ANTIHUMAN
06-01-2008, 20:12
Този разказ е писан от мен и ЛаСт!К. Ще има продължение.
Желаем Ви приятно четене! :)
,,На границата''
Самотния шум на течението на реката огласяше непрогледния мрак.Извенъж в него изникнаха светлини на фарове.Черна кола спря точно до парапета на моста,който се извисяваше над буйната река.Две фигури изникнаха от мрака и отидоха до багажника на колата.Стояха така няколко минути без да си разменят и дума.В ноща ясно се отличаваха силуетите на мъж и жена.Тя беше по-висока от мъжа ,но той беше корав и нисък.Чудеха се да отворят ли багажника.
-Хайде няма време Рейвън– развика се жената ,но от буйната река думите й просто се заглушиха.
-Защо се забави толкова много?-попита мъжа.
-Създаваше проблеми ,а си гледах и часовника.-отговори Уердрес -Хайде хвърли го в реката по-бързо нямаме време.
През това време мъжа дигна чувала и го хвърли в реката.Чу се само как пада ,а жената взе фенерчето и светна в реката ,там където беше паднал чувала.
-Няма нищо ,потъна. – каза тя -Махаме се от тук.
Качиха се в черната кола и се отдаличиха от моста.След време не се виждаха фаровете , сякаш тук не бе идвал никой.
Мускулистия мъж подскочи от леглото ,изпращайки на екскурзия възглавницата си с ромбове на пода , и вече разбуден погледна Уердес мислейки ,че може да я е събудил.Но жената с красивите черни коси спеше на другото легло и тъмният й силует не промъдваше ,на лунната светлина се виждаше половината лице и лека усмивка.Дигиталният часовник отброяваше 4:37.Цък-отброи той следващата минута.4:37 цък , 4:38 цък ,човек просто можеше да се побърка.
Слезе долу в банята ,включи осветлението и се изходи.Той се върна на леглото и се опита да заспи, но сънят дъгло не идваше.Мислеше си какво бе сънувал ,сети се. На брега на морето бе с Алфрод ,на онзи дълъг плаж с белия пясък ,а времето бе идеално за плаж-ясно синьо небе и слънцето което грееше също като онези детски рисунки с кръгче ,точки и чертички.Хората седяха покрай тях с различни на цвят чадъри ,децата играеха с пласмасови фигурки.Но малкия шишкав Рейвън с високото момченце до него ,с хилядите лунички по лицето ,чипото носле и червената коса строяха замък. На кулата стоеше спасителя.Двете деца довършваха замъка ,докато една вълна не събори стената.
-Не!-извика дебелото дете което бе с розови бански.10-годишното хлапе почна да строй пак преградата.Отново вълна събори стените на замъка ,но този път събори и най-ниската кула.Изведнъж една 3 метрова вълна падна върху целия плаж.Събори Рейвън и пак влезе в морето ,всички пищяха.Той се огледа за Алфрод и го видя ,паднал и не промръдва.Спасителя дойде направи изкуствено дишане ,но бе късно.
-Съжелявам за приятеля ти момче! Той умря.
Рейвън изкрещя и избяга , от плажа ,скоро след него се виждаше пясъка и туристите по плажа.Разбира се Алфрод не бе умрял ,това бе само сън. Мъжа стана от леглото и отиде до кухнята.Взе млякото и го изпи на един дъх.Като си лягаше пак Уердрес измърмори нещо в съня си неразбираемо.
-Да права си-отговори мъжа- Спи.
Тя пак измърмори нещо.
-Добре-каза той в тъмнината.
Цък
Часовника отброя 5:00 сутринта.Слънчевите лъчи идваха бавно и незабележимо като крадец в спалнята.Последните му мисли преди да заспи отново бе как , ще изяде пилето и картофите на масата ,а неоновата студена лампа ще свети отгоре.
На сутринта около въпросната река беше настанала суматоха.Група любопитковци беше наобиколила блондинка в бял костюм.Тя оглеждаше внимателно току-що извадения труп и правеше снимки.
