред. на бюрото на ЦС на БСФС, награден с орден “Народна свобода 1941/1944” за участието му в съпротивата против “монархо-фашизма” в България, Н.Крушовенски и т.н.
Добре е известно, на онези, които се занимават с история, че за разлика от ЦСКА – отбор на деполитизираната армия, “Левски” винаги се е славел с тесните си връзки с партийната върхушка. Безспорното доказателство е фаворитизирането на Гунди, за сметка на Ив.Колев, П.Жеков и Г.Соколов. Превръщането му в плакат на комунистическата пропагандна машина. Както и думите на Г.Аспарухов пред Г.Тодоров и Ат.Станкушев, публикувани в книгата “Майстори и голмайстори”, София-1985 г., изд.Медицина и физкултура, стр.17:
“- Най-щастливите ви мигове досега?
- Те не са никак малко. … Когато ме приеха за член на БКП – станах по-сериозен, придобих по-голямо чувство за отговорност.”
Да се върнем обаче на написаното от Л.Христов – “Славия Прага и Левски могат да се считат за репресирани от комунистическите режими”. Наистина, репресия е имало, но не “Спрямо”, а “От” страна на “Левски” към други футболисти, клубове и съдии в България. В тази посока бе и признанието на Иван Славков пред камерата на Жорж Кунчев в една телевизия. Батето, бивш председател на дружество “Левски-Спартак”, потвърди изричането на прословутата фраза:
“Искахте Кочев – взех го, искахте Гочев – осигурих го, пожелахте за съдия Богдан Дочев – реших проблема. Какво още да направя за да биете ЦСКА, тъста си на вратата ли да сложа?”
Все в тази връзка, от данни, изнесени отново в “ММ”, става ясно, че националът Живко Господинов от ЖСК-Спартак е навиван да играе на Герена лятото на 1984 от Бор.Лазаров, който му гарантира звание мл.лейтенант от МВР и колосална заплата. Ж.Господинов, по собствените му думи, отказва да стане част от репресивния апарат на БКП. Съществуват достоверни сведения и за тормоза в края на 70-те години, оказван над футболист Стефан Найденов от Берое. Забелязан и харесан от Иван Вуцов, ст.треньор на Левски-Спартак, Найденов повече от 1 месец тренира нелегално и против волята си със “сините”. Берое отказва да му даде разрешение и след завръщането в Ст.Загора Найденов е привикан от отговорните другари и пратен да лежи 20 дни в затвора, като наказание за нежеланието да нахлузи “синята” фланелка.
Няма да подминем и назначаването с държавни пари на треньорското светило Рудолф Витлачил в “Левски” от 1964-1966 и 1969/1970. Спецът идва в България с визитка, в която фигурират трето място в Европа 1960, 2 място на Олимпиадата 1964 и 2 място на СП`1962 в Чили. По думите на Н.Донски:
“Витлачил беше поканен от нас, като компенсация на успехите на ЦСКА в България.”
Разрешителното за чехът е получено, пак осланяйки се на думите на Н.Донски, от зав. Спорта в ЦК на БКП, който със специална депеша е измолил ЧКП да ни бъде изпратен Витлачил.
Излиза, че ЦК на БКП, чрез своят зав.”Спорт”, е назначила с народна пара прочут чуждестранен специалист за треньор в “Левски”, със задачата да уравновеси успехите на ЦСКА и “Левски”, но въпреки това “Левски” е репресиран?!?!
