PDA

View Full Version : K.K.Filosof



Ihateallteen
06-03-2008, 14:07
molq vi da mi pomognete s t1rseneto na LIS na tema: Kiril-"m1j po4ten,blagoveren i mnogou4en filosof" ili "Izkliu4itelnite ka4estva na Kiril kato u4en,filosof i propovednik spored prostrannoto jitie na Kiril" #-o blagodarq predvaritelno :-) :)

dara
06-03-2008, 14:18
Виж това може да ти помогне

Образът на Свети Кирил от пространното му житие

Паномските легенди са сред първите оригинални произведения на Старобългарската литература.В тях има много достоверническа информация, тъй като присъстват много реални факти от обществено-политическия живот на Византия и славянските страни в края на IX и началото на X век.В тях старобългарският писател, най - вероятно Климент Охридски, си поставя за цел да възхвали и възвеличае непреходното дело на славянските просветлители, да овековечае идеалния образ на християнския учител и борец за отвърждаване на новата славянска култура.
Житието на Кирил е създадено скоро след смъртта му и явно автора е познавал отлично своя герой. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил - Философ, които внушават мисълта, че той е пратен от Бога, а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.

Творбата започва с обичайната експлозиция, в която в духа на християнската традициция се подчертава, че Кирил е богоизбран и специално изпратен сред християните от „милостивият и щедър Бог”, да изпълни велика мисия, да ги просветли и насочи в светлината на божийте заповеди.След това встъпление автора подробно разказва за детството и юношеството на Кирил. Той е седмото дете в семейство на „благоверен и праведен” мъж.Разказвайки за деството му автора въвежда два интересни епизода със символистично значение.Сънят, вкойто Кирил избира най-красивата девойка - София, името и означава мъдрост, предсказва неговия стремеж към знание и учение. Епизода със сокола, който той загубва по време на забавление с лов, разкрива желанието му да поеме друг път, далеч от суетата и “шума на този живот ” .При своето обучение в Цариград в Магнаурската школа, той проявява изключителен талант, като изучава разностранни науки и изкуства.Освен ерудуция(четене), той се отличва с голямо ‘прилежание”, „крехък нрав” и търсене на доброто.Със свойте интелектуални способности и високи нравствени черти, той превлича вниманието на лототета и той го препоръчва горещо пред царицата.Втората част на житието съдържа обширен разказ за апостолските деяния на Светеца в три диплома -тически мисий : при сарацините, хазарите и при великоморавците.В тази част на житието образът и делото на Кирил са сравнени с тези на апостол Павел.Самият Кирил приживе показва особено уважение към примера на този апостол, затова авторът отъждествява Кирил с видния християнски деятел.Възложената му от византийският император задача да състави азбука за великоморавците, Кирил възприема като редностен християнин.Той веднага оценява значението на делото за христовата вя ра и за славяните.Изпълнен е със съзнанието, че гласът на Бога се чува най-добре на роден език, затова заявява „с радост ще отида там, стига само да имат писменост на свой език”.Делото на Кирил е богословено от Бога, затова той много бързо съставя азбуката.Ето как в житието е описан този важен момент : ”И Бог, който слуша молитвите на свойте раби, скоро му яви това и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи. Възлова сцена в житието на Кирил е полемиката с триезичниците.

Той защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, писменост и литература .В началото на своята защитна реч Кирил си служи с рето- рични въпроси:”Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички?”. Така Кирил защитава тезата, че всички народи еднакво се ползват от Божиите блага, между които са езиците, следователно всеки народ има право да прославя Бога на свой роден език.Същевременно за да бъде убедителен, Кирил умело цитира свещенните християнски книги.Със своят полемичен дар той не само убеждава връговете си в своята теза, но предизвиква и техния срам. Кирил е безпорният победител в диспута.Неговите противници са представени, като човеконенавистни проповедници, които използват триезичната домна(закон) за властване над света.За тяхната превидна вярност към Бога прозират ограниченост и преследване на лични користни цели.Третата част на житието разкрива смъртта на героя в Рим и съдбата на неговите чудодейни мощи.Вълнуваща е искренната братска обич на Методий. Верен на майчината клетва той отправя трогателна молба към папата, кленните мощи на Кирил да бъдат положени в родината му. Когато тези негови намерения са осуетени, той намира най-подходящия начин да свърже в смъртта своя брат с жизнените дела, който са му допринесли най-голяма слава. Папата се съгласява Кирил да бъде погребан в църквата „Сан Клементе”. Изпълнена с лиризъм е сцената на про- щаването на двамата братя, която е отразена в житието на Методий.Този момент допринася за изграждането образа на Кирил, като възвишен, гениален и всеодаен.
Пространното житие на Кирил се счита за първото оригинално житие в старата българска литература.В него по съвършен начин се преплитат историята, разказите за живота на славянския просветлител и благоволението на твореца към него.