-Моля,отдалечете се!Гордън,отцепи района!Не ме гледай като заспала катерица!Размърдайте се всички,не мога да върша всичко сама!!-тя определено не беше от обикновените блондинки,а напротив-много интелигентна и корава жена.-И какво,по дяволите,е това на врата му??Май тук си имаме работа с психопат..-но се лъжеше,че е само един.
-Предполагам ,че е някакъв знак.-каза мъжа до нея.
-Едно истинско ченге не предполага ,а знае Гордън!- обърна се тя към него.
-Убит е в 23:59 часа ,индефициран е като Томас Лесни Кларк.Има 5 ресторанта в Лондон и 12 от най-големите автокъщи в Англия!4 от тях тук в Лондон.Няма досие ,няма никакви провинения ,обикновен бизнесмен,въпросът е защо е убит?-учуди се някакъв полицай.-Какво мислите инсперкторе?-погледна той към жената.
-Този Кларк не беше ли където се кандидатира в една от либералните партий през 2007година?-стана жената и се отдаличи от мястото на престъплението.
-Да същия е !-отговори Гордън.
-Има ли някакви роднини?Семейство?-попита тя полицая.
-Жена ,но без брак.Живеят на семейни начела в Йоркшир.Защо е убит ?-настояваше полицая,очакваше отговора на жената.
Тя се обърна рязко към него и спря.Сега чак в светлината на уличните лампи се виждаха нейните черти.Беше изкарана от приказка ,красива и умна ,но бе инспектор.
-Не е важно защо е убит!Важно е какъв е знака на врата му и кой има интерес от неговата смърт?-отговори му Дженифър.Качи се в колата с Гордън и потегли към участъка.Полицаят все стоеше така ,както го бе оставила инспекторката .
-Млъкни!- будилника бе ударен със сила и се счупи на пода.
-Какво направи?-попита Рейвън.
-Отървах се от един досадник.- отговори Уердес и стана от леглото си.
-Толкова те обичам,когато си жестока!-той се доближи и я целуна.Жената издаде странен звук.Мъжа не можеше да разбере дали е възбудена от тази сутрешна целувка или по-скоро отвратена от нахалството му за секс още от сутринта.-Не ти ли харесва?
-Не съм казала нищо такова!- тя почна да го целува и след секунди бяха отново на леглото.Уердрес използва оня неин метод,с който го караше да полудее. Той изпъшка ,а тя го гледаше право в очите.
-Хмм ... обичам тези моменти ,мръснице моя!-каза Рейвън.
-Знам ,че ги обичаш ,но нали знаеш ,че всичко хубаво свършва!- спря и го погледна.-Съжалявам миличък!-каза тя с ирония.
После затвори вратата след себе си и остави мъжа в позиция на разочаровано дете.Отстрани изглеждаше точно като такова.,,Мамка му!’’каза си той на ум.Отдолу се ,чу гласа на Уердес.
-Кафе,миличък?-заинтересува се тя.
-Да!-каза той ,без да се замисля ,просто по-стар навик.
Те всъщност не бяха двойка,просто живееха заедно и деляха една „работа”.Докато пиеха кафе и закусваха с препечените филийки,спретнати набързо от Уердрес,те четяха сутрешния вестник.
-Интересно..Този път не сме на първа страница.-подсмихна се жената.-Явно не е нищо особено.Е,тази вечер ще можем да компенсираме.
-В „Дяволската тръпка”ли?
-Мда..Там има достатъчно плячка.
Той стана и се приближи към нея,тъй като все още държеше не своето.Плъзна ръка по талията й.Тя само изсумтя.
-Хайде де!-примоли се мъжът,тя обичаше да й се молят.
-Довечера можеш да си хванеш колкото искаш кучки,а след това и да ги убиеш,за разлика от мен.
-Не ме карай да те насилвам.-и той стисна леко китки те й.
