ХЕЛП есе по психология [Архив]

sexa_na_kompleksa

06-05-2008, 08:02

Виж това:

Смисълът на приятелството
Есе

Какво е приятелството? Нещо, с което храним душата си или утоляваме жаждата си, или може би нещо, което купуваме с пари? Отговорите са много, но всички те се свеждат до отделните личности, нрави и обичаи. Защото колкото са различните хората по света, толкова са различни и приятелставата, които те създават по между си. И така, търсейки някаква дефиниция на приятелството, то несъмнено трябва да отбележим сентенцията на немския критик и философ Йохан Георг Хаман, който е казал, че „Приятелството е Божи дар.”
Според мен приятелството не може да се обясни или да се обвърже с някакви думи, защото то е вид усещане. Трябва поне веднъж да го изпиташ, за да придобиеш някаква представа за него. Също така то не е константната величина – веднъж представлява радост, но не и щастие, друг път страдание, но не и мъка. Приятелство дори може да се нарече и това, да знаеш, че до себе си имаш близък човек, който никога няма да откаже да ти подаде ръка, да поговори с теб или просто да те потупа по рамото и с усмивка на лицето да ти каже: „Спокойно, нали съм тук, нали за това са приятелите.”
Съществуват различни типове приятелство. Според Аристотел те са три вида. Първото се създава заради радостта от съвместните удоволствия и най-често то се отнася към младежката възраст. Второто има за цел практическа полза. То е твърде крехко и се разрушава веднага, щом взаимната изгода изчезне. И третият вид, най-съвършен от всички, е приятелство според ценностите и добродетелите. То не е следствие от някакви други причини, а има за цел самата дружеска общност. За съжаление днес, във времето на сухата рационалност и господство на личните интереси в отношенията между хората, е много трудно да се създадат такива истински приятелства. И именно заради това в последните години хората стават все по-отчуждени и поставят на преден план материалното и личното си благоденствие, а например последна точка от дневния им план е среща със стар познат, добър приятел.
Аристотел също така свързва приятелството с равноправието и смята, че то е основата на гражданската демокрация. Защото, както при приятелството има равноправие и приятелите споделят преживяванията си, така и при демокрацията гражданите споделят властта. Докато при „тиранията“, според Аристотел, няма никакво място, или съществува много малко пространство за приятелство. Затова в една приятелска група, независимо че тя естествено излъчва свои лидери, всеки се чувства по-плътно като част от едно цяло и подчиняваТ себе си не на някой от останалите, а на авторитета на самата общност. Тук вътрешната йерархия сякаш е стопена в потока на общото живеене и споделяне на едни и същи принципи. Налице е равнопоставеност на отделните членове на групата. Стигайки до тук може да дадем още една дефиниция на приятелството – това е близост, заедност, общност. Поради това, за разлика от феномена на любовта, чиято същност е отдаването на другия, издигането на другия над всичко останало в света, в приятелсвото се възвисява сплотеността и обединеността. Това е и неговата крайна и безкористна цел.
В едно общо пространство на взаимовръзка с приятели, където царства близостта човек може да открие истината за себе, своята същност и идентичност, а дори и своето второ Аз, равнозначно на Ние и лишено от егоцентризъм и корист. Общуването между партньорите е полезно за взаимното обогатяване, разбирателство и опознаване както на самия себе си, така на другия, на човека до теб. В тази връзка Платон е казал в своя труд „Алкивиад”, че „и душа, ако желае да се опознае, във душа чужда, трябва да се види отразена.“
За Платон и особено за Епикур приятелството е едно от условията за истинското щастие. Разбира се, щастието на човека е съчетание от редица фактори, но когато то е споделено с любими хора е най-пълно. Приятелството като че ли надстроява над сградата на нашите удоволствия от живота още един завършен и за почти всички хора абсолютно задължителен етаж. Именно заради това веднъж създадено то се превръща в нещо изключителното ценно и незаменимо, може да се равнява на цялото богатство на света. Приятелството възвисява човека над обичайното, еднакво и рутинно ежедневие, помага му да преодолее обикновеното и скучното. То може да му даде сигурност и подкрепа, а дори и смисъл в живота. И ако всичко това е вярно, ако приятелството действително е неизменна част от нашето съществуване, то тогава „никой не би избрал да живее без приятели, макар и да има всички останали блага.”

КАКВО СПОРЕД МЕН Е ПРИЯТЕЛСТВОТО?

