Литературно есе [Архив]

hrisiiiiii

06-08-2008, 10:15

Виж тези:

Апокрифът „Ходене на Богороцица по мъките” е преведен от гръцки първообраз. Появата му в индексите на забранените книги говори, че това е станало твърде рано - около 10 век. Произведението намира широко разпространение сред славяние, за което свиделстват множеството открити преписи. По тематика принадлежи към новозаветните апокрифи и по – точно към апокрифните апокалипсиси. Съдържанието му доразвива текста на Светото писание, като го обогатява с едно подробно описание на устройството на ада и наказанията на грешниците. Мястото на този апокриф в системата на старобългарската литература е сред произведенията на неофициалната култова книжнина. Отношението на апокрифа „Ходене на Богородица по мъките” през Средновековието е двойствено – от една страна, явно е определян като неканоничен, а от друга – често се среща в сборниците с официални култови произведения.
Апокрифът е конструиран под формата на диалог между Света Богородица и архангел Михаил. След молитвата на Елеонската планина следва една кратка и много интересна част. Това са две похвали, отправени от героите един към друг. Използван е похват, присъщ на поезията и ораторската проза, като текстът е организиран на принципа на синтактичния паралелизъм и анафора. Ето как се обръща архангелът към Света Богородица:
Радвай се, Отческо изпълнение!
Радвай се, Синовно пребивание,
похвало на Свети Дух.
Радвай се, Давидово пророчество!...
Същинската част от изложението се организира под формата на въпроси от страна на Света Богородица и отговори на арахнгел Михаил за това какви мъки претърпяват душите на грешниците в ада. Пътешествието на Света Богородица ни представя един огромен и сложно устроен свят. На различни нива в него се намират определени типове грешници. Според тежестта на греха им е опредено съответното наказание: едни са потопени по кръста в огнена река, други до гърдите, трети до шията, а четвърти – изцяло. Интересна е връзката, която апорифът прави между вида на прегрешението и вида на възмездието. Мързеливите лежат, но на одри от пламък и огън. Интригантите и клюкарите са закачени а зъбите и змии като зли думи постоянно ги хапят по лицата. Клеветниците са закачени на железни куки за езиците. Специално място е отделено за провиненията на различните категории църковни служители, свещенници и монаси, които небрежно, лицемерно или недобросъвестно се отнасят към своята мисия да служат на Бога.
Най – тежките грехове според християните са изведени в самото начало на апокрифа. На първо място стои езичеството. За неговите последователи няма надежда, тъй като не приемат божествения план за спасение. Специално като грях е споменато почитането на езическите славянски богове – Троян, Хърс, Велес и Перун. На второ място са поставени еретиците – тези, които изкривяват Христовото учение. Без съмнение тук става дума за арианите и несторианите, които оспорват ролята на Дева Мария като Богородица и отказват да я почитат.
Ключът към разбирането на творбата се крие в молитвените думи на Света Богородица към Бог Отец за пропка към грешниците: „Господи, те са творение на Твоите ръце;по цялата зема прославят Твоето име...”. В тях е заложена идеята за християнската свобода, която ни разкрива и философския замисъл на произведението. Бог е създал човека по свой образ и подобие, но му е оставил възможността за избор как да изживее своя земен живот. Грехът според православието е личен грях, а не грях по природа, по рождение. Човекът със собствените си усилия е призван да дорасне до възстановяване на хармонията на общуването с Бога. Именно затова апокрифът „Ходене на Богородица по мъките” не звучи песимистично и зловещо. Той е предупреждение и наставление към човека да живее своя живот съгласно Христовото учение. Напомня му, че са необходими съзнателни усилия, за да се достигне до блаженството.
В християнството Бог е не само казаващ, но и милостив. В края на произведението , по молба на Света Богородица, въпреки простъпките им, Той дава седемдневна почивка на грешниците.
Картината на ада и страшните мъки е имала силно въздействие върху съзнанието на обикновения човек. Във фолклора е създаден цял цикъл от песни, които в голяма степен са повлияни от съдържанието на апокрифа „Ходене на Богородица по мъките”. Те подчетават трайния интерес на човека към съдбата и съществуването му след смъртта.

Апокрифът „Ходене на Богородица по мъките” от Григорий Цамблак е разказ за греха,разкаянието и сьстраданието.
Между греха и милосърдието е актуална тема в периода на разцвет на българската апокрифна литература.В произведението „Ходене на Богородица по мъките”,Григорий Цамблак застьпва темата,че за всяко прегрешение има прошка,а за всеки грешник-сьстрадание и милосьрдие.С образа на Богородица и грешниците,апокрифът затвьрждава изконните християнски идеи,принципи и канони.Един от Божиите закони проповядва-“Обичай ближния си!” С милостинята и състраданието си Светата се отличава като свята жена готова с добротата и човеколюбието си да измоли почивка от вечните мьки на грешниците.Сьчувствието и сьпричастността й кьм страданията на хората я извисяват до нравствен идеал.
Мьките на грешниците са ужасни.Страда онази част от човешкото тяло,която приживе е вьршила зло.За това клеветниците и клюкарите са закачени за езиците:”Различни змии излизаха от устата й и я хапеха”-така апокрифният разказвач представя наказанието на интригантката. Кьм потресението от житейските впечатления,превьрнати в адски мьки,анонимният писател прибавя и фантастиката на народните приказки.Следват грешници и с по-тежко престьпление,извьршена не с ежеднивното слово,а с Божественото,с Евангелието,прогласявано,н о неизпьлнявано.Кьм грешника вместо облажвания,както е при праведника,следват проклятия.Грешникят се наказва от триглава змеица:”И видя Светата мьж и крилатата змия с три глави.Едната беше в устата на мьжа,а двете-в очите му”.
Постепенно драматизмът се засилва.Първоначално Богородица осьжда,че греховете заслужават вьзмездие и наказанието е заслужено.Настьпва кулминация от чувства и впечатления.Между грешниците има и свещеници,които са извьршили грехове,за които са наказани справедливо.Тогава Пресветата решава да сподели страданията на грешниците-“Да вляза и аз да се помьча с християните,понеже се нарекоха чеда но моя син”.
Сьстраданието на Светата се изразевя в един случай с осьдителни думи от народна пословица-“Каквото е извьршил-такова и намерил!” и в други случаи-“Такьв човек по-добре да не се е раждал”.Но в голяма мька”...Богородица ангелите скрьбни и печелни заради грешницита и Пресветата се разплака”.
Двигател на решенията и постьпките на Светата стават милосьрдието и сьстраданието кьм грешниците.И тя се обрьща кьм Божия син с молба за помилване,но чува само думите-“Не мога да ги помилвам!”Три пьти майката получава категоричен отказ на молбата си и призовава за подкрепа цялото войнство на Библията и Евангелието.При третата молба на Богородица и “Михаил падна ничком пред престола”;препаднаха и всички небесни сили...”-едва тогава Бог изпраща послание в ада и определя празничните дни на земята да бьдат от Великден до Петдесетница и 52 дни почивка от мьките.
Апокрифьт “Ходене на Богородица по мьките” наподобява драматична поема,изпьлнена с най-вьзвишените чувства на човека-справедливостта и милосьрдието.Образьт на майката поразява вьображението на читателя с чувството на милост и сьстрадание кьм мьките,с желанието си да помогне на грешниците,защото в земната си сьдба тя е мьченица.Пресветата трябва да бьде издигната “на небесната висина”.Настойчивостта и смелостта на Богородица будят вьзхищение.