PDA

View Full Version : Моля за есе



Emko
06-03-2008, 17:31
Може ли някой да ми даде есе на някоя от следните теми
1.Грях и изкупление.
2.Адът-античен, средновековен, днешен.
3.Човекът-венец на творението.

Моля ви се ако някой има нещо да ми помогне

sexa_na_kompleksa
06-03-2008, 18:03
По първата тема:

Любов...Изкушение...Грях... Така са наредени нещата в нашия живот! Всичко се свежда до него, до грехът, защото забранения плод е най – вкусен и примамлив ...
Любовта – това свято явление, което ти влиза под кожата без дори да подозираш и с най – голямото си нахалство води със себе си своите приятелки – Изкушението и Греха! Ето как се случва това:
Любовта е безформено и вселяващо се в теб създание, което след себе си оставя огромни щети. Тя е една божествено – красива природна стихия, която те обладава,най – безцеремонно влиза в сърцето ти и си го присвоява без дори да подозираш, толкова нежно, толкова приятно ...
И какво следва? Някой слънчев ден (който настъпва много скоро) идва и нейната приятелка – Изкушение!
Тя завладява мислите ти, разбужда всички чувства и емоции в теб и не ти дава спокойствие ден и нощ... Тя те кара да видиш, да търсиш скритото, да усетиш плътското и реалното, подтиква те да забравиш и загърбиш всичко и всички и тогава Греха влиза с взлом в душата ти, затваря разума в клетка някъде далеч от случващото се в теб и те кара да освободиш истинското си Аз, инстинктите, скритата сила ... и докосваш същността й – съгрешаваш (сладко, но забранено)...
А дали е лошо? Дали точно това не е щастието – да изпиташ трите неща:
Любовта, завладяваща сърцето ти;
Изкушението, завладяващо мислите ти и Греха, подтискащ и превземащ разума ти???
Нали все пак любовта лежи в дъното на всичко това?!
Според мен нищо не е грях щом се желае и от двете страни. Всичко е позволено стига да е в името на любовта! Нима е грях любовта, нима е грях да обичаме?!...



Грехът е възникнал още с появата на първите хора - Адам и Ева. Ева взима ябълката от райската градина, подтикната от коварната змия и двамата биват изгонени от неземното място.
Точно от първата жена/майка ние сме получили сякаш в наследство това лошо качество. Съществуват всякакви видове грехове и грешки. От най-незначителни, до такива с огромни последствия. Зависи единствено и само от нас нашето провинение в какъв размер ще е.
Никой не се ражда грешник, не може едно току що родено бебе да е виновно за убийството на новопристигналата съседка или за вчерашния обир на банката, например…
Всички идваме на този свят чисти и неопетнени. Но и всичко си опира до нас в каква среда ще растем. Сами избираме как и къде да се развиваме.
Няма човек, който не е извършвал грях през целия си житейски път. Дори монасите и монахините… Та нали и те са били обикновени хора като нас преди да се отдадат на Господ Бог.
Но защо прощаваме на този, който обичаме, а непознатите осъждаме до край, макар и грехът да е с еднаква стойност?... Защо обвиняваме грешните, след като няма безгрешни?... Защо пълним затворите, щом всички сме греховни?...
Но каквото и да правим или казваме няма безгрешни хора (поне според мен). Ако сгрешим сега и после се покаем за греховете си, бихме били по- доволни от себе си, а дали не защото “Признатият грях е половин грях” ?!? Или пък с надеждата греховете ни да бъдат забравени и да почувстваме удовлетворение от самите себе си?...
Но както споменах и по-горе, дали сме грешни или праведни зависи само от нас. Затова трябва да научим кое е правилно и кое не, за да можем да сме по доволни от себе си, без угризения…