За разлика от животните, човекът е създаден като интелектуално същество, способно да общува, преценя и осмисля. Тези качества му дават възможност да бъде завършена личност, способна да комуникира. Общуването, приемането и безусловността стоят в основата на изграждането на истинските приятелства.
Истинското приятелство – богато, силно, всеатдайно и удовлетворяващо. Често мечтаеш и копнееш за него. Без него нашият живот е непълен.
Случва се дълго да не намериш истински приятел. Защо? Защото у човека срещу теб има известни условности. Това приятелство се предлага в замяна на нещо. Например: “Ще ти бъда приятел, ако ти направиш компромис с някои от принципите си”, или “Направи това за мен и тогава ще ти бъда приятел” или “Ако вече не си приятел с този или онзи, можеш да бъдеш приятел с мен”. Много хора са изпитали разочарованието от този тип взаимоотношения. Това не са взаимоотношения между истински приятели. Тук приятелството се предлага в замяна на нещо. Ще бъдеш приет и уважаван, ако изпълниш определено условие. Този мотив за приятелство е егоцентричен. Такова приятелство не може да донесе удовлетворение, защото ако изпълним определеното условие, ще последва следващо и следващо. И така всичко ще е наред докато се изпълняват известни условия.
За съжаление този вид обусловено приятелство почти винаги се самоунищожава, защото рано или късно не ще може да се задоволи някое от изискванията. Много приятелства се разпадат, защото се изграждат върху подобна основа. При тези условия, в най- добрия случай може да се запази обисновено приятелство или просто познанство, без да се изградят стойностни и качествено взаимоотношения.
За щастие има и друг вид приятелство – истинското. То е прекрасно и без никакви условия. Това приятелство е приемащо, непроменящо, въпреки обствоятелствата. При истинското приятелство всеки знае недостатъците, принципите, качествата и възможностите на другия и го приема, без да изисква промяна. Подобни взаимоотношения се печелят с искреност, съчувствие, споделяне и изслушване, разбиране, уважение. Да си истински приятел означава да можеш да дадеш. Подобни взаимоотношения се реализират от зряла личност. Зрялата личност е истински свободна в тези взаимоотношения – дава, без да изисква нещо в замяна. “Приемам те, какъвто си и искам да бъдеш мой приятел, защото си истински човек.” Истинското приятелство е това, което изгаря от нетърпение да даде. В такива взаимоотношения няма място за фалш и измама, защото получаваш това, което самият ти би дал на другия.
Докото приятелството е търсене и намиране на човека, с който можеш да живееш, любовта е търсене и намиране на човека, без когото не можеш да живееш. В приятелството са заложени връзките на приемането, даването, оценяването и освобождаването от взискателност. В любовта има една по- висша степен на взаимоотношение – посвещението. Посвещението означава отдаване, обричане на някой и преди всичко вярност един към друг. В посвещението се състои разликата между любовта и приятелството.
Изборът на приятелство зависи от нас. Приемането на приятелство – също. Какъв приятел ще бъда, също е собствен избор. Най – важното е да бъдем такива приятели, каквито искаме да имаме.

Има ли изпитания в приятелството?

Съмнението ни кара да вършим ужасно глупави неща-то е нещо като
вековно проклятие, което тегне над човешкия род откакто свят светува и
от него няма бягане. Естествено, не мога да отрека заслугите на
съмнението по отношение на човешкото развитие: всички значими постижения
са дело на съмнението и умението му да дълбае без умора душата на
обикновения и нищо неподозиращ човечец. На съмнението дължим абсолютно
всичко-от най-хубавите до най-ужасните неща; на него дължим
самочувствието си („Ами ако съм нещо повече от останалите?”), полетите в
космоса („Ако мога да стигна дотам?”-сигурна съм, че някой си го е
задавал този въпрос поне един път!), преброяването на звездите, видими
от Земята („Дали могат да се преброят?”), всички рекорди („Дали мога още
повече?”), ревността („Ами ако е с друг/а?”), алчността („Ами ако мога
да притежавам повече?”) и т.н.

продължавам да си мисля, че химичният елемент Таний ще намери огромно
приложение в бъдещето на човечеството!).

Единственото изпитание, което може да съсипе едно приятелство изцяло,
и за което се сещам като цяло е съмнението (Затова беше цялата тази
тирада-да не се учудвате...).То е в състояние да подкопае из основи
каквото и да е доверие-дори то да е непоклатимо и твърдо като бетон. То
би разяло всичко градено толкова дълго време, преди да успеете да
кажете: „Шише се суши, на шосе се суши.”. На това коварно същество,
което дълбоко в себе си оприличавам с онзи микроб-лидер от рекламата за
Domestos, между другото, му е нужна една думичка, за която да се хване и
гарантирано ще катурне колата със стъкларията в дерето. Освен това има и
поговорка, която мисля че важи в случая и пасва чудесно на темата: Не
носи две дини под една мишница.” (или нещо от този сорт)-изводът е, че
не е полезно да имаш задни мисли, когато става дума за хора, които цениш
и уважаваш (да оставим настрана факта, че е под всякаква критика подобно
действие насочено дори срещу някъкъв безгръбначен субект имащ щастието
да го наричат „човек”).

За истинското приятелство няма изпитания, истинското приятелство се
крепи на солидните основи на доверието и споделянето, така че
„изпитания” (кавичките да се четат като особен вид снисхождение към
думата-в случая-изпитание)като съмнението и ред други нещастни врази
могат спокойно да си „обират крушите” и да потеглят с „мръсна газ”
накъдето им видят очите моментално.

За „истинските приятели” и „истинския бърбън” винаги се говори с
пълно доверие и пълна чаша с малко лед!