Ще ви бъда мн благодарна ако ми помогнете за есе на тема "човекът-венец на творението" благодаря предварително
hypnosis_
06-08-2008, 11:20
Човекът - "венец на творението"
„Посади дръвче, че да не си живяла напразно!” – ми каза баба ми докато се опитвах, с малките ръчички на петгодишно момиченце, да изровя дупката в двора, гледайки намусено, чудейки се защо изобщо трябва да го правя. Не можех да разбера защо, вместо да си играя, трябва да губя време да садя фиданка, на която ще и бъдат нужни векове да порастне колкото огромната череша до нея. Сега, години по-късно, мога да кажа само едно – баба ми е много мъдра жена.
Милярди години еволюция са довели до това което е човекът днес. Природата се е развивала като е осъвършенствала неживия и е създала и жив свят. А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.
Човекът е прекрасен. Перфектен като организъм и разум. Тръните по този венец, обаче, са плодовете на нелепата идея на хората, че са повече от природата. Непонятно е от къде идва тя, но доказателствата са на лице – откакто човекът се опитва да впрегне земните блага като свои роби, той единствено губи. От началото на така наречения подем на техниката природата страда ежедневно. Изчезват животински видове. Изсичат се гори. Замърсяват се въздухът и реките. В големите градове не пробиват слънчеви лъчи през смога. Озоновата дупка все повече и повече се разширява.
Всички тези неща са обезпокоителни. Прогнози се правят всеки ден за това колко още години ще продължава да съществува Земята. Никоя от тях не надвишава хиляда години. Хората започнаха да се замислят малко повече за това как тяхното лекомислено отношение към природата влияе на самите тях, когато водата не става за пиене, когато въздухът не става за дишане и когато когато се увеличи броя на болните от рак.
Създават се ежедневно групировки, пазещи китовете от ловуване, горите от изсичане, реките от замърсяване. И въпреки това човекът продължава своята рушителна дейност, някак странно абстрахирайки се от действителността, от последиците от своите действия. Сякаш ги приема като един от научно фантастичните филми, в които е свикнал да вижда ужас. Хората не могат да погледнат навън и да разберат колко неестествено много се е променила тази планета под тежестта на трънения си венец – хомо сапиенс. Сякаш не вярват. По някаква странна логика продължават да бягат от тази действителност, разрушавайки все повече, за да докажат сами на себе си, че личното им дело с нищо няма да промени съдбата на Земята.
Глупаво, себично и егоистично се държи човекът към своята майка – природата. Като разглезено дете, свикнало да получава от всичко по много, ала да не дава нищо повече от това, което би му се върнало в най-скоро време.