ScionOfStorm
06-03-2008, 08:41
Вехнещ пурпур
Добре дошъл, читателю
В един нов, омагьосващ танц
Посветен. Знаеш, мечтателю
Че нощната роса е негов гланц.
Участници призрачни и мъртви
Са десетки фигури безглави.
Ах, как красиво ръцете ръкомахат
А силуети осакатени стоят прави.
Театърът-призрак несъществуващ...пуст е.
Тлеят само пурпурните, плашливи светлини.
Сред тях като циганка танцува слънце
Злобно греещо над актьорите - до старини.
И те ни гледат, нас двамца, читателю
Отвъд млечнобяла, плесенясала пелена.
Твои и мои отрочета са , Създателю.
Роди ги горките извратеността ни една.
И чакай, питам аз сега - до старини?
Че те са мъртви, мъртви... Танц дързък - на безжизнени.
А ние сме тираните, точно аз и ти
Под жаркостта на Незнаещото жал оставихме ги...
Спускам завесите заветни аз, Мечтателю
Че лутат се Те в уродлива красота.
Тих е ромонът на пурпура, Писателю.
Пръски алени той оставя...
По онази млечна белота...
Добре дошъл, читателю
В един нов, омагьосващ танц
Посветен. Знаеш, мечтателю
Че нощната роса е негов гланц.
Участници призрачни и мъртви
Са десетки фигури безглави.
Ах, как красиво ръцете ръкомахат
А силуети осакатени стоят прави.
Театърът-призрак несъществуващ...пуст е.
Тлеят само пурпурните, плашливи светлини.
Сред тях като циганка танцува слънце
Злобно греещо над актьорите - до старини.
И те ни гледат, нас двамца, читателю
Отвъд млечнобяла, плесенясала пелена.
Твои и мои отрочета са , Създателю.
Роди ги горките извратеността ни една.
И чакай, питам аз сега - до старини?
Че те са мъртви, мъртви... Танц дързък - на безжизнени.
А ние сме тираните, точно аз и ти
Под жаркостта на Незнаещото жал оставихме ги...
Спускам завесите заветни аз, Мечтателю
Че лутат се Те в уродлива красота.
Тих е ромонът на пурпура, Писателю.
Пръски алени той оставя...
По онази млечна белота...