Някои от моите разсъждения върху този живот..

[psihqsala]

От край време съм в няккакво много странно състояние..все едно сънувам някакъв кошмар и искам да се събудя..преживявам ужасни разочарования от света последните 3-4 години..сякаш не принадлежда на това място, където живея.. сякаш искам да съм някъде другаде, само не и тук ! Не мога да понасям всичко, което се случва около мен..Виждам какъв е света и това ме убива..ще кажете-добре дошла в реалния свят,свиквай! Но не ми се иска да е така..Абсолютно сама съм..имам само родителите си..не знам какво е да имаш приятел..не знам какво е да споделяш с някого..не знам даже какво е да общуваш нормално..и защо така? Защото съм се затворила в себе си от край време и съм като някой призрак,който хората не забелязват..искам да бъда част от техния свят,но не става по изкуствен начин..сигурно съм прекалено наивна,макар и на 18.. не знам доста неща за живота още,но това не ми пречи да се отчайвам...от хорската злоба,от неебателността им..виждам как някой страда и как на останалите не им пука..защо? Защото сме живели в егоистичен свят? Съжалявам,но не мога да мисля само за себе си...в същото време не мога и да си показвам отношението към околните..сиг ме смятат за тотално забила,глупава,смешна и отдалечена от нормалния свят,а може би съм и такава,защото от край време точно така се държа,а се държа така,защоото така се чувствам..да,тийнейджър съм,но не съм живяла като такава..от малка имам семейни проблеми(нашите се карат) и може би това ме е накарало да се превърна в толкова изолиран индивид..не знам,но само знам,че хората странят от мен..а аз не знам как да ги накарам да повярват в мен...боли ме,че има толкова много отрицателни неща в нашето общество..боли ме и не мога да приема всички негови недъзи..може би затова се цепя от колектива,но нали знаете,че който се цепи от колектива,колектиава му го нацепва колективно..нещо такова се получава и тук..не знам вече как да се държа,изцяло съм изгубила своята идентичност, не знам къде съм, не знам накъде съм тръгнала, не знам за каквод а се боря..само знам,че потъвам в отчаяние,чувствам се ненужна и отблъсната от тоя свят..искам целия тоя ад да свърши..кога,по дяволите ,кога??? :( Някакъв съвет ?

[4you]

кухнята..ножа..банята..венит е.. ;д край на проблемите
ае за какви се имате..
да не сте единтвените тийнове отритнати от обществото и със семейни проблеми
слез на земята..ходи си тегли един студен душ и пак ела..
на 18, а нямала приятели..ми представям си те :?
Проблема е в теб, не в нас.

[BeboP]

Съвет ли?! Ами... моят съвет е да отидеш на психолог - можеш всичко да споделиш, а пък и човекът отсреща е специалист и със сигурност няма да получиш отговор като горния... :-o А, и няма нищо срамно или смешно в това :) Успех!

[ArTanDra]

Защо да е в нея? Може би не си попаднала на подходящите хора.. след време ще се влюбиш в някого и всички лоши мисли ще ти минат спокойно и повече търпение ;)

[psihqsala]

Далеч съм от мисълта, че съм единствената с подобни проблеми.. съзнавам, че вероятно си идва от мене и от моето мислене и от моето 'забавяне',но това е...жестоко е,но е факт и въпреки това,не съм убедена,че само аз съм виновна..смятам,че до някаква степен се определя и от околните това...

[1n5ub0rd1na73]

И аз съм така, съвет нямам, ама на оня путьо нещастен, говорещ за вени и нож, ще покажа :smt097 .

[Chrissie]

Първо искам да ти кажа,че "банята,ножът,вените" изобщо не решават проблемите!Напротив,правят ги повече.Освен това,това не е начинът, да ги разрешиш.Трябва да се изправиш лице в лице с тях и да им покажеш,че ти си по-силна и че те нямат право да натделяват в живота ти.Съвет?Съвет...Добре,ще се опитам да ти дам съвет.Огледай се и открий защо се чувстваш така,защо си отдалечена от света,защо не допускаш никой до себе си.Каква е тази защитна стена,която си изградила около себе си?За какво ти е тя?Да не би някой да те е наранил и затова да си решила,че ако се оттеглиш,няма вече да те боли,ще си на сигурно,няма да те е страх?Да,вярно е,така ще е.Но помисли и ще видиш,че това не може да продължава вечно.Ти си човек,а хората са тук,на Земята,за да се учат от грешките си,да чувства,да обичат,да се гневят.Освободи малко душат си и покажи истинската си същност,която,убедена съм,е много добра.Няма за какво да живееш?Напротив!Има!Заради родители си,заради себе си.Ако покажеш същността си на хората,те ще разберат какъв човек си и ще се присъединиш към тях.Не е трудно,просто подай ръка.Не се крий в черупката си,защото ще пропуснеш много от нещата,които се случват по света.Имаш проблеми?Че кой няма!Но това,че родителите ти се карат,изобщо не означава,че вината за това е твоя. :? Знам,че ти е тежко и че се чувстваш зле,но колкото и да ми се иска,не мога да ти помогна за това.Просто се опитай да игнорираш колкото може повече проблемите и ще се почувстваш по-добре.Отпусни се малко,разговаряй,разкрий се.Не всеки на този свят иска да те нарани,моля те,не оставай с такова убеждение.Ако искаш да поговорим за още нещо,пиши и ако искаш,ще ти дам скайпа си.Дано да съм помогнала...поне мъничко!Успех! \:D/

[sexa_na_kompleksa]

Не разбрха само защо си намесила родителите си и техните караници ... Вече почти във всяко семейство има разправии, а пък и доста двойки са се разделили. Моите родителите също са разведение, но за мен това никога не е било пречка. Е, освен в началото докато свикна с мисълтта, че вече няма "маминка". Отначало плачех по цял ден, мислех си, че аз съм виновна и всякакви глупости ми минаваха през главата ... Но скоро се осъзнах и престанах. Сега изобщо не ми прави впечатление раздялата им. Това, което става между твоите родители, си е е тяхна работа, по-добре не им се меши и не обръщай внимание на този факт. Но нека оставим родителите ти настрани... Ти си на 18, живота е пред теб, а на мен ми се струва, че не го живееш пълноценно. Недей да се затваряш в себе си и да страниш от другите. Да, има хора, които ще те предадат, егоистични хора, които не мислят за нищо друго, освен за себе си, но това изобщо не означава, че не трябва да имаш никакви приятели. Според мен живота ти ще бъде доста труден, ако нямаш приятели. Не можеш винаги да разчиташ на родителите си, които и без това си имат доста проблеми. Мисля, че ще е хубаво, ако се отпуснеш и излизаш повече. Опитай се да се сближиш със съучениците си, ако още ходиш на училище. Била си с тях доста време, все с някои си общувала. Намери си някакво хоби, спорт ... Прави, каквото ти се прави, недей да седиш вкъщи по цял ден и да си мислиш колко гаден е живота. Живота е такъв, какъвто си го направиш. Ако ти сама не си направиш да ти е весело, никой няма да ти го направи! Има една мисъл - "Не чакай, няма да ти се даде"! ;)