dara
06-03-2008, 14:40
И това

Философът Константин


За личността на Константин Кирил Философ можем да съдим предимно от творбите,посветени на него,в които откриваме явна смесица от достоверни факти и легендарни разкази в стила на популярните тогава жанрове като житие и похвално слово.Сред най-авторитетните творби в тази област на литературата е Пространното житие на Кирил. Пространното житие на Кирил,вероятно е писано в Моравия,след смъртта му,от неговите ученици под ръководството на брат му Методий.Култът към личността на Константин Кирил Философ,след канонизирането му за светец,всъщност е култ към божественото познание.Той с помощта на Бога бързо овладява знанията и търси нови през целия си живот. Често е съпоставен с делата на известни дейци от епохата,в която живее и твори,за да се подчертае неговото превъзходство чрез блестящия му ум,знания и способности. Най-важната мисия в живота на Кирил,за която той полага най-много усилия и творческа енергия е просветителската му роля в живота на славяните.Той поставя на различни житейски изпитания които го подтикват да навлезе все повече в дълбините на познанието,следвайки своя идеал-мъдростта.Още в детството си кирил се обръща към нея-тук тя е в образа на девойка,наречена София.Едва на седем години,той я приема за своя другарка след знаменителния пророчески сън,в който тя му се явява,за да го води през целия му път.За целта автора използва алегорията и въздействената сила на съкралното число три. Основата върху,която авторът изгражда проскавата на светеца Кирил като пример за подражание са отделните биографични моменти.В Пространното житие са проследени подробно всички важни моменти от учението му и духовните му изяви-живият му интерес към беседите на Григорий Богослов,първото му стихотворение,желанието му да изучи граматика.Младият Константин получава задълбочени познания в различни области на науката в прочутата Магнаурска школа.Особено впечатляващи са успехите му по философия,заради които по-късно,когато е преподавател в същата школа получва титлата философ.Със силата на своето убедително слово и знания още съвсем млад ,той влиза в спор със сваления патриарх Анис за иконоборството и го побеждава. Героят на житието постепенно става олицетворение на неутолимия стремеж към овладяване на нови духовни пространства.Чистата му и искрена вяра в Бога му отваря вратите на познанието и го подготвя за по-нататъшните му изяви като християнски апологей и мисионер. Идеята на Философа е вместо земното,да придобие небесното,за това нв го изкушават богатството и почестите,които му предлагат. По повеля на Визамтийския император,Константин Кирил Философ като един от най-образованите хора в своето съвемие е изпратен при сарацините и хазарите с определена мисия-да ги убеди в превъзходството на християнската вяра и да даде отговор на важни нравствено-философски въпрпси.В тази мисия,той още веднъж показва дълбочината на своите невероятни познания и полемичен дар,сразявайки хитроумните и враждебни нападки на съперниците си в спора.Чрез мъдри сентенции и цитати от Библията или пък алегорични разкази и примери от книгите на самите друговерци,Кирил достойно излиза от сложните ситуации. По този начин доказва,че знанието е сила и светлина за духа,която води човека към съвършенство. Моравската мисия на КИрил,заради която той с божието просветление създава съвършено нова азбука,предназначена за просвещение на славяните в Европа,на техния роден език се отделя най-голямо внимание в житието.Чрез тази азбука Константин Кирил Философ провежда свещените текстове на този език и съчинява оригинални творби.С естествено пристрастие ,славянския първоучител сразява противниците си ,доказвайки пълната несъстоятелност на твърденията им,защитавайки правото на славянската азбука да съществува наред с признатите до тогава-еврейска,гръцка и латинска.Богатия му опит в диспутите и изключителмите му познания по теология ,изкусното му ораторско майсторство му помагат да намери най-убедителните аргументи.Силно въздействие имат думите: Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички,също тъй слънцето не свети ли еднакво за всички... Според него до Божията благодат на знанието право на достъп имат всички хора,а това би било най-добре да става на разбираем език. Моравската мисия на Кирил завършва в Рим с освещаването на славянските книги от папата,с което се признава официално,правото им на съществуване.Смъртта на светия мъж,отхвърлил суетата на този живот,светеца и философа Константин се възприема от римляните като божествен знак ,за това те го погребват в църквата на светеца,чиито мощи той е донесъл в Рим-Свети Климент Охридски.

