AiKaTa
06-03-2008, 13:27
Здравейте, благодаря предварително за отговорите, които ще получа... :)
Моят проблем е малко странен..ето го и него :)
От близо година не съм имала по-сериозна връзка, не съм оставала и без внимание за да се чувствам самотна. Общо взето в последно време го карам на връзки еднодневки, било то защотото не съм имала желание за повече или просто не съм имала такива възможности..
До скоро се бях закопала в една дългичка авантюра с мой приятел, доста близък, но всичко стигна само до леглото...
Тези дни обаче се замислих, че ми липсва нещо и това е партниор и здрава връзка.. до тук добре, но не ми липсва близоста, любовта, искрите в погледа на човека до мен, а по скоро чувството да държа някой сладур за ръка да върва по центъра на града да се разминавам с хората и може би отчасти да виждам гнева в очите им заради щастието, което аз ще показвам.. (или симулирам). Липсват ми дъългите скандали и жалките опити да изкараш другия виновен, липсва ми начина по който приятелки ми казват "той те обича, ще се сдобрите", а аз да роня сълзи и да си мисля, че съм много нещастаснта, осъзнаваики подсъзнателно, че далеч не е така..
Може би звучи малко грубо, но.. това чувствам и незнам от какво точно имам нужда.. А и защо напоследък покрай мен няма възможности за връзка... дали не е точно заради това ( което междудругото не показвам и казвам другаде освен тук) В крайна сметка нямам мустаци, не съм дебела, къпя се... :D
Наитина нзм имам странно мислене, но нзм къде е решението.. :\
Моят проблем е малко странен..ето го и него :)
От близо година не съм имала по-сериозна връзка, не съм оставала и без внимание за да се чувствам самотна. Общо взето в последно време го карам на връзки еднодневки, било то защотото не съм имала желание за повече или просто не съм имала такива възможности..
До скоро се бях закопала в една дългичка авантюра с мой приятел, доста близък, но всичко стигна само до леглото...
Тези дни обаче се замислих, че ми липсва нещо и това е партниор и здрава връзка.. до тук добре, но не ми липсва близоста, любовта, искрите в погледа на човека до мен, а по скоро чувството да държа някой сладур за ръка да върва по центъра на града да се разминавам с хората и може би отчасти да виждам гнева в очите им заради щастието, което аз ще показвам.. (или симулирам). Липсват ми дъългите скандали и жалките опити да изкараш другия виновен, липсва ми начина по който приятелки ми казват "той те обича, ще се сдобрите", а аз да роня сълзи и да си мисля, че съм много нещастаснта, осъзнаваики подсъзнателно, че далеч не е така..
Може би звучи малко грубо, но.. това чувствам и незнам от какво точно имам нужда.. А и защо напоследък покрай мен няма възможности за връзка... дали не е точно заради това ( което междудругото не показвам и казвам другаде освен тук) В крайна сметка нямам мустаци, не съм дебела, къпя се... :D
Наитина нзм имам странно мислене, но нзм къде е решението.. :\