-Не ме карай да те убивам.-в гласа й се четеше артистична нотка.
Мъжът само изръмжа и се оттегли.
-Аз отивам там още сега.
-Няма проблем,явно няма да изтраяш да си го държиш в гащите още няколко часа.
Той отиде до нея,целуна я по врата и ни най-малко не се ядоса,защото беше свикнал на хапливите й забележки.Тя само му се усмихна и пак зарови поглед във вестника.
-Намерихте ли го?-попита инспекторката.
-Имаме следи към убиеца ,скоро ще го хванем!-отговори Гордън докато ровеше из страниците на днескашния брой на вестник ,,Сън’’.
-Лъжеш нали?-погледна го и се усмихна.
-Да.Крие се не можем да го хванем.-лицето му стана червено може би от срам или от яд ,че му бяга един престъпник.
-Хм . . . пак пишат за него в пресата ,но този път не е на главната страница.-хвърли око на вестника Дженифър.-Не сте давали никаква информация на тези хищници-журналистите нали?
-Да ,тази заповед се изпълнява за разлика от другите.
-Намерихте ли свидетел ,да е видял кола ,мотор ,нещо което може да ни помогне ?-стана от стола си инспекторката и погледна към мрачния Лондон.-Къде ли е в момента?
-Да .
-Кой е той?-загледа инспекторката към полицая който стоеше на стола с вестника в ръка ,на онази страница с заглавие: ,,Убиха Томас Лесни Кларк ,няма задържани!’’ отдолу с малки букви пишеше. ,,Полицията е в невидение.’’
-Ето още едно интересно заглавие във вестник "Глазгоу Дейли Рекърд": ,,За три месеца пет човека убити’’ ,в края на статията пише: ,,Кой е следващия?’’
-Владимир Александрович , съсед е на Кларк.Владимир идва със майка си и баща си от Русия в Лондон преди 47 години.Бил е едва на 3 години.Съмнявам се да се съгласи да каже нещо.-каза Гордън.
-Чакай ме пред участъка отиваме веднага!-каза строго инспекторката.
Черния джип спря.Мъж в черно слезе от него и се запъти към клуба на който пишеше с големи червени букви отгоре ,, „Дяволската тръпка”.Мобилния му телефон звънна.
-Да.Кажи?-попита той.
-Къде си?-чу се от другата страна на слушалката нежен женски глас.
-Пред ,,Дяволстката тръпка’’ съм.Липсваш ми няма ли да дойдеш?-попита Рейвън.
-Защо съм ти аз?Вътре е пълно с плячка за твоя питон.Има толкова много кучки.- отговори тя на въпроса му.
-Искам теб.- каза той докато се запътваше към клуба.
-Не съм твоя кучка миличък и не прави нищо докато не дойда чули?- заповяда Уердес.
-Да мила , но не ми говори с този тон.
-Ха-засмя се тя- ,добре.Ще дойда по някое време.
-Ще те чакам.Чао.
-Чао ,скъпи.-отговори тя и затвори.
Рейвън влезе в клуба и го спря корав и набит бодигард.
-Моля ,печата на ръката.-каза той.
-Нямам-отговори Рейвън- ,сега ще ви платя входа.-Извади от джоба си 100 лири.По-погледа на бодигарда разбра ,че няма да му върне ресто.-Не искам ,спокойно запазете го за вас.
Престъпа бавно към заведението.Имаше много красиви момичета,той се спря на едно от сапаретата и почна да ги оглежда.
-Какво ще обичате?-попита една сервитьорка.Беше около 22-24 години.Блондинка с черни очи.
-Една бутилка ,,Джак Даниелс ‘’моля.Донесете две чаши чакам приятелката си.-отговори й мъжа.
-Благодаря ви.Няма проблем.-обърна се тя и замина за поръчката на Рейвън.
Той продължи да оглежда в клуба за момичета.Сервитьорката престигна след 5 минути с поръчаното от него питие.Той си наля и изскара една пура.Запали я и си дръпна ,после отпи малко от парливото питие бавно, просто му се наслаждаваше.
