PDA

View Full Version : Аргументативно Есе Етика и Право



_crazy_baby_
06-08-2008, 11:55
Здравеите!Наистина ми трябва спешно токова есе темите са :
1. Приятелят - моето по-добро Аз
2. Приятелят моето друго Аз
3. За и против сегрегацията на ромското население
само за сведение 10 клас съм и у4а Етика и Право по този предмет ми трябва есе...
Наистина много ми е спешно ако не го предам във вторник по етика и право оставам на изпит немога да пиша есе-та моляви помогнете ми
гледах в помагало но неискам от там за6тото целия клас взима и преписва от там неискам едно и съ6то есе с не4ие друго молявии помогнете ми

FeelMe
06-08-2008, 12:29
Приятелят моето друго аз
/есе/

Мисля че всеки човек има приятели,но малко са хората, които имат истински и най-добри приятели.Тези които вярват и са сигурни, че имат истински приятели могат да кажат, че познават хората до себе си май-добре от всички други … даже и от собствените им родители.
Един приятел никога не би искал да те нарани или да ти направи зло. Той ще се мъчи да те разбере и да ти помага да си решаваш проблемите, винаги би ти помагал да се измъкнеш от трудни ситуации и ще те напътства да внимаваш и да не повтаряш минали грешки. Много често ми се случва да виждам мой грешки и в моите съученици … но ние заедно се мъчим да си решим проблемите и да не правим така че пак да ги повторим.
Проблемите ми най-често са свързани с родителите…защо ли ?! Но моите приятели винаги ме успокояват, когато съм разтроена и се стремят да намерят начини, с които да ми помогнат. Аз се стремя да правя същото за тях … и се надявам че го постигам, но това те че го кажат. 
Не всички хора са толкова добронамерено настроени, за това не всички са ми приятели, но рано или късно всеки осъзнава грешките си и даже когато наистина много е сгрешил търси начин по който да си върне загубените приятели!  Ако се обичаме, не критикуваме околните, а им помагаме, бихме открили някъде там щастието си. Но до там още не съм стигнала и зная, че ме чака дълъг и труден път ... :)
Понякога човек е щастлив с дори и малък спомен за някогашно щастие, който спомен го връща в онези изпълнени със живот и радост дни. Силно се надявам светът да се осъзнае докато е време и да не е толкова високомерен и горд, за да не загуби и мъничкото щастие което има, макар и да не го признава и забелязва.

po purvata tema-ni6to ne namerih,po vtorata e tova koeto ti dadoh ,a po treta 6te potursq o6te ne6to.ako namerq 6te ti pi6a. :)

FeelMe
06-08-2008, 12:34
namerih ne6to koeto moje da ti pomogne po treta no ne sum mn sig(vse pak nz kakvo to4no trqbva da predstavlqva eseto) :( :(

Това се случи с нас. Какво се случи с ромите всички знаем. Социалната им маргинализация е многократно описана в дебели изследвания и доклади на Световната банка, на Съвета на Европа, на Отворено общество, на европейските институции. Всички единодушно посочиха крайната бедност, пространствената сегрегация в гета с непоносими условия за живот, сегрегацията в образователната система, практическата липса на образование, практическата тотална и трайна, да не кажем неспасяемо вечна, безработица сред ромите, непълноценния достъп до социални придобивки, включително до здравеопазаване. България ставаше демократична държава с европейска перспектива и правата на малцинствата бяха важен елемент от тази демократизация. Особено на фона на близкоисторическия национален опит с “голямата екскурзия” и на фона на ставащото на Балканите. Изградихме наш български етнически модел на мирен преход, като повтаряхме и си повярвахме, че сме толерантен към малцинствата народ. Което може би не е илюзия, но със сигурност е до време, до определен момент, както правилно отбелязва проф. Илчев в брой 26 от 2005 г. на сп. “Тема” (и текстът ми се опитва да види къде е този предел.) Тезата за “комшулука” ни с мюсюлманите, лансирана през 90-те от етнолозите, не се оспори и проработи защото, най-просто казано, мюсюлманите бяха граждани като всички нас, работеха или гладуваха като всички нас, плащаха си сметките или студуваха като всички нас, децата им ходеха на училище като нашите (и даже забрадки не носеха.) Различността им си оставаше в частния бит и нямаше социални импликации, които да изискват обществено договаряне, приемане или санкция. Правата им на етническо малцинство, свързани с езика и религията, които изискваха публичност, не бяха оспорени сериозно (и манипулирани) от никого. Затова и един компромис на нашия етнически модел - основаването на партия на етнически принцип, която стриктно погледнато не бе конституционна - не предизвика кой знае каква реакция в обществото. (Последвалата и аксилерираща реакция срещу ДПС не е срещу политическото представителство на мюсюлманите като такова, а срещу решаващото значение на тази партия в националния политически баланс и срещу правото на, в преобладаващата си част, икономически емигранти да я ситуират с гласовете си като неизменна трета политическа сила. И срещу едно политическо безсрамие на г-н Доган, за което ще стане дума по-нататък.)

Въпросът с ромите обаче изобщо не седеше и не се разви така. Специфичните проблеми на и с ромското население се подмениха с общата рамка за правата и интеграцията на малцинствата, която стигматизира проблема до горе-долу следната формула: “ромите са дискриминирани и сегрегирани и това е единствената причина за тяхната социална маргинализация, сега мнозинството трябва да ги интегрира като вложи ресурси и промени обществени практики и стереотипи”.

_crazy_baby_
06-08-2008, 20:28
bоже неможеш да си представиш колко съм ти благодарна БЛАГОДАРЯ ТИ НАИСТИНА само да попитам есето за приятелят да не е от помагало

FeelMe
06-08-2008, 20:43
mi ne ama e ot dr sait podoben na teenproblem. :(

_crazy_baby_
06-09-2008, 13:44
aham blagodarq ti mnogo

TheImmortalKing
04-26-2012, 18:40
Моля ви, до довечер трябва да е готово! Темата е "Истинското предназначение на власта е да закриля"! Ще съм ви вечно благодарен!!!