ludi4koty
05-29-2008, 14:33
Здравейте.С мен се случи следното:Първо той ми беше най-добър приятел...Всичко беше уникално...Много си го обичах,като брат ми беше.Разбирахме се страхотно...
Но после нещата се задълбочиха и се стигна до това което никога не предполагахме че ще се случи-любов.Силно казано "любов",но никога не бях изпитвала нещо подобно към момче.И сякаш той изпитваше същото.Всичко беше толкова хубаво...Докато на мен не ми се случиха разни неща...Бях тъжна...Исках да поговоря с някого,но той беше винаги с някой приятели и моята тъга си остана несподелена...Проблемите бяха разни семейни...Исках да му покажа,че ми е нужно да прекарам малко време с него насаме...Но той не ме разбра...Започна да ме обвинява,че винаги съм тъжна и такива работи...Казах му защо.И той просто ми каза,да не се притеснявам...Еми добре,но аз неможех да спра да мисля за разните ми проблеми,а на него като че ли вече не му пукаше...Примирих се...Разговарях веднъж с най-добрият му приятел...От него също разбрах,че на моето момче му е писнало да съм тъжна...Съветът,който получих беше:"Ако искаш да продължите да излизате,просто започни да се усмихваш повече...Бъди щастлива пред околните,независимо какво наистина чувстваш..."
Исках да продалжа връзката си...Много го обичах...
Първите 2 седмици всичко беше ок.Докато не дойте една ваканция.Една седмица.През тази една седмица ние не излязохме нито веднъж...Само чат...Той беше винаги зает-ходеше УЖ да тренира с едно момиче от даскало,карате...Една седмица той все тренираше.На мен ми беше супер гадно...След ваканцията в чата той ми каза,че не иска повече да сме заедно...Било му писнало...Но този път аз наистина не бях направила нищо макар и ревността да ме изгаряше отвътре...Казах му че искам да се видим и искам той да ми каже в очите,че не ме обича вече,и че иска всичко да приключи...Тогава той напусна чата...В училище не си говорехме,а той се размотаваше само с тази кадето УЖ тренираха...Пробвах да му звънна,но ми затваряше...Докато една събота не отговори на обаждането ми...Оговорихме се да се видим (гласът му по телефона беше студен,безчувствен).
Видяхме се...Той ми каза всичко това-че не иска повече да ме гледа така тъжна,че не иска и той да бъде тъжен покрай мен...Но не ми каза на пряко-искам да скъсаме или нещо такова...Заобиколи това...И така срещата приключи...Аз нямах сила да го карам да размисли повече...
Но от тогава отношението му към мен не беше никакво,а напротив!Той започна да се държи сякаш ме мрази...Сякаш за него съм най-злият браг...Наричал ме е с какви ли не обидни имена пред приятелите си(които пък са му толкова верни,че винаги ми казват).Променил се е напълно...Гаден е...Към всички...Започнах да се чудя какво съм харесала у него...Докато един ден най-добрата ми приятелка не ми каза,че е забелязала начина по който ме гледа в даскало...Примерно когато той говори с нея и аз съм наоколо,той ме гледа така сякаш ме обича или нещо...И аз забелязах това...Към мен се държеше някак странно...Сякаш към мен не смее да е така гаден както към другите(или поне не в очите ми)...Не го разбирам...
Та въпросът ми е:Мислите ли,че той се опитва да ме забрави чрез говорене зад гърба ми и т.н?Или какво се опитва да постигне?Моля ви за предложения,защото и до ден днешен това продължава,а на мен ми писна от тези объркани ситуации.
Благодаря предварително! ;-)
Но после нещата се задълбочиха и се стигна до това което никога не предполагахме че ще се случи-любов.Силно казано "любов",но никога не бях изпитвала нещо подобно към момче.И сякаш той изпитваше същото.Всичко беше толкова хубаво...Докато на мен не ми се случиха разни неща...Бях тъжна...Исках да поговоря с някого,но той беше винаги с някой приятели и моята тъга си остана несподелена...Проблемите бяха разни семейни...Исках да му покажа,че ми е нужно да прекарам малко време с него насаме...Но той не ме разбра...Започна да ме обвинява,че винаги съм тъжна и такива работи...Казах му защо.И той просто ми каза,да не се притеснявам...Еми добре,но аз неможех да спра да мисля за разните ми проблеми,а на него като че ли вече не му пукаше...Примирих се...Разговарях веднъж с най-добрият му приятел...От него също разбрах,че на моето момче му е писнало да съм тъжна...Съветът,който получих беше:"Ако искаш да продължите да излизате,просто започни да се усмихваш повече...Бъди щастлива пред околните,независимо какво наистина чувстваш..."
Исках да продалжа връзката си...Много го обичах...
Първите 2 седмици всичко беше ок.Докато не дойте една ваканция.Една седмица.През тази една седмица ние не излязохме нито веднъж...Само чат...Той беше винаги зает-ходеше УЖ да тренира с едно момиче от даскало,карате...Една седмица той все тренираше.На мен ми беше супер гадно...След ваканцията в чата той ми каза,че не иска повече да сме заедно...Било му писнало...Но този път аз наистина не бях направила нищо макар и ревността да ме изгаряше отвътре...Казах му че искам да се видим и искам той да ми каже в очите,че не ме обича вече,и че иска всичко да приключи...Тогава той напусна чата...В училище не си говорехме,а той се размотаваше само с тази кадето УЖ тренираха...Пробвах да му звънна,но ми затваряше...Докато една събота не отговори на обаждането ми...Оговорихме се да се видим (гласът му по телефона беше студен,безчувствен).
Видяхме се...Той ми каза всичко това-че не иска повече да ме гледа така тъжна,че не иска и той да бъде тъжен покрай мен...Но не ми каза на пряко-искам да скъсаме или нещо такова...Заобиколи това...И така срещата приключи...Аз нямах сила да го карам да размисли повече...
Но от тогава отношението му към мен не беше никакво,а напротив!Той започна да се държи сякаш ме мрази...Сякаш за него съм най-злият браг...Наричал ме е с какви ли не обидни имена пред приятелите си(които пък са му толкова верни,че винаги ми казват).Променил се е напълно...Гаден е...Към всички...Започнах да се чудя какво съм харесала у него...Докато един ден най-добрата ми приятелка не ми каза,че е забелязала начина по който ме гледа в даскало...Примерно когато той говори с нея и аз съм наоколо,той ме гледа така сякаш ме обича или нещо...И аз забелязах това...Към мен се държеше някак странно...Сякаш към мен не смее да е така гаден както към другите(или поне не в очите ми)...Не го разбирам...
Та въпросът ми е:Мислите ли,че той се опитва да ме забрави чрез говорене зад гърба ми и т.н?Или какво се опитва да постигне?Моля ви за предложения,защото и до ден днешен това продължава,а на мен ми писна от тези объркани ситуации.
Благодаря предварително! ;-)