PDA

View Full Version : разказ



Shadow_Walker
05-31-2008, 00:33
важно е посланието

Разходка в Мрака

Радо излезе на терасата.Нощта се показа пред него тиха и спокойна.Тъмнината беше изпълнена с хлад и приятен лек ветрец, който полюшваше клоните.Звездите трептяха и озаряваха мастиленочерното небе.
Тогава той се замисли върху живота си, който всъщност не беше крайно лош, но Радо не изпитваше удовоствие от тове, че живее. Той беше загубил целта си, нямаше за какво да се бори, не занеше накъде да продължи.А освен това, за съжаление, се бе отдалечил от някои свои приятели, което го правеше нещастен и обезкуражен.. Сякаш всичко се беше превърнало в една необятна скука, в едно безлично и задушаващо пространство.
Без да знае какво точно прави, Радо просто излезе от тях и се запъти към парка, където често ходеше следобед.Тогава го намираше полупразен – в алеята с пейките винаги бяха насядали хора, отегчени от затвора на домовете си, но останалата част, в която се намираха обширни зелени пространства, обикновено беше пуста.Към нея гледаха четири люлки, на последната от които Радо обичаше да сяда, да се поклаща леко и да слуша музика.Така направи и тази нощ.Никога не бе идвал в парка толкова късно.
Той седна на люлката, сложи слушалките и се загледа в мрака.Беше толкова спокойно...
За негово най-голяма учудване, той забеляза как към него се е устремила една фигура.Това леко го стресна.Радо се загледа в нея, а когато тя приближи се оказа, че всъщност е на момиче.Девойката седна на люлката до него и приятелски каза:
- Здравей.Какво правиш тук?
Радо беше шокиран и объркан.
- Ами...беше ми скучно и излязох – бързо отговори той.
- Да, така и предположих.А знаеш ли защо аз съм тук?
- По същата причина?
- Всъщност не.На мен никога не ми е скучно – постоянно съм заета.Но обичам нощтните разходки.И понеже те видях, реших да поговорим.Усещам, че имаш нужда от събеседник.
- Не бъди толкова сигурна.
- Аз винаги съм сигурна.
- Мислиш ли, че ще тръгна да си изливам душата пред напълно непозната, което “усеща” хората?
- Знаеш ли коя съм аз?
- Очевидно не.
Гръм разряза нощната тишина.Странно сияние ги обгърна, а Радо се почувства в плен на някаква невидима сила, която го притискаше към люлката.
- Аз съм Смъртта – каза девойката, а от очите и изхвръкнаха искри.
Радо се вцепени от страх и ужас.Напълно изгуби дар слово и просто се втренчи в момичето срещу него.
- М-м-м-о-л-л-я?
- Спокойно, не си пътник - усмихна се заядливо и продължи - все още.
Тук съм, защото докато правех своята обичайна разходка в мрака те видях.Видях и мислите ти.А аз, като общувала с изключително много хора, мисля съм компетентна да ти помогна.Ела с мен.
Тя го хвана за ръката и го задърпа след себе си.Радо беше безсилен да се противи.
- Качвай се в колата – каза тя щом стигнаха до един красив кабриолет.
- Какво? На кого е тази кола? Къде ще ме водиш?! – той видимо беше доста притеснен.
- Няма значение.Вземаме я назаем и след час ще я върнем.Качвай се.
И той се качи.Какво друго можеше да направи?
След пет минути вече се движеха по магистралата.Радо гледаше настрани към безкрайното поле, покрай което минаваха и нагоре, към мистичното звездно небе.
- Красиво е нали? – запита Смъртта.
- Да – спокойно отговори той – Нощта е прекрасна.
- Нека послушаме музика.Какво предпочиташ?
- По твой вкус.
- Всъщност в момента не мога да реша.Може би това – тя бръкна в джоба си и извади един диск, на който се забелязваха инициалите I.R., след което го постави в CD-плейъра.
- Не предполагах, че Смъртта слуша музика.
- Аз съм всестранно развита личност.
