miloto na miloto:P
06-02-2008, 14:05
ето ги..
мечтая...
С теб ще прекосиме земята,
за да стигнем луната със дъх,
ще открием нов свят пълен с мечти,
ще изпъдим тъгата,
ще забравим понякога как ни боли
от неказани думи и пропилени усмивки,
ще събуждаме утрото още в ранни зори
и осъмнали някъде там, сред морето
ще целуваме пясъка,
скрил телата ни в морната нощ,
ще броим звезди до забрава,
ще летим над вълните в прегръдки от пух,
а небето над нас - най-небесно и розово
ще сесмее без глас,
ще порасваме още деца,
със усмивки от сладко,
отдавна забравено нейде в килера
и с очи, носещи сивия мрак,
ще копнеем без глас за целувки и ласки...
Ти ще си тук,
а аз ще бъда прозрачна вода,
ще отпиваш от мене
и ще чувстваш страстта по нереалност и истина,
непознатата позната,
изгубена в топлия люляков ден;
ще целувам очите ти,
щом потънеш в съня и
ще знаеш над тебе, че бдя;
ще ме носиш в сърцето си като лик - безОбразен и неуловим;
ще се взираш в лицата, за да търсиш единствено мен
и от толкова търсене,
ще се връщаш сломен
и денят ще започва наново,
наново- без мен..без мене-
момичето с плът;
аз ще бъда сянка и вятър,
цвете и песен на малък щурец;
ще откриваш частица всеки ден
от душата ми детска и няма и...
щом дойде пролетта,
аз ще пристъпя на пръсти
и ще бъда до теб...
ще уловиш ръцете ми,
за да не избягам далече
и ще тичаме там,
сред градините от четирилистни детелини
и ще бъдем деца...
и ще бъде красиво.
Ето... летя
***
вчера...
Обичай ме сутрин,
когато се ражда денят
и сътворявай усмивка,
щом зърнеш
отражението ми
в замечтания си поглед,
дари ме с лъчите на слънцето
в мрачния ми ден,
танцувай с душата ми
някъде надалеч оттук,
в някоя чудна земя,
рисувай с целувки
по мен
пеперуди,
а вятърът ще ми шепне
с гласа ти :
"обичам те!"
В замяна
ще запазя за тебе
сърцето си
чисто по детски
и нежно
и ще те скрия от всички беди,
ще те пусна в моя мъничък свят,
за да властваш безкрай...
и някой ден
ще си отида
като угасваща в нощта звезда
и споменът
след мене
ще оставя
светла
диря...
Но днес
и утре,
вечно,
дари ми
онзи свят
небесен...
и аз
ще бъда
фея,
а ти
си
моя
принц...
***
:)
Ще седна на прозореца със лист хартия,да нарисувам твоите очи ,
отново да си помечтая,че в мен живееш още ти...умело ще им вдъхна светлина
и кротко, щом се срешна с тях ще полетя,
и ще заминем там,където
отдавна сме били,
където спря за миг сърцето
и в мен се влюби ти..
ще стана светъл лъч,
за да те топля във нощта,
когато съм далече..
ще бъда и усмивката на непознат,
разсеяла във тебе онзи хлад,
ще бъда малката звезда по здрач, която се оглежда в твойта стая..
ще бъда всичко, за което ти мечтаеш..
но.. в мен графитът се прекърши.. и всичко свърши..
очите ми са тъмни като тъмнината,
а твойте не съществуват..
ще спра да търся по земята човек,
на тебе да прилича..
мечтая...
С теб ще прекосиме земята,
за да стигнем луната със дъх,
ще открием нов свят пълен с мечти,
ще изпъдим тъгата,
ще забравим понякога как ни боли
от неказани думи и пропилени усмивки,
ще събуждаме утрото още в ранни зори
и осъмнали някъде там, сред морето
ще целуваме пясъка,
скрил телата ни в морната нощ,
ще броим звезди до забрава,
ще летим над вълните в прегръдки от пух,
а небето над нас - най-небесно и розово
ще сесмее без глас,
ще порасваме още деца,
със усмивки от сладко,
отдавна забравено нейде в килера
и с очи, носещи сивия мрак,
ще копнеем без глас за целувки и ласки...
Ти ще си тук,
а аз ще бъда прозрачна вода,
ще отпиваш от мене
и ще чувстваш страстта по нереалност и истина,
непознатата позната,
изгубена в топлия люляков ден;
ще целувам очите ти,
щом потънеш в съня и
ще знаеш над тебе, че бдя;
ще ме носиш в сърцето си като лик - безОбразен и неуловим;
ще се взираш в лицата, за да търсиш единствено мен
и от толкова търсене,
ще се връщаш сломен
и денят ще започва наново,
наново- без мен..без мене-
момичето с плът;
аз ще бъда сянка и вятър,
цвете и песен на малък щурец;
ще откриваш частица всеки ден
от душата ми детска и няма и...
щом дойде пролетта,
аз ще пристъпя на пръсти
и ще бъда до теб...
ще уловиш ръцете ми,
за да не избягам далече
и ще тичаме там,
сред градините от четирилистни детелини
и ще бъдем деца...
и ще бъде красиво.
Ето... летя
***
вчера...
Обичай ме сутрин,
когато се ражда денят
и сътворявай усмивка,
щом зърнеш
отражението ми
в замечтания си поглед,
дари ме с лъчите на слънцето
в мрачния ми ден,
танцувай с душата ми
някъде надалеч оттук,
в някоя чудна земя,
рисувай с целувки
по мен
пеперуди,
а вятърът ще ми шепне
с гласа ти :
"обичам те!"
В замяна
ще запазя за тебе
сърцето си
чисто по детски
и нежно
и ще те скрия от всички беди,
ще те пусна в моя мъничък свят,
за да властваш безкрай...
и някой ден
ще си отида
като угасваща в нощта звезда
и споменът
след мене
ще оставя
светла
диря...
Но днес
и утре,
вечно,
дари ми
онзи свят
небесен...
и аз
ще бъда
фея,
а ти
си
моя
принц...
***
:)
Ще седна на прозореца със лист хартия,да нарисувам твоите очи ,
отново да си помечтая,че в мен живееш още ти...умело ще им вдъхна светлина
и кротко, щом се срешна с тях ще полетя,
и ще заминем там,където
отдавна сме били,
където спря за миг сърцето
и в мен се влюби ти..
ще стана светъл лъч,
за да те топля във нощта,
когато съм далече..
ще бъда и усмивката на непознат,
разсеяла във тебе онзи хлад,
ще бъда малката звезда по здрач, която се оглежда в твойта стая..
ще бъда всичко, за което ти мечтаеш..
но.. в мен графитът се прекърши.. и всичко свърши..
очите ми са тъмни като тъмнината,
а твойте не съществуват..
ще спра да търся по земята човек,
на тебе да прилича..