miloto na miloto:P
06-02-2008, 13:11
Аз съм от онези хора, които още търсят магията на делничния ден; които откриват в очите на минувачите- феите и добрите ористници... Иска ми се светът да бъде приказка, умело разказана от сладкодумен автор; да живеем в чудна страна на вълшебства, в малко кътче, където никой не бърза към поредната задача, където усмивките са истински и децата пускат хвърчила. Днес аз измислям своята чудна история, за да не страдам, че човешкият живот не завършва с "доброто победило злото и всички заживели щастливо"; че приказните герои са само плод на фантазията ми, че жабите не се превръщат в принцове, а би било толкова хубаво... Моят свят е пъстър, аз лежа на поляна, сред полски цветя, а слънцето ми разказва истории за луната и звездите; наоколо се гонят усмихнати пеперуди. Всяка пеперуда носи душа на горска фея; те се надпреварват из росната трева и сипят магичен прашец, после кацат върху някое цвете, целуват го и то разцъфва свенливо... Притихват в дланта ми, а аз се чувствам част от това вълшебство...
Като малко момиче, обичах да стоя на балкона със сламка в ръка и сапунена вода, да извайвам балончета... наблюдавах ги как отлитат,докато не ги изгубех от поглед. Представях си, че в тях живее по едно приказно създание, което аз съм сътворила от усмивка; че всички те откриват своята несъществуваща земя отвъд хоризонта и че някой ден ще направя толкова голям сапунен мехур, че ще побере и мен и п;юшеното мече и ще полетим над къщите, почти невидими, а светът отдолу ще изглежда мъничък и далечен. Балонът ще си играе със слънчевите лъчи и ще се оцветява ту в жълто, ту в зелено; ще преминем зад планините и ще се озовем в света на пеперудите-феи и полските цветя.. Те ще ме приветстват и ще живеем щастливо; ще ми вдъхнат от своето дихание и ще се преобразя в една от тях; ще имам пъстри крила, посипани със златен прашец; ще говоря с цветята и ще вдишвам от аромата им.
И в един ден това се случи, аз полетях, бях затворена в сапунения мехур и вятърът го носеше надалеч; птиците ни правеха път, а слънцето шептеше: "Не се страхувай!" и аз не се боях, исках да открия приказната земя, да стана чуднокрасива пеперуда и да сътворявам вълшебства.. И това се случи, прелитах над раззеленилите се поляни, танцувах с водните кончета... и бях щастлива, но никоя приказка не е вечна.. Сърцето ми копнееше дома и сивите панелни сгради, жадуваше да види пак онзи невълшебен, но реален свят.. Едно джудже-магьосник сътвори за мен сапунено мехурче, аз се сбогувах с тази нереалнокрасива земя и знаех, че никога вече няма да се върна в нея... Запърхах с крила и сапуненият мехур ме обгърна, малкото ми пеперудено сърце туптеше лудо, сякаш дъждовни капчици се стичат по капчуците.. "кап-кап.." Понесох се отвъд дъгата и полетях над чудната страна и чувах как за мене страдат.. Летях, летях и пътят беше дълъг, но най-накрая стигнах моя град, видях познатите улици и схлупени къщички... Бавно балонът се спука и се чу "пуукк" , останалата сапунена вода намокри крилата ми и аз паднах в някаква градина, едно дете ме взе в дланта си и ме понесе..
И днес живея в стъклен, мъничък буркан... Този свят не обича пеперуди...
Като малко момиче, обичах да стоя на балкона със сламка в ръка и сапунена вода, да извайвам балончета... наблюдавах ги как отлитат,докато не ги изгубех от поглед. Представях си, че в тях живее по едно приказно създание, което аз съм сътворила от усмивка; че всички те откриват своята несъществуваща земя отвъд хоризонта и че някой ден ще направя толкова голям сапунен мехур, че ще побере и мен и п;юшеното мече и ще полетим над къщите, почти невидими, а светът отдолу ще изглежда мъничък и далечен. Балонът ще си играе със слънчевите лъчи и ще се оцветява ту в жълто, ту в зелено; ще преминем зад планините и ще се озовем в света на пеперудите-феи и полските цветя.. Те ще ме приветстват и ще живеем щастливо; ще ми вдъхнат от своето дихание и ще се преобразя в една от тях; ще имам пъстри крила, посипани със златен прашец; ще говоря с цветята и ще вдишвам от аромата им.
И в един ден това се случи, аз полетях, бях затворена в сапунения мехур и вятърът го носеше надалеч; птиците ни правеха път, а слънцето шептеше: "Не се страхувай!" и аз не се боях, исках да открия приказната земя, да стана чуднокрасива пеперуда и да сътворявам вълшебства.. И това се случи, прелитах над раззеленилите се поляни, танцувах с водните кончета... и бях щастлива, но никоя приказка не е вечна.. Сърцето ми копнееше дома и сивите панелни сгради, жадуваше да види пак онзи невълшебен, но реален свят.. Едно джудже-магьосник сътвори за мен сапунено мехурче, аз се сбогувах с тази нереалнокрасива земя и знаех, че никога вече няма да се върна в нея... Запърхах с крила и сапуненият мехур ме обгърна, малкото ми пеперудено сърце туптеше лудо, сякаш дъждовни капчици се стичат по капчуците.. "кап-кап.." Понесох се отвъд дъгата и полетях над чудната страна и чувах как за мене страдат.. Летях, летях и пътят беше дълъг, но най-накрая стигнах моя град, видях познатите улици и схлупени къщички... Бавно балонът се спука и се чу "пуукк" , останалата сапунена вода намокри крилата ми и аз паднах в някаква градина, едно дете ме взе в дланта си и ме понесе..
И днес живея в стъклен, мъничък буркан... Този свят не обича пеперуди...