Желаем Ви приятно четене! :)
,,На границата''
Самотния шум на течението на реката огласяше непрогледния мрак.Извенъж в него изникнаха светлини на фарове.Черна кола спря точно до парапета на моста,който се извисяваше над буйната река.Две фигури изникнаха от мрака и отидоха до багажника на колата.Стояха така няколко минути без да си разменят и дума.В ноща ясно се отличаваха силуетите на мъж и жена.Тя беше по-висока от мъжа ,но той беше корав и нисък.Чудеха се да отворят ли багажника.
-Хайде няма време Рейвън– развика се жената ,но от буйната река думите й просто се заглушиха.
-Защо се забави толкова много?-попита мъжа.
-Създаваше проблеми ,а си гледах и часовника.-отговори Уердрес -Хайде хвърли го в реката по-бързо нямаме време.
През това време мъжа дигна чувала и го хвърли в реката.Чу се само как пада ,а жената взе фенерчето и светна в реката ,там където беше паднал чувала.
-Няма нищо ,потъна. – каза тя -Махаме се от тук.
Качиха се в черната кола и се отдаличиха от моста.След време не се виждаха фаровете , сякаш тук не бе идвал никой.
Мускулистия мъж подскочи от леглото ,изпращайки на екскурзия възглавницата си с ромбове на пода , и вече разбуден погледна Уердес мислейки ,че може да я е събудил.Но жената с красивите черни коси спеше на другото легло и тъмният й силует не промъдваше ,на лунната светлина се виждаше половината лице и лека усмивка.Дигиталният часовник отброяваше 4:37.Цък-отброи той следващата минута.4:37 цък , 4:38 цък ,човек просто можеше да се побърка.
Слезе долу в банята ,включи осветлението и се изходи.Той се върна на леглото и се опита да заспи, но сънят дъгло не идваше.Мислеше си какво бе сънувал ,сети се. На брега на морето бе с Алфрод ,на онзи дълъг плаж с белия пясък ,а времето бе идеално за плаж-ясно синьо небе и слънцето което грееше също като онези детски рисунки с кръгче ,точки и чертички.Хората седяха покрай тях с различни на цвят чадъри ,децата играеха с пласмасови фигурки.Но малкия шишкав Рейвън с високото момченце до него ,с хилядите лунички по лицето ,чипото носле и червената коса строяха замък. На кулата стоеше спасителя.Двете деца довършваха замъка ,докато една вълна не събори стената.
-Не!-извика дебелото дете което бе с розови бански.10-годишното хлапе почна да строй пак преградата.Отново вълна събори стените на замъка ,но този път събори и най-ниската кула.Изведнъж една 3 метрова вълна падна върху целия плаж.Събори Рейвън и пак влезе в морето ,всички пищяха.Той се огледа за Алфрод и го видя ,паднал и не промръдва.Спасителя дойде направи изкуствено дишане ,но бе късно.
-Съжелявам за приятеля ти момче! Той умря.
Рейвън изкрещя и избяга , от плажа ,скоро след него се виждаше пясъка и туристите по плажа.Разбира се Алфрод не бе умрял ,това бе само сън. Мъжа стана от леглото и отиде до кухнята.Взе млякото и го изпи на един дъх.Като си лягаше пак Уердрес измърмори нещо в съня си неразбираемо.
-Да права си-отговори мъжа- Спи.
Тя пак измърмори нещо.
-Добре-каза той в тъмнината.
Цък
Часовника отброя 5:00 сутринта.Слънчевите лъчи идваха бавно и незабележимо като крадец в спалнята.Последните му мисли преди да заспи отново бе как , ще изяде пилето и картофите на масата ,а неоновата студена лампа ще свети отгоре.
На сутринта около въпросната река беше настанала суматоха.Група любопитковци беше наобиколила блондинка в бял костюм.Тя оглеждаше внимателно току-що извадения труп и правеше снимки.