dara
06-03-2008, 14:45
Има много неща по тези теми. Трябва само да избереш това, което ще ти помогне най-много. :wink:

dara
06-03-2008, 14:46
Средновековният етико- естетичеси идеал
въплатен е образа на Св. Константин Философ
според „Из Прозтранно житие на Кирил”

През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпространяването на вярата.Всичко материално, всичко телесно се възприема като преходно, греховно, като нещо, принадлежащо на дявола. Духовното е възприемано като вечно, възвишено, божествено. добър, праведен е този, който следва Христовото учение, който се врича да служи на Бога и да върви по ниговия път, пътят към нибито, към безсмъртието и съвършенството. За средновековния човек животът представл,ла цикъл, състоящ се от няколко етапа- раждане, живот на Земята, смърт и битие на душата. За него животът на Земята се възприема като стъпало към небесатаи Господ, като изпитание, а смъртта е твърде различна, издигаща в култ вярата, религията, праведното съществуване, душата, словото.
„ Пространно житие на Кирил” е първото произведение на Старата българска литератураи естествено то следва тези средновековни разбирания, представейки живота на един светец -Кирил.Основната задача на житието е да служи на като оброз на хората, да им бъде като светлина в мрака. Щом изгубят верния път, то трябва да им покаже посоката. Житието е като пътеводител за средновековния човек, то съдържа в себе си всички идеали на онова време.
Този жанр описва живота на типчния герой- апастол, философ, отшелникмъченик като чрез една постоянна идеализация, с която той бива канонизиран в светец.
Кирил като първоапостол,въплъщава в себе си всичко праведно, неговото битие предасавлява всичко, което един ревностен християнин трябва да постигне и да следва. Този герой изцяло се покрива със средновековния етико-естетически идеал.
Описанието на Константин Кирил Философ доказва неговата богоизбраност и безкористното му посвещение на Бога. Тойе сравнен с апостол Павел, като цитира неговите думи” подражавайте на мене, както аз на Христа”. По този начин героят е отъждествен с апостола. И Кирил, както своябожествен прататип, живее с един идеал, а именно службата и отдаването на Бог. Хората, четящи това житиесе стремят да подражават на житийния герой и по този начин се получава една приемственост и разпространяване на божийте идеи, на праведното. Житеито черпи от места текста, като първоизточник, житийния герой въври по стъпките на апостол Павел, на учениците на Христос, а обикновенния човек, четейки тово произведение подражава на Константин Кирил Философ.
Идеалният образ на първоапостола се изгражда постепенно в целия текст.
Детството на героя е символно натоварено. Константин е седмото дете поред, като седем е свещено число, символизиращо вселенската хармония и завършеност. Посоките на света в хоризонтала са четири, във вертикала три, дават също седем. Неговите родитиеи са благочестиви, тъй като след раждането му живеят целемъдрено четиринадесет години, стават като брат и сестра и не нарушават обета си до края на живота си. Кръвта му трябва да е неопетнена, затова като малък Кирил отказва да бъде кърмен от дойка. На седем години сънува пророчески сън- венчае се зе момиче- София. това име означава мъдрост, което е алегория. Мъдростта от този момент ще бъде неговото доминиращо качество. Още дете Кирил прозрява духовната си извисеност като прави да не прахосва” дните си в шума на този живот.” Той бързо съзнава своята мисия. Той разкрива своето призвание да служи на Бога. Този отказ от материалното и пълното отдаване на духовното е представен чрез птичата символика -чрез сокола, който символизира житейските удоволствия.
Неговите лични качества също значат много за онова време, защото умните, начетени хора са единици и на тях се гледа като на божи пратеници.
Кирил е много добър филисоф, оратор, защитник на Христовата вяра и идея, наставник на славянския народ, притежава изключителен ум и талант. Като най- ерудирните хора по онова време той е натоварен със задачата да създаде новата азбука, нов богослужебен език, да го наложи чрез свойте лични качества и божията благословия и да просвети безкнижните души на славянските народи.
Образът на философа възплъщава в сесе си всички средновековни добродетели, той е примир за праведност, просветеност и вричане в Бога.Отдал целия си живот в постигането на една единствена велика цел - славянската азбука, той остава в историята като светец, създател, идеал за подражание.



