View Full Version : Останалото от мен
Bubalcheto
06-06-2008, 15:31
Много ми взимаха, малко си взех,
много ме имаха, по-малко - не.
Бродех пътеки, сънувах звезди,
припознавах те винаги в чужди очи.
Смеех се златна, изумрудена бях,
до небето качих се и слизах във прах.
Дъното стигах, летях със луната,
очите ми бяха цветове на дъгата.
Стигах и губех се, почти се забравих,
някъде цялата по нечии пръсти останах.
Връщах и търсех се, прекрачих предела,
не разбрах как душата от мен са отнели.
Безпределни очите, уморено мълчат,
неогледани в теб, непоели по стария път.
Лъжех се някога, че за теб съм създадена,
а днес и себе си нямам - на други раздадена.
Pishesh chudesno prochetox vsichki stixove, koito si publikuvala i nai-golqmo vpechatlenie mi napravi finala - mnogo silen i valnuvash, Bravo, Prodalajvai vse taka!!!! :) :) :) :)
Miss_pain
06-08-2008, 16:23
Много е красиво! :-)
PaChanGa_GiRl
06-14-2008, 19:19
Любимото ми! Даже съм си го написала на скайп.. :grin:
Bubalcheto
06-15-2008, 08:45
Любимото ми! Даже съм си го написала на скайп.. :grin:
радвам се че толкова ти харесва :grin:
Pliok0019
06-15-2008, 22:55
Наистина е много хубаво.
ANTIHUMAN
06-19-2008, 19:11
Нямам думи човече! Не просто няма да коментирам!
П.П. УСПЕХ!ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ!
Sweet__Dream
06-20-2008, 19:16
Mnogo e hubavo.. :)
UnaBletoLoVeU
06-20-2008, 19:36
Невероятно е!
олеее :-o разби ме ....напрао ми бръкна в сърцето :oops:
Много ми взимаха, малко си взех,
много ме имаха, по-малко - не.
Бродех пътеки, сънувах звезди,
припознавах те винаги в чужди очи.
Смеех се златна, изумрудена бях,
до небето качих се и слизах във прах.
Дъното стигах, летях със луната,
очите ми бяха цветове на дъгата.
Стигах и губех се, почти се забравих,
някъде цялата по нечии пръсти останах.
Връщах и търсех се, прекрачих предела,
не разбрах как душата от мен са отнели.
Безпределни очите, уморено мълчат,
неогледани в теб, непоели по стария път.
Лъжех се някога, че за теб съм създадена,
а днес и себе си нямам - на други раздадена.
браво
0riginalSin
08-09-2008, 16:52
Супер е ! :)
+1
Много ми взимаха, малко си взех,
много ме имаха, по-малко - не.
Бродех пътеки, сънувах звезди,
припознавах те винаги в чужди очи.
Смеех се златна, изумрудена бях,
до небето качих се и слизах във прах.
Дъното стигах, летях със луната,
очите ми бяха цветове на дъгата.
Стигах и губех се, почти се забравих,
някъде цялата по нечии пръсти останах.
Връщах и търсех се, прекрачих предела,
не разбрах как душата от мен са отнели.
Безпределни очите, уморено мълчат,
неогледани в теб, непоели по стария път.
Лъжех се някога, че за теб съм създадена,
а днес и себе си нямам - на други раздадена.
има какво да се доизкусури по стихотворението, но като цяло доста ми допадна :)