-Моля,отдалечете се!Гордън,отцепи района!Не ме гледай като заспала катерица!Размърдайте се всички,не мога да върша всичко сама!!-тя определено не беше от обикновените блондинки,а напротив-много интелигентна и корава жена.-И какво,по дяволите,е това на врата му??Май тук си имаме работа с психопат..-но се лъжеше,че е само един.
-Предполагам ,че е някакъв знак.-каза мъжа до нея.
-Едно истинско ченге не предполага ,а знае Гордън!- обърна се тя към него.
-Убит е в 23:59 часа ,индефициран е като Томас Лесни Кларк.Има 5 ресторанта в Лондон и 12 от най-големите автокъщи в Англия!4 от тях тук в Лондон.Няма досие ,няма никакви провинения ,обикновен бизнесмен,въпросът е защо е убит?-учуди се някакъв полицай.-Какво мислите инсперкторе?-погледна той към жената.
-Този Кларк не беше ли където се кандидатира в една от либералните партий през 2007година?-стана жената и се отдаличи от мястото на престъплението.
-Да същия е !-отговори Гордън.
-Има ли някакви роднини?Семейство?-попита тя полицая.
-Жена ,но без брак.Живеят на семейни начела в Йоркшир.Защо е убит ?-настояваше полицая,очакваше отговора на жената.
Тя се обърна рязко към него и спря.Сега чак в светлината на уличните лампи се виждаха нейните черти.Беше изкарана от приказка ,красива и умна ,но бе инспектор.
-Не е важно защо е убит!Важно е какъв е знака на врата му и кой има интерес от неговата смърт?-отговори му Дженифър.Качи се в колата с Гордън и потегли към участъка.Полицаят все стоеше така ,както го бе оставила инспекторката .
-Млъкни!- будилника бе ударен със сила и се счупи на пода.
-Какво направи?-попита Рейвън.
-Отървах се от един досадник.- отговори Уердес и стана от леглото си.
-Толкова те обичам,когато си жестока!-той се доближи и я целуна.Жената издаде странен звук.Мъжа не можеше да разбере дали е възбудена от тази сутрешна целувка или по-скоро отвратена от нахалството му за секс още от сутринта.-Не ти ли харесва?
-Не съм казала нищо такова!- тя почна да го целува и след секунди бяха отново на леглото.Уердрес използва оня неин метод,с който го караше да полудее. Той изпъшка ,а тя го гледаше право в очите.
-Хмм ... обичам тези моменти ,мръснице моя!-каза Рейвън.
-Знам ,че ги обичаш ,но нали знаеш ,че всичко хубаво свършва!- спря и го погледна.-Съжалявам миличък!-каза тя с ирония.
После затвори вратата след себе си и остави мъжа в позиция на разочаровано дете.Отстрани изглеждаше точно като такова.,,Мамка му!’’каза си той на ум.Отдолу се ,чу гласа на Уердес.
-Кафе,миличък?-заинтересува се тя.
-Да!-каза той ,без да се замисля ,просто по-стар навик.
Те всъщност не бяха двойка,просто живееха заедно и деляха една „работа”.Докато пиеха кафе и закусваха с препечените филийки,спретнати набързо от Уердрес,те четяха сутрешния вестник.
-Интересно..Този път не сме на първа страница.-подсмихна се жената.-Явно не е нищо особено.Е,тази вечер ще можем да компенсираме.
-В „Дяволската тръпка”ли?
-Мда..Там има достатъчно плячка.
Той стана и се приближи към нея,тъй като все още държеше не своето.Плъзна ръка по талията й.Тя само изсумтя.
-Хайде де!-примоли се мъжът,тя обичаше да й се молят.
-Довечера можеш да си хванеш колкото искаш кучки,а след това и да ги убиеш,за разлика от мен.
-Не ме карай да те насилвам.-и той стисна леко китки те й.
-Не ме карай да те убивам.-в гласа й се четеше артистична нотка.