УВОД: Пространните жития на Кирил и Методий ,наречени Панонски легенди,са художествени образци на агиографския жанр,заели своето достойно място в старобъългарската,така и в славянската литература.Те пресъздават образите на великите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за живота и дейността на двамата първоучители,защитници на християнската и славянската кауза.

ТЕЗА: Житейският му образ е апостолски тип.Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния,свързани с богатата политическа,духовническа и писателска дейност на Константин Философ.Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха.Това се потвърждава от неговата саможертвоготовност при изпълнение на мисии Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов.Благочестието с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен ,и като духовник.Получава титлата Философ за изключително високата си обпразованост. Подчертаването на тези качества от житиеписеца способства да се пресъздаде образът на Константин Философ жив и исторически достоверен.

ДОК.Ч: Житието на \"блажения учител Константин Философ,пръв наставник на славянския народ\" започва с умело подредени библейски цитати и има за цел да насочи възприемателя на творбата към личността на славянския просветител като Божи избранник и пратеник.
Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговиа земен край.Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийния герой е показан като подобен на библейски персонаж.
Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека.Благодарение на силната си чиста вяра в Бога,той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Ковстантин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане:\"Такъв ли е този живот,та вместо радост,настъпва скръб?О т днес ще поема друг път,който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот...\" Неговата висша цел е, както се казва в житието \"вместо земното,да придобия небесното\".. Обазът се изгражда като образец на подражание,необходим на съвременниците.Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли,посветени на делото и Бога.
Чрез силата на своите блестящи и високи познания Константин Философ защитава смело и достойно християнските ценности ,отхвърля нападките на своите противници в сложните ситуации на богословските спорове.Речта на Кирил изобилства от мъдри изрази като сентенции,пословици,цитати от Святото писание.Умело вплита е алегорични разкази и сравнения,тъй като познава и книгите на друговерците,с които води диспутите.Чрез всичките тези характеристики житиеписецът изгражда образ на апостолски проповедник с извърмерна духовна сила и възможности.
В повествованието е подчертан силният ум на великия и сват мъж Константин Философ,както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея.
Особено значим момент в Кириловото житие е създаването на азбуката.Философът създава писменост,за да направи достъпно словото Божие за новопокръстените славяни.То е дар от Бога за всички славяни.
Неслучайно в самата Библия е подчертано огромното значение на словото като божествен символ-то сътворява света и ражда светлина.
Така започва и преведеното от Константин Кирил Божие писание:\"В началото бе совото и словото бе у Бога, и Бог бе словото\"..
С присъщата му убеденост и отлично познаване на теологията богословът намира достоен отговор за защита срещу нападките към създадената от него нова азбука,като изтъква ,че една нова азбука е свързана пряко нуждите на богослужението на разбираем език .Така божието слово въздейства върху съзнанието и сетивата на вярващите хора.В този смисъл делото на славянския учител е и религиозен подвиг ,който трябва дабъде утвърждаван и прославен.Сразяванета на \"триезичниците\" е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва,че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.
В Пространнтото житие на Кирил присъства светът на средновековния човек,който е ценностно раздвоен От една страна е земният,преходния живот,в който човекът е в плен на грижи и изкушения ,дело на дявола.От друга страна е истинския живот,този ,който е посветен на Бога.Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца,който е образ на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.
Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога,като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.

ЗАКЛ. : Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието,което всъщност е светлина на духа и смисъл на земнияживот на човека.Заедно с житието на Методий ,двете творби слагат началото на старобългарската литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род за векове напред.

Ihateallteen
06-03-2008, 18:04
thx a lot :-) :mrgreen:

Mini Negar
03-21-2019, 15:06
nz brat ti si znaish