Без глас

[Bubalcheto]

Много думи написах,
много листи изписах.
Но все още съм аз,
онова момиче без глас.
Обичам да съм сред тишина,
която изпълва моята душа.

Цигарен дим изпълва стаята.
Мъка излиза от моята душа.
Сълзите просто текат,
ударите на сърцето поспират.
Гробна тъмнина ме обвива,
светлината в мен убива.
Но усмивката не слиза от моето лице,
не спира да тупти моето сърце.

[Chacho]

Звучи ми като лицемерна усмивка, а не искрена.

Извинявай, но не ми харесва стихотворението. Като стил е горе-долу добро, но просто след като го прочета мога да кажа следното нещо:

"И какво от това?"

Според мен след едно добро писание човек не би трябвало да може, да си зададе този въпрос.

Моят съвет: Поработи върху изказа си (по-въздействащ) и върху идеите си. Не пиши за работи, за които всеки пише. ;)