Мъжът само изръмжа и се оттегли.
-Аз отивам там още сега.
-Няма проблем,явно няма да изтраяш да си го държиш в гащите още няколко часа.
Той отиде до нея,целуна я по врата и ни най-малко не се ядоса,защото беше свикнал на хапливите й забележки.Тя само му се усмихна и пак зарови поглед във вестника.
-Намерихте ли го?-попита инспекторката.
-Имаме следи към убиеца ,скоро ще го хванем!-отговори Гордън докато ровеше из страниците на днескашния брой на вестник ,,Сън’’.
-Лъжеш нали?-погледна го и се усмихна.
-Да.Крие се не можем да го хванем.-лицето му стана червено може би от срам или от яд ,че му бяга един престъпник.
-Хм . . . пак пишат за него в пресата ,но този път не е на главната страница.-хвърли око на вестника Дженифър.-Не сте давали никаква информация на тези хищници-журналистите нали?
-Да ,тази заповед се изпълнява за разлика от другите.
-Намерихте ли свидетел ,да е видял кола ,мотор ,нещо което може да ни помогне ?-стана от стола си инспекторката и погледна към мрачния Лондон.-Къде ли е в момента?
-Да .
-Кой е той?-загледа инспекторката към полицая който стоеше на стола с вестника в ръка ,на онази страница с заглавие: ,,Убиха Томас Лесни Кларк ,няма задържани!’’ отдолу с малки букви пишеше. ,,Полицията е в невидение.’’
-Ето още едно интересно заглавие във вестник "Глазгоу Дейли Рекърд": ,,За три месеца пет човека убити’’ ,в края на статията пише: ,,Кой е следващия?’’
-Владимир Александрович , съсед е на Кларк.Владимир идва със майка си и баща си от Русия в Лондон преди 47 години.Бил е едва на 3 години.Съмнявам се да се съгласи да каже нещо.-каза Гордън.
-Чакай ме пред участъка отиваме веднага!-каза строго инспекторката.
Черния джип спря.Мъж в черно слезе от него и се запъти към клуба на който пишеше с големи червени букви отгоре ,, „Дяволската тръпка”.Мобилния му телефон звънна.
-Да.Кажи?-попита той.
-Къде си?-чу се от другата страна на слушалката нежен женски глас.
-Пред ,,Дяволстката тръпка’’ съм.Липсваш ми няма ли да дойдеш?-попита Рейвън.
-Защо съм ти аз?Вътре е пълно с плячка за твоя питон.Има толкова много кучки.- отговори тя на въпроса му.
-Искам теб.- каза той докато се запътваше към клуба.
-Не съм твоя кучка миличък и не прави нищо докато не дойда чули?- заповяда Уердес.
-Да мила , но не ми говори с този тон.
-Ха-засмя се тя- ,добре.Ще дойда по някое време.
-Ще те чакам.Чао.
-Чао ,скъпи.-отговори тя и затвори.
Рейвън влезе в клуба и го спря корав и набит бодигард.
-Моля ,печата на ръката.-каза той.
-Нямам-отговори Рейвън- ,сега ще ви платя входа.-Извади от джоба си 100 лири.По-погледа на бодигарда разбра ,че няма да му върне ресто.-Не искам ,спокойно запазете го за вас.
Престъпа бавно към заведението.Имаше много красиви момичета,той се спря на едно от сапаретата и почна да ги оглежда.
-Какво ще обичате?-попита една сервитьорка.Беше около 22-24 години.Блондинка с черни очи.
-Една бутилка ,,Джак Даниелс ‘’моля.Донесете две чаши чакам приятелката си.-отговори й мъжа.
-Благодаря ви.Няма проблем.-обърна се тя и замина за поръчката на Рейвън.
Той продължи да оглежда в клуба за момичета.Сервитьорката престигна след 5 минути с поръчаното от него питие.Той си наля и изскара една пура.Запали я и си дръпна ,после отпи малко от парливото питие бавно, просто му се наслаждаваше.