miss_popularity
06-04-2008, 19:55
Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете за есето.
Есето е за 06.06.08 и темата е " Моето училище".
Трябва да има въведение (тема на текста) , същинска част ( теза и аргументи) и заключение.
Ще съм ви много благодарна ако ми помогнете.Благодаря предварително.
namerih dve,koito mislq 4e sa mn dobri.dano ti svur6at rabota :)
„ Моето училище „
есе
Кацнало на хълма, с разтворените си прозорци, моето училище прилича на птица, готова всеки миг да литне. Като своите ученици, които са поспрели за известно време да съберат сили и знания , за да полетят по широкия свят , изпълнени с надежди и мечти.
Моето училище – това са приятелите, които помним цял живот. От тук започва пътеката на истинските приятелства, защото преживяваме заедно радостите от успехите , страха от провала, изграждаме взаимното си доверие, изживяваме първите трепети на любовта, първите разочарования.Това е мястото, където израстваме като личности, където опознаваме себе си и другите. Мястото ,където се учим да общуваме , сблъскваме се и с лицемерието, завистта , с добрите и с лошите качества у човека. Мястото откъдето започва опознаването на истинския живот.
Моето училище – това са учителите , които помним цял живот.И добрите и лошите. Често са взискателни и строги и ние сме срещу това. Но ако трябва да сме честни, от това печелим, защото строгостта на учителя е по-полезна от ласките на родителя.Те са до нас в най-важните години от живота ни – учат ни, закрилят ни , порицават ни. Но ни дават знания, посочват пътищата на познанието, за да продължим напред , да станем личности.Често са ни приятели – прощават грешките ни, окрилят мечтите ни , съчувстват ни в бедите.
Моето училище – това са знанията.Те са необходими за нашия път.Нека не чакаме старостта да донесе със себе си мъдростта.Тайната е да се учи всеки ден нещо ново.Който се учи без желание, е като птица без криле.
Моето училище – това е огромното пъстроцветно пърхащо ято на учениците, когато веселият им смях в междучасията оглася простора. Закачливи погледи на момичетата, демонстрации на мускули от момчетата, звукът на мощен мотор и свистене на гуми.
Моето училище – светла и красива спирка по пътя,наречен живот, откъдето тръгваме подир мечтите си !
МОЕТО УЧИЛИЩЕ
/есе/
В днешния бурен и стремителен свят човекът губи своята същност и се превръща в машина, в робот. По улиците сякаш се нижат черни вериги с робите на вре-мето. Всичко е сиво, потьнало в мъгла,защото човекът е затворен в клетката на повтарящото се злободневно ежедневие. И в този вечен бяг, ние забравяме за началото си и не ни интересуват истинските, стойностните неща в живота. Именно тук е мястото да се върнем малко назад и да си спомним за свидното училище и за веселите училищни дни.
Винаги когато чуя думата "есен" пред очите ми гордо се изправя сградата на моето училище. Прозорците му светят като малки свещички, а вратата е оки¬чена с венци от цветя. Тя прилича на олтар на знание¬то през който трябва да преминава да открия тайните на живота. И ето аз вървя към него, следвана от слънцето. В този величествен момент училището се превръ¬ща в птица, която събира своите чада - учениците под крилете си, за да ги отведе в света на знанието.
Първоначално хората асоцират училището с нещо скучно, с тягостно задължение. Мнозина биха предпо¬чели да вършат хиляди други неща, вместо да учат. Но само ако се замислим за секунда ще разберем колко важно е училището и каква незаменима част от днешния свят на бурен прогрес и масова глобализация е то. Без него едва ли бихме били това, което сме.Учи-лището е неразделна част от нашия живот. To е пазител на знанието. Именно познанието е безсмър¬тен символ на човечеството и оръжие за всеки, който умее да го използва. А изящния му контур на буквите внушава усещането за духовна хармония и сила, за-щото народността не пада там "гдето знанието живей!"
Много са житейските истини, които научаваме в училището. А учението представлява "знание в дейст¬вие", защото чрез него се придобива едно безценно качество, което прави личността силна, значима и не¬зависима.
Новите умения позволяват да опознаем по-добре себе си и да преодоляваме успешно житейските препятствия.
Всяка нова учебна година ние трупаме все повече и повече знания, за да станем пълноценни хора. По то¬зи начин нашите дела, мисли, идеи остават завинаги в песните, в литературата, историята, науката. Те са нав-сякъде, те са всичко и всичко е част от тях.
Училището разкрива "тайните" на знанието. То е за всички като микрокосмос, който предава оригинални послания към бъдещето. Училището дава възможност на всеки да завърже името си завинаги за опашката на времето, да осмисли мястото си в живота, ролята си в обществото. То крие в класните стаи един тайнствен свят, в който властват мощта на човешките мисли, хармонията от азкономерности и вечната християнска същност.
Застреляй се и няма да ти трябва!