PDA

View Full Version : "Свестните у нас считат за луди" есе



ViP_BaBy
05-31-2008, 14:59
"Свестните у нас считат за луди" есе върху "Борбра" на Ботев. Спешно е! Моля ви помагайте!!!! 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[ 8-[

mimetoo
06-02-2008, 17:35
:-D

Свестните у нас считат за луди...” или за самотата на Аз-а в Ботевата поезия
/есе/


Какви измерения има проблемът за самотата на Аз-а в гениалната поезия на Ботев? Защо изключителната личност винаги е разпъната от толкова сложни екзистенциални проблеми? Защо проблемът за Аз-а при ннея придобива толкова драматични измерения?

Бихме могли да задаваме до безкрай такива и други подобни въпроси. Такива екзистенциални дилеми се срещат почти навсякъде в Ботевата поезия. Това е обяснимо, като се има впредвид времето, в което се бори и живее и голямата отговорност, която поема пред народ и родина на една сравнително млада възраст.

„Свестните у нас считат за луди...”

Личността, надраснала себе си и своето време, винаги остава неразбрана от другите. Може би Ботев е страдал от мнението на другите за него, а може би е успял да го надрасне. Знаем ли? В едно сме сигурни – колко много е обичал народа си и колко е държал на личната си свобода:

....та сърце, майко, не трае
Да гледа турчин,че бесней
Над бащино ми огнище....

Ботев жали своята общност, „сирота вдовица”, теглещите „без дом дечица” /”До моето първо либе”/, отпраща тежък упрек дори към дълбоко обичания си народ заради безучастието на последния към собствената си съдба. /”Често, брате, скришом плача...”; „Мълчи народа...” и т.н./. Самотата на аз-а се засилва неимоверено от представата за тая страшна липса на мисъл за съпротива, на идеи за свобода и за революция.

За Ботев „луд” означава да бъдеш различен, „свестен” – да забравиш себе си, дом и близки, и да се пожертваш пред олтара на отечеството.

Лирическият герой на Ботев обича до болка своя народ – страдалец и мъченик, разкъсва се от незаслужени самообвинения. Самият Ботев копнее за една земя, люляна от революцията /”До моето първо либе”/, един революционен вихър, който няма нищо общо с всекидневно-битовото начало. Ботевата мечта за деня и часа на саможертвата прави Аз-а в поезията му героичен, самможертвен, призивен, но и много самотен. Ботев е болезнено недоволен от заобикалящата го среда, страданието му се поражда от чувството за изолираност и невъзможност да срещне себеподобни /”Борба”/. Той страда от безсилие да промени мисленето на околните и от породилата се омраза към „глупците”. Най-силно го дразни липсата на идеали у другите. /”Тежко,брате, се живее/между глупци неразбрани...”/. Пак опираме до проблема за „Лудостта”, независимо дали това означава свободно да изказваш мнение, или да се пожертваш за другите. Реторичният въпрос на Аз-а показва съзнателно поведение на героя. Той, респективно самият Ботев знае, че като остане докрай верен на себе си, пътят му ще го отведе до истината за смисъла на живота. А този смисъл той търси отчаяно през целия си кратък и героичен живот. Единственото, което не му достига, е разбирането на другите за неговата героична жертвеност. Подобно разбиране му е необходимо за да понесе тежестта на голямата отговорност пред народ и родина. Причислява се към ония, които мислят първо за другите и после за себе си.Затова звучи толкова знаменателно финалът на „Борба” – „Ще викнем ние: ”Хляб или свинец”.

Личността на Ботев е смесица от реализъм и идеализъм. Унего всичко е изтъкано от крайности – бяло и черно, любов и омраза. Заради чуждото страдание и нещастие е готов да се раздели доброволно с най-ценното, което притежава – живота си. Това е една от основните истини в поезията на Ботев въпреки, че на моменти неговият свят се противопоставя на света на другите. Но различните идеи за ценност, за добро и зло не го възпират да поеме „страшният, но славен” път на борбата. Има ли тогава значение мнението на другите? Или ще бъде вечно мнението на Бай Марко от „Под игото”:”Лудите, лудите, те да са живи...” Нека всеки от нас реши сам за себе си....