Свидетелства за нашата теза, противоположна на тезата на хора като Л.Христов, че и чисто футболната, освен политическата, власт винаги от 1944 до 10.10.1989 (и след тази дата) е била в ръцете на симпатизанти на “сините”, търсим и намираме в списъка с бивши играчи на “Левски1914”, преминали на съдийското поприще, както и сред председателите на БФФ и БФС:
Богдан Дочев – футболист на Левски 1961-1964, съдия от 1966
Йордан Жежов - футболист на Левски 1956-1957, съдия от 1970
П.Джонев – футболист на Левски 1932-1944, съдия от 1955
Никола Дундаров – футболист на Левски 1940-1942, съдия от 1955
Атанас Динев - футболист на Левски 1941-1952, съдия от 1955
Никола Николов - футболист на Левски 1929-1938, съдия от 1942
Л.Стамболиев – футболист на Левски 1936-1944, съдия от 1954
Челно място в листа с председателите на футболната ни асоциация заема зловещата фигура на “синия кардинал” Недялко Донски. Ямболията играе активна роля при обратното привличане на Гунди на Герена от Ботев ПД, където, според думите на Величка Аспарухова пред “ММ”, Гунди е искал да продължи да практикува професията футболист. Широкоизвестни са и заплахите, които злият гении на Българския футбол Донски, в качеството си на служебно лице с висок ранг, отправя към Н.Цанев, че “ще види национала през крив макарон, ако не се върне в Левски”.
В тази графа, графата на репресиите на “Левски” СПРЯМО други отбори, съдии и футболисти, попада и подареното през 1953 година първенство. Тогава с административно решение се вадят най-добрите играчи от клубните им отбори и се изпращат в изкуствено създаден Сборен отбор. При което удара е точно прицелен в ЦДНА, Локомотив и Славия със съответно 10, 4 и 4 отмъкнати играчи. Второ решение на бюрото на ВКФС от 01.06.1953 година изхвърля от състава на “А” РФГ дръпналият в таблицата Сборен отбор. В новото класиране, неясно защо, Динамо от трети с 13 т., на 1 т. след Спартак (Пд) и 9 зад Сб.отбор, излиза първи с точка пред пловдивчани и финишира като шампион.
Задължени сме да не пропускаме и два ключови момента - забуленото с плътната завеса на мълчанието анексиране на ФК “Княз Кирил” – 1944 и ликвидирането на Спартак (София) – 1969.
Само три седмици след 9 септември 1944 година “Левски”, в повратен за летоброенето си миг, претопява отборът на пощите “Княз Кирил”. Цола Драгойчева – министър на пощите и член на ЦК, смазва клубът “Княз Кирил”. Със специално решение по сталински модел, без протокол и без никакво базирано на действащите нормативни документи основание, тя го присъединява към дотогава съществувалият “Левски” на мандраджийте и съдържателя на кино Балкан Гого Балкански. Пръква се първата рожба на едва прохождащият комунистически режим - ПСК “Левски” (обединен). В следствие на което са придърпани играчите на “Княз Кирил” Апостол Соколов, Арсен Димитров, С.Методиев, П.Москов, Панайот Розов (национал, който много скоро отказва да играе за новото формирование), Илия Дончев (напуска София отвратен от цоладрагойчевистите и заминава за Б.Слатина), Иван Радоев – бивш треньор на националния отбор и други футболисти, между които вероятно и Милети Костов. За 6 години (1945-1950) “Левски” взима по 4 титли и купи, при общо 3 за 18 години преди идването на комунизма.
1969 година, по идея и под прякото ръководство на болния левскар А.Солаков, който е и началник на държавна сигурност, се предприема реформа във футбола ни. Тайната цел е превръщането на “Левски” в суперотбор и лице на комунистическата система. Към “Левски” е присъединен Спартак (София). На практика този отбор е заличен от регистрите. Отнета му е историята, базата, футболистите и ДЮШ, в полза на министерските галеници от “Левски1914”. В архива на сайта може да се открие статия, в която са описани всички национали (Д.Жечев, В.Митков, М.Гайдарски, Ив.Стоянов, Г.Цветков, П.Панов, Й.Харалампиев – стажува в Габрово, М.Гьонин – пролет 1969 и т.н.) акостирали в Левски-Спартак от Спартак (София).