- Да, предполагам.
- Но не сме тук да говорим за мен.Трябва да поговорим за теб.Не, не казвай нищо.Всъщност ти само ще слушаш.
Радо кимна в знак на съгласие.
- Добре – продължи Смъртта. - В живота ти съществуват два основни проблема.Първият е, че се чувстваш изгубен, ненужен.Че усещаш живота си като една огромна пропаст, в която пропадаш.Знаеш ли, това е заради нагласата ти към света.Истина е, че само част от живота ти зависи от самия теб – роля играят другите и пълната случайност, и последствията, до които те водят.Но другата част – вземи я в ръце.Промени я както желаеш.Не се оставяй на течението, дори ако се наложи да гребеш срещу него.Бори се за постигане на щастие.То няма да дойде, ако сам не го потърсиш.Ако сам не си помогнеш – няма кой.Трябва да промениш светогледа си.Гледай позитивно.Мисли позитивно.Възползвай се от всички дадени ти възможности. Не се предавай пред трудностите.Скуката те задушава? Ако само си го повтаряш, това няма да се промени.Не трябва да и се оставяш.В такива моменти си намери някакво занимание.Прави нещо, което ти е приятно и обичаш. Потърси нови развлечения.Говори с приятели.Не се затваряй у вас.Бъди активен.Общувай с хората, за да общуват и те с теб.Помечтай.Дори да е само във въображението,ти ще постигнеш всички свои желания.И това ще те изпълни с енергия да ги осъществиш и наяве.Радвай се на малките неща. Това е изключително важно, за да водиш пълноценен живот.Красотата на света е скрита в тях.
Тя говореше бавно и омайващо като влагаше чувство във всяка казана дума.А Радо я гледаше втренчено и попиваше съветите и.
- Другият ти проблем са отношенията ти с част от приятелите ти.Няма тайни от мен – знам, че се чувстваш отдалечен от тях.Виж – в живота приятелите идват и си отиват.Някои са с теб докато това им е изгодно.Само времето показва истинските чувства.Но дори най-верните приятелства могат да се заличат.Попаднали в различна среда, разделени от обстоятелствата, хората постепенно се променят, тръгват по различни пътища.Но всеки приема различно дори еднаквите условия.И в един момент може да се окаже, че всъщност си близък с някой вече непознат.С човек, с когото нямате общи теми на разговор, нямате общи идеи, нямате общи мечти.Или пък поведението и размишленията му са ти неприятни.Това, в което се е превърнал не ти харесва.Но всеки има своята индивидуалност и всеки сам отговаря за нея.Може да се опиташ да промениш човека, но не винаги това е възможно.Така че не се обвинявай за неща, за които не си отговорен.Не наранявай себе си заради грешките на другите.
Когато свърши, колата вече беше оставена на мястото, откъдето я взеха, и двамата вървяха към дома му.Щом стигнаха до вратата, Смъртта му прошепна “Успех”, а после нежно го целуна.След това бързо и грациозно се обърна и тръгна надоло по улицата.А той остана безмълвен да наблюдава красивата и фигура, докато тя не се изгуби от погледа му.

lovetanya
06-01-2008, 14:33
Страхотно е! :smt003

PaNtoF4e
06-03-2008, 10:32
Ммм...хубаво е...изпълнено с душевност...Да,наистина е странно,но...някакси...част от душата ти(поне аз така мисля!)!Обичам такива неща,които да те накарат да се замислиш върху тях...''концетрирани''...Нещот о,което искам да ти кажа,е да продължаваш да изливаш душата си!Който може си го може! :-)

Devilsplaymate
06-03-2008, 10:58
Хареса ми монолога на Смъртта. Но някак края не ме грабна, някак... сякаш всичко секна в един момент и прекъсна увлекателността. Ако беше по-дългичко с някаква странна развръзка, би било по-добро и от сега.
Но поздравления за труда, интересно е :).