azbeaz
06-04-2008, 19:59
*******************************
Осветен от омайната, кръгла луна,
Идващ към мен с приветлива стъпка.
Аз чакам го вече, стоя сама…
Чакам да сетя влюбена тръпка.
Сяда до мен, прегръща ме меко,
Докосва ме с най-вкусните устни в света.
О, отведи ме тъй надалеко.
Влюбена толкова…не ще съм сама…
Не ме пускай никога, магьоснико скъп!
Пътувай със мене завинаги, още…
Не, моля те, не обръщай ми гръб!
Искам те, искам те нощем…
*******************************
Лутам се между страшни въпроси…
Отговор търся поне на един…
Ала те само болка ми носят…
Ще умра…Но клин избива ли клин?
Колко се чаках, да се намеря…
Още ме няма в огледалото мръсно…
Мойта съдбовна, но глуха потеря,
Ме преследва дори в сънища късни…
Чакам се още, но ще се чакам малко…
Не обичам да чакам, а сама закъснявам…
Няма ме…Колко жалко…
Исках себе си да опознавам…
Страховете любими са все още до мен…
Няма отговори все още…
Тъй минава обикновения ден…
На едно създание нощно.
*******************************
Росата тихо ще падне над нас,
Влюбено легнали върху тъжна трева...
В най-ранния утринен час,
Ще заспим със нощта.
Душите ни плуващи в синевата лилава...
Слети в свещеното цяло на любовта...
Ще се реят до следваща нощна поява,
За да заспят в наште спящи тела...
Ще се редуват във нас слънце, луна
Щом тревата се плахо усмихне...
Аз ще бъда нощта, ти деня,
И росата до нас ще притихне.
******************************
Осветен от омайната, кръгла луна,
Идващ към мен с приветлива стъпка.
Аз чакам го вече, стоя сама…
Чакам да сетя влюбена тръпка.
Сяда до мен, прегръща ме меко,
Докосва ме с най-вкусните устни в света.
О, отведи ме тъй надалеко.
Влюбена толкова…не ще съм сама…
Не ме пускай никога, магьоснико скъп!
Пътувай със мене завинаги, още…
Не, моля те, не обръщай ми гръб!
Искам те, искам те нощем…
*******************************
Лутам се между страшни въпроси…
Отговор търся поне на един…
Ала те само болка ми носят…
Ще умра…Но клин избива ли клин?
Колко се чаках, да се намеря…
Още ме няма в огледалото мръсно…
Мойта съдбовна, но глуха потеря,
Ме преследва дори в сънища късни…
Чакам се още, но ще се чакам малко…
Не обичам да чакам, а сама закъснявам…
Няма ме…Колко жалко…
Исках себе си да опознавам…
Страховете любими са все още до мен…
Няма отговори все още…
Тъй минава обикновения ден…
На едно създание нощно.
*******************************
Росата тихо ще падне над нас,
Влюбено легнали върху тъжна трева...
В най-ранния утринен час,
Ще заспим със нощта.
Душите ни плуващи в синевата лилава...
Слети в свещеното цяло на любовта...
Ще се реят до следваща нощна поява,
За да заспят в наште спящи тела...
Ще се редуват във нас слънце, луна
Щом тревата се плахо усмихне...
Аз ще бъда нощта, ти деня,
И росата до нас ще притихне.
******************************