До ден днешен стадион “Раковски” в кв.Иван Вазов – собственост на Спартак и образувалите го през 1945 година клубове на “Раковски” и “ФК-13”, не е върнат на законния му притежател, а се използва от отборчето на кв.Подуяне с интересното име “Левски-?1914?”.
Интересуващите се ще прочетат в “Стари статии” на сайта и материал на Gawаin за прилапаните от “октопода Герена” състезатели до 1970г. Затова и сега няма да се спираме подробно на тази необхватна тема. Един пример е достатъчен да се проумее, че клуб, осъществяващ трансферни удари, не може да е репресиран. Примера е с Тр.Петков от Марек - голмайстор с 21 точни попадения на “А” РФГ за сезон 1965/1966, втори в голмайсторската листа с 21 гола 1964/1965, втори с 22 гола 1963/1964, който е привлечен в “Левски 1914?” лятото на 1966 година.
В контекста на всичко изнесено дотук, ще си позволим да изложим заключителните си размишления по темата за така направеното неудачно сравнение на “Левски1914-?” със Славия (Прага) и развятото от Л.Христов дисидентско знаме. Съжденията ни логично тръгват по пътя на съпоставката.
“Левски1914” до 1944 година е трети по сила в своята страна след Славия (София) и Владислав.
Славия (Прага) е най-добрият тим в своята родина до 1944 година.
“Левски 1914-?” 1924 - 1944 е шампион по един път на всеки 6 години (18 първенства - 3 титли).
Славия (Прага) 1912 – 1944 е шампион средно по един път на всеки 1,76 години (30 първенства - 17 титли) срещу 13 титли на Спарта. Носител е на 13 купи срещу 12 на “вечния враг”.
1945 – 1989 “сините” триумфират средно по 1 път на всеки 3,2 години (45 първенства – 14 титли) и прибавят 16 рекордни купи на Съветската армия, 3 купи на България, купа по случай рождения ден на Сталин и т.н. От вечно трети се изкачват до позицията на вечно втори.
1945 - 1989 Славия (Прага) не е шампион. Три пъти е финалист за купата – 1960, 1963, 1974. Три пъти изпада от първа лига – 1951, 1961 и 1963. От лидер се превръща в обикновен средностатистически чешки отбор.
Футболният “Левски1914-?” е най-гласовития сред всички репресирани(?????) в света.
Славия (Прага) не се смята за ощетен и не отваря дума за “дисидентство”.
Славия (Прага) е верен на традициите отбор и продължава да носи като своя емблема червената петолъчка.
“Левски1914” са единствените репресирани в света, които по време на дисидентстването си придобиват:
- повече успехи от всеки друг период на съществуването си
- два чисто нови стадиона
- по 1 титла на всеки три години, при 1 титла на всеки 6 години преди 1945.
- възможността на териториален принцип да бъдат привличани най-качествените млади надежди от придадените им най-футболни (заедно с тези на Септември) райони в София.
- анексират три други отбора и заграбват най-добрите им играчи
След цялата поредица от аргументи, оборващи категорично изказаното от Л.Христов предположение за евентуалното еднакво минало на “Левски1914-?” и Славия (Прага), е редно Л.Христов сериозно да се замисли, когато друг път се опитва да драска мнения, противоречащи на историческата действителност и здравия разум. При нови негови или на други журналисти волни интерпретации, ние ще се постараем да осведомим хилядите фенове на ЦСКА, напълно безплатно и без да търсим материална или друга изгода, за фактите, такива, каквито са.
Г-н Христов, журналистическата етика задължава всеки ред да се подкрепя с достатъчно убедителни доводи. Демонстрирайки пълното си невежество вие ни предлагате ново доказателство за некомпетентността на “сините” журналисти. Но ако твърдението ви, г-н Христов, не се дължи на неинформираност, а на нещо друго, то тогава сме свидетели на бягството ви от реалността в света на илюзиите и измислиците. Процес на криене от неприятните факти, известен и на науката с различни медицински наименования.