Желанието за докосване до непознатото винаги ще поражда изкушение. Животът ни поднася всякакви изкушения, на които човек може да устои само със силна воля и желание. Както Ева е изкусена от “сладкия грях”, така и всеки един човек в даден момент от живота си трябва да направи своя избор. Избор дали да се изправи срещу въведените обществени приципи или да върви по нов изкусителен път, предлагащ тайни и неизвестни неща. А хората са любопитни. Това прави изкушението желано. Подобно на отварянето на кутията на Пандора - човешкото любопитство често води до фатални последствия. Но в някои случаи е водело до велики открития, без които днес не можем.
От всичко това може да се направи следния извод - въпреки поуките от историята, хората няма да спрат да бъдат любопитни, каквото и да им струва това.
Силата на изкушението е в неговата потайност, а цената на изкушението е изкуплението.
“Забранения плод” е сладко изкушение, но неговото изкупление е скъпо. Изкуплението е поемане на всички добри и лоши последствия от изкушението. Всеки човек изкупва своите грешки и единственият начин да го направи е да поеме отговорно пътя към своето спасение. А значението на спасението е различно за хората. Най-разпространените религии в света предлагат на вярващите готови принципи за спасение на техните души. В Библията това са десетте Божии заповеди, в Корана са законите на Аллах. Но значението на спасението е индивидуално, за едни то е смърт, за други живот.
Хората като майка Тереза търсят своето спасение помагайки на хората, но дали така го приемат камикадзетата? Защото те също търсят спасение, поемат отговорност. Но разбира се всеки по различен начин вижда своя път.
Животът е такъв, какъвто е, но дали би бил по различен, ако Ева не беше откъснала “забранения плод”, и дали живота им с Адам би продължил в Рая? Истината обаче е че първороден грях има. Но разгневен Бог прави така, че жената да ражда и това също да бъде грях. И как без този грях щяха да се създават потомци?
И стигаме до това, че Ева може би е направила нещо хубаво. И затова името и означава “майка на хората”.
Добър или лош “забраненият плод” винаги ще води до изкушение, а след това може би изкупление.
Всеки човек трябва да носи отговорност от извършеното и всеки трябва да намери своето спасение!!!



По втората:

Адът за съвременния човек Огромна маса от влачеща се лава. Червеният блясък е навсякъде, унищожителен, всяващ страх. Всеки бяга с едничка мисъл в главата си: своето собствено оцеляване.
Това е адът, колкото и да е грозен и колкото и нищожни да прави всички. Така го описва Библията, опитвайки се да накара хората да се стремят към по-красиви ценности, но безуспешно при всички. Да, казвам „всички”, защото всички сме там, раят гние, безлюден. Сами сме си виновни, защото до един сме егоисти. Изненадани ли сте или може би отричате? Не ме карайте да се смея! Къде са тези, които с чиста съвест признават вината си? Колко са хората, които са готови да влязат в огъня заради друг? Има ли ги изобщо тези, които държат на думата си и изпълняват обещанието си независимо от настъпилите обрати? Мълчите, а?
Тези обвинения не са чужди на никого. Всички се противим и възмущаваме, но и всички сме виновни, отново и отново. И цялата тази магма ни върти във вечен водовъртеж, в който човек е и виновник, и жертва – доживотна присъда без право на обжалване.
Жестоко, а? но защо се учудвате, не е ли това очакваният резултат? Нали точно това е адът – съдба, която не избираш сам. Въпросът е дали човек ще приеме тази вина. Другият вариант е да си остане с илюзорната представа, че другите са виновни, а несъзнателно, паднал на колене, да се моли на лукавия Дявол да прости за лицемерието. Ох, колко е доволен Сатаната в такива моменти! Мъчи хората, като се прави, че решава съдбата им в момента, а всъщност изходът е предначертан – никой не може да избяга от аленочервения му изпепеляващ ад.
Затова е много по-лесно човек да не се преструва. Типичното извинение е фразата „всички сме хора”, но тя е изтъркана, заради което въобще не говоря за извинение: когато човек е виновен, то е излишно, даже жалко. Затова нека го приемем – всеки е тръгнал сам да се спасява и да бяга нанякъде. Само когато някои искат да избягат в една и съща посока се стига до така нареченото щастие, а именно да си позволиш да си сляп за вече ужасения, страхлив егоизъм и да се престрашиш да обичаш някого другиго поне толкова, колкото обичаш себе си, а ако се увлечеш повече, отколкото е здравословно, дари и повече




