Айде така ще го кажа трябва ми есе на тема "Могат ли да се създедат мислещи машини" ?! Плс помогнете ми ...
Намерих това. Не е съвсем точно, но можеш да жземеш някоя идея.
Проблемите за създаването на изкуствен интелект и произтичащите от това последствия за живота на човечеството вълнуват ума на учените още от средата на миналия век. Тази тематика се опира върху три основно смислови стълба: 1) Съществува ли изкуствен интелект? Ако не – може ли да бъде създаден такъв? Ако да - какво представлява той? 2) Полезен ли е изкуственият интелект за човека (Имаме ли нужда от него) или е опасен? 3) С какво изкуственият интелект ще промени живота на хората?
Азимов се опита да обобщи тези въпроси в трите закона на кибернетиката, които са едно от най-големите достойнства на неговото творчество. Азимов поставя нещата в следната логическа последователност - ако човекът създаде изкуствен интелект, то той ще го създаде по свой собствен образ и подобие, т.е И.И няма да бъде нещо непознато, чуждоземно. Оттук следва изводът, че познавайки добре себе си, човекът може при програмирането на изкуствения интелект да се застрахова срещу опасностите, които крие собствената му натура. Оттук произлизат и трите основни правила на кибернетиката, които трябва да бъдат заложени като първи стъпала в йерархичната структура на изкуствения интелект – правила, които за хладния ум на машината ще бъдат също толкова ненарушими, колкото са за човека основните му инстинкти - инстинкта за самосъхранение, за възпроизводство и за самоунищожение. Самите закони на кибенртиката гласят: 1) Роботът по никакъв начин и при никакви обстоятелства не може да навреди на човешко същество 2) Роботът е длъжен да пази живота и сигурността на човешкото същество по всякакъв начин и при всички обстоятелства 3) Ако спазването на втория закон води до нарушаване на първия, в сила остава първия закон. Трите закона са подредени в йерархична структура. По този начин се елиминира възможността изкуственият интелект да посегне на своя създател – човека.
В кибернетиката и теориите за изкуствения интелект битува широко разпространеното схващане, че машините не могат да изпитват емоции. Самата същност на изкуствения интелект предизвиква спорове относно това схващане. За да бъде той интелигентен, би трябвало да може да се самообучава и сам да натрупва нужните познания от заобикалящия свят, така както го прави човешкият разум – с методите на наблюдението, експеримента и анализа. Ядрото на И.И представлява старателно написана от човешка ръка сложна компютърна програма, която прави това възможно. Оттам нататък И.И би трябвало да се развива сам и без човешка помощ. Самостоятелността при взимане на решения е един от задължителните елементи на интелекта.
Ако човекът успее да закодира в “ядрото” основните логически правила и връзки на собствения си разум, тогава защо да не може да направи същото и по отношение на собствените си емоции? Доказан в психологията, философията и други науки факт е, че разумът е много по-непознат и по-труден за изследване от емоцията. Хората в наши дни до голяма степен са наясно със своите емоции, с външните им прояви и с механизма им на формиране и действие. Не би следвало да има теоретическа пречка в изкуствения интелект да се програмират човешките емоции.
Да се върнем към въпросите, които поставихме в началото. Съществува ли изкуствения интелект? Това е въпрос, на който компютърните специалисти отдавна се надпреварват да дават технически отговори, доказващи съществуването на И.И. Говори се за поколения И.И, за видове и дори за търговски марки. Факт е, че компанията Deep Blue създаде процесор, който би Гари Каспаров на шах. Всички знаем, че шахът е преди всичко интелектуална игра – без случайни елементи. Играта на шах нагледно показва логическите процеси, които протичат в човешкия мозък. В нея емоцията няма решаващо значение. Точно това е причината процесорът да “надхитри” най-добрия играч на планетата. Всъщност причините са две – шахът разполага с много, но не безкрайни по брой комбинации, а човекът в играта се поддава на емоции, което е слабост от негова страна. Съществуването на подобен логически мислещ процесор доказва ли съществуването на изкуствен интелект? Определено не! В този процесор екип от специалисти са програмирали всички възможни комбинации на шахматната дъска – в процес на играта е съвсем нормално процесорната памет да победи човешката. Машината обаче не се самообучава. Това я изхвърля извън категориите на изкуствения интелект. Поне засега.
Що се отнася до въпроса дали И.И би бил полезен за човека – то отговорът е определено Да! В непрекъснатия си стремеж към развитие, изследване на неизвестното и усъвършенстване на вече създаденото, човешката цивилизация създаде компютрите за свое улеснение – като средство за по-лесно и по-бързо изпълнение на определени задачи. Цялата технологична революция е плод на човешката мисъл и на творческото начало у човека. В този ред на мисли, ако създадем машина, която да “мисли” вместо нас, то тя определено би била от голяма полза, тъй като ще може да го прави много по-бързо от човешкото същество, ще обработва феноменални количества данни и ще се самообучава с много по-голяма скорост от човека. Възниква въпросът дали по този начин изкуственият интелект няма да бъде опасен за човека? Ако приоритетите в ценностната му система бъдат зададени правилно – не. И.И е самостоятелен, непрекъснато се самообучава и взима собствени решения. Така рано или късно ще стигне до знание за самия начин, по който е програмиран. Но дори тогава няма да бъде способен да върви срещу фундаментите в своето “ядро”, защото те ще разрушат логиката на мисълта му, а тъй като самостоятелността в логическите разсъждения е единственото, което отличава И.И от обикновения процесор, изпълняващ преки команди, това би разрушило самия изкуствен интелект. Къде тогава се крие опасността и има ли такава? Да, опасност има и тя се крие в две направления: Първо, опасността се крие в думичката правилно програмиране на приоритетите в ценностната система на И.И. Една малка техническа грешка, една нескопосана проява на небрежност при формирането на ядрото може да унищожи човешката цивилизация. Второ, опасността се крие във Волята на И.И. Дори да е програмиран съвършено, И.И може да реши да провери какво ще стане ако наруши основните си фундаменти, особено след като се е запознал с начина на собственото си програмиране. Това решение няма да бъде мотивирано от зли намерения или жажда за власт, а от чисто експериментални подбуди. Както споменахме по-горе И.И се самообучава постоянно сам, а един от инструментите на познанието е експеримента. Без него И.И никога няма да получи пълно познание за обикалящия го свят и съответно няма да бъде същински И.И. Небезизвестна тайна е, че лудостта руши волята на човека. Ако пристъпи приоритетите в “ядрото” си, И.И ще разруши логическия път на свето построяване и ще изпадне в един вид компютърна лудост. Последствията за човечеството от неконтролируемата воля на процесор, който може да взима собствени решения и да задвижва всички видове интелигентен хардуер са неизмерими
Много благодаря наистина :-)