Bubalcheto
06-06-2008, 15:33
И тази нощ не спя, вълнува се сърцето ми...
сълзи от самота обгръщат пак лицето ми,
в спомени потапям се, обгръщат ме мечти... късно е...
Заспивам, а в съня ми пак си ти!
И дъждът... нощта не спи, а той самотен е.
Избягват го отново хората измокрени...
единствено сега, в съня си, аз мечтая
под капките на пролетния дъжд с теб да поиграя!
Да ни измокри и така да сме щастливи,
че от любовта и в него сме открили...
Да, сънища, мигове откраднати,
в нощите безкрайно тъжни,
спомени за дни безкрайно чакани,
когато близки сме били, а не така далечни, чужди...
Една искра ни топли само...
тя пламна и ни изгори и двамата!
Пламна... и изпепели сърцата ни...
В болката ни, се роди измамата,
че един за друг не сме били създадени...
Сега разделят ни се пътищата,
а всъщност пътя е един...
сега разделят ни се пътищата,
но пак един до друг вървим!
И дъждът самотен е...
както аз без теб...
Има всичко и свободен е,
но му липсва нещо както и на мен!
сълзи от самота обгръщат пак лицето ми,
в спомени потапям се, обгръщат ме мечти... късно е...
Заспивам, а в съня ми пак си ти!
И дъждът... нощта не спи, а той самотен е.
Избягват го отново хората измокрени...
единствено сега, в съня си, аз мечтая
под капките на пролетния дъжд с теб да поиграя!
Да ни измокри и така да сме щастливи,
че от любовта и в него сме открили...
Да, сънища, мигове откраднати,
в нощите безкрайно тъжни,
спомени за дни безкрайно чакани,
когато близки сме били, а не така далечни, чужди...
Една искра ни топли само...
тя пламна и ни изгори и двамата!
Пламна... и изпепели сърцата ни...
В болката ни, се роди измамата,
че един за друг не сме били създадени...
Сега разделят ни се пътищата,
а всъщност пътя е един...
сега разделят ни се пътищата,
но пак един до друг вървим!
И дъждът самотен е...
както аз без теб...
Има всичко и свободен е,
но му липсва нещо както и на мен!