Образът на съвременния човек е огледало на заобикалящата го модерна действителност.
Съвременният свят,ярко се отличава от патриархално-епичните норми на Средновековието и от светлите идеи на Просвещението и Възраждането.
Модерната епоха е на научните открития и изследвания в различни области,наформолирането на нова ценностна система и на нов светоглед.Човекът сякаш се губи в глъбините на съвременните новости,защото те заливат целият свят със светкавична скорост.
Той ярко контрастира на патриархалните представи за духовно извисена личност,готова да умре за да защити честта си.Рязко се отличава и от родолюбивия,жертвоготовен патриотизъм на Ботев и Вазов и като че ли най-много се доближава до Алековия Бай Ганьо,известен с дребното си сметкаджийство и интереса си към “келипира”
Съвременната действителност създава неизмерими блага,но същевременно ограбва човека,като превръща живота му в същински Ад,пълен с напрежение,проблеми и грижи.Този Ад е съществуването лишено от идеали,ценности от истински морал,от възвишени идеи и пориви,което е насочено предимно към личните изгоди и дребните домогвания,към създаването на не толкова духовни,колкото на материални блага.Установява се схващането,че за да оцелееш,трябва да се приобщиш към съвременните тенденции на развитие на обществото и да ги приемеш за нормални. Това приобщаване превръща голяма част от хората в “машини” за печелене на пари ,в “работи” не способни да се вълнуват.
В наши дни Адът е особено осезаем. По улиците често срещаме хора с угрижени лица,с тревожно изражение,с някаква скрита болка в очите им.Светът на ХХI век предоставя на човек изключителни възможности във всички обществени и културни сфери,за които в миналото той дори не е могъл да мечтае. Взима му обаче спокойствието,душевния мир и дребните радости,прави щастието му по-трудно и далечно,а успеха му на фона на великите открития – трудно постижим.
Становището,че животът на модерния човек е Ад,може да се разглежда от различни гледни точки.За едни съвременната епоха носи повече възможности за успех и реализация,дава им по-добра перспектива.За други обаче тя е заплаха за хармоничното им подредено съществуване,защото нови със себе си бърза промяна.Така че отделната личност може сама да решава какво да прави с живота си,но не трябва да забравя,че е низко и осъдително да се превърне в роб на пагубните си страсти,в “малък човек”,способен само да се подчинява,изгубил творческото съзидателно начало у себе си и приел Ада на живота си за даденост.



По третата:

Човекът - "венец на природата"?
„Посади дръвче, че да не си живяла напразно!” – ми каза баба ми докато се опитвах, с малките ръчички на петгодишно момиченце, да изровя дупката в двора, гледайки намусено, чудейки се защо изобщо трябва да го правя. Не можех да разбера защо, вместо да си играя, трябва да губя време да садя фиданка, на която ще и бъдат нужни векове да порастне колкото огромната череша до нея. Сега, години по-късно, мога да кажа само едно – баба ми е много мъдра жена.
Милярди години еволюция са довели до това което е човекът днес. Природата се е развивала като е осъвършенствала неживия и е създала и жив свят. А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.
Човекът е прекрасен. Перфектен като организъм и разум. Тръните по този венец, обаче, са плодовете на нелепата идея на хората, че са повече от природата. Непонятно е от къде идва тя, но доказателствата са на лице – откакто човекът се опитва да впрегне земните блага като свои роби, той единствено губи. От началото на така наречения подем на техниката природата страда ежедневно. Изчезват животински видове. Изсичат се гори. Замърсяват се въздухът и реките. В големите градове не пробиват слънчеви лъчи през смога. Озоновата дупка все повече и повече се разширява.
Всички тези неща са обезпокоителни. Прогнози се правят всеки ден за това колко още години ще продължава да съществува Земята. Никоя от тях не надвишава хиляда години. Хората започнаха да се замислят малко повече за това как тяхното лекомислено отношение към природата влияе на самите тях, когато водата не става за пиене, когато въздухът не става за дишане и когато когато се увеличи броя на болните от рак.
Създават се ежедневно групировки, пазещи китовете от ловуване, горите от изсичане, реките от замърсяване. И въпреки това човекът продължава своята рушителна дейност, някак странно абстрахирайки се от действителността, от последиците от своите действия. Сякаш ги приема като един от научно фантастичните филми, в които е свикнал да вижда ужас. Хората не могат да погледнат навън и да разберат колко неестествено много се е променила тази планета под тежестта на трънения си венец – хомо сапиенс. Сякаш не вярват. По някаква странна логика продължават да бягат от тази действителност, разрушавайки все повече, за да докажат сами на себе си, че личното им дело с нищо няма да промени съдбата на Земята.
Глупаво, себично и егоистично се държи човекът към своята майка – природата. Като разглезено дете, свикнало да получава от всичко по много, ала да не дава нищо повече от това, което би му се върнало в най-скоро време.

Emko
06-04-2008, 12:29
ооо мерси много супер си :grin: