tui kato ne si poso4il tema za esetata nz dali 6te ti pomognat ,no se nadqvam... :) :) :)
ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА - ОБРАЗЪТ НА ГЕРГАНА-ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА НАРОДНИЯ ИДЕАЛ ЗА СЪВЪРШЕНСТВО(ЕСЕ)
“Изворът на Белоногата “ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество. Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е изградена върху образа на Гергана-обхващащ непреходните добродетели на бъларската девойка и жена. В Гергана е въплатена здравата и дълбока нравствена сила на девойката от народа. Чрез нея се разкрива българската философия за живота, основаваща се на любов и личен избор,тясно свързани със свободата. Това, което откроявя Гергана от останалите и което я превръща в идеал за съвършенство е чистотата на чувствата и и безкористната и любов. Както е казал Пенчо Славейков “Измяна в любовта е за българката Божие проклятие “. Това в пълна степен важи за Гергана, тъй като тя всячески се опитва да запази неприкосновеността на чувствата си и свободата да избира. П.Р.Славейков описва любовта мужду Гергана и Никола като честна, възвишена и вярна. Той нееднократно подчертава принадлежността на героите един на друг, като по този начин обвързва съдбите им, довели до нещастен завършек: двамата лика-прилика, като два стръка иглика, двамата млади, зелени- един за други родени, Това обвързване и вярата в чистотата на любовта дават на Гергана смелостта да ги защити пред не кой да е , а самия везир. Нейното противопоставяне изважда наяве непоколебимостта и решителността на младата българска девойка, нейната вътрешна сила. Тя се е обрекла в любов,а тази клетва е ненарушима: аз съм се клела,заклела и клетвата ми вярна е: първо ми либе Никола- първо венчило той ще е... *** Пред тебе ,аго, нищо е, Но за мен, знаш ли, всичко е, Воля аз него, то него ... Друг акцент в творбата свидетелстващ за съвършенството на Герганиния образ е израза на чиста патриотична обич в песента и за цветята.Той още показва за приемствеността в знанията за ползите на човека от природата и високата природна култура на българската девойка. Тази култура създава у Гергана усет за красотата на природата и нейноте дарове.В думите на Гергана всяко цвете е облъхнато от нейната грижа и обич и всяко е единствено и уникално: син кремък, жълта латинка, бял кремък чисто сребърен, бисерно ,росно леденче, крехка върбица клоната,... Обичта на Гергана към цветята символизира обичта и към българското и родното,което тя противопоставя на потисническото. Тя свързва цветята със свободата и възможността за волен живот: Хубаво всичко на село, охолно ,аго, на воля! Гергана не просто обича,тя черпи своите сили от тази любов, като по този начин остава непреклонна за “съблазнителните” увещания на везира. Тя пази българската същност в себе си-решимост ,смелост, непреклонност, любов. И когато везирът се опитва да и отнеме тази същност насила,Гергана проявява единствената свобода,която не може да и бъде отнета-да избира.Тя предпочита да пожертва живота си ,пред това да го обезчести: На живот си ми господар, но на волята не ми си ! Без воля стопан ставаш ти На мъртво сърце студено... Тази жертвоготовност е израз на възвишената душевност на една проста българска девойка , която е готова на всичко за да запази душага си чиста пред Бога,а сърцето си чисто пред любимия. Този акт на самопожертвование успява да сломи дори коравата воля на везира.Това само по себе си показва за дълбокото уважение и почит, който българската девойка вдъхва във везира и свидетелства за възвишеността на нейния образ. Мъдрите хора са казали: ” Човек не се оценява само по действията си,не само по любовта ,а и по омразата.” Ето защо представата за един човек е съвкупност от идеали,настроения и емоции. Това, което отличава Гергана от останалите българи е,че тя е изтъкана от любов. В душата и място за омраза няма. Тази любов, примесена с чувството за дълг към родината, придават на Гергана неповторимата осанка на идеала за българката –възрожденка. '
Опишете вашата представа за правилно разбраната цивилизация
Съществуват различни мнения и виждания за цивилизация. Но най-разпространеното и всеобщо становище е, че цивилизцията представлява материалните и духовни придобивки на едно общество, държава, народ. А това включва постиженията в областта на науката, техниката, изкуството, културата и моралните ценности.
Днес това виждане за цивилизацията се е поразмило. Повечето хора смятат, че цивлизацията се основава върху материалните постижения на едно общество, а забравят и оставят на заден план вечните, непреходни нравствени ценности, които спомагат за нейното съществуване и развитие. Затова може да се каже, че проблемът за криворазбраната цивилизация е актуален и днес.
Според изследванията на учените за това бурно материално и икономическо развитие на държавите и обществата се установява, че с развитието на науката и техниката се е събудил този "спящ апетит" на човека към материалното, задоволяването на страстите си, оставяйки настрана своите добродетели и нравствени закони. Това идва да ни подскаже, че човекът в своя стремеж да върви напред, да се развива е забравил за нещата, които го правят такъв, офомят неговия духовен свят и го правят личност в истинския смисъл на думата. А това определено не е правилната представа за цивилизацията.
Една цивилизация, една култура се развива и просперира, когато са изпълнени две условия:
Основната идея на Просвещението утвърждава просветеността и науката като главни фактори за прогреса на обществото. Следователно първото условие е изграждането на образован слой от хора в обществото, които да го водят напред. А пък самото общество да е заинтересовано от това да им осигурява условията, базата и средствата за просперитета на лекари, компютърни инженери, ядрени физици и т. н. Въпросът за изграждане на интелигенцията е много актуален. Където има такива хора, респективно, наука и научно мислене, държавите се развиват. Типичен пример е САЩ, която осигурява всички необходими условия за нормален живот на способните и умни хора, които в повечето случаи са чужденци.
Това определя и наличието навъзпитателни институции, които да вършат това. А първата възпитателна институция на един човек е семейството. Днес семейството, за съжаление, не изпълнява тази своя функция, което на свой ред води до снижаване и отслабване на прогреса в обществото. Като пример за това може да се каже, че повечето хора на Запад не сключват брак, а просто си живеят заедно. Дори ако имат деца, те имат само едно или две деца. Следователно семейството е основната структурна единица на едно общество, без която то не може да съществува.
Второто условие е отвореността на една държава или цивилизация към останалите народи и страни. Сътрудничеството, взаимовръзките и взаимното влияние прави обшествата силни икономически и културно. Но тук се крие една опасност. Ако един народ заема всичко наготово от друг по-развит народ без да се замисля дали е добро или лошо, дали е вредно или полезно, то този народ не го чака добро бъдеше, попадайки под влиянието на другия народ и отслабвайки значително в материален, духовен и културен аспект. Като доказателство за това е произведенето на Добри Войников ‘’Криворазбраната цивилизация’’, в която Марийка, главната героиня, излага аргумента, че разумът не е подражате-лен, а продуктивен, съзидателен, за да обори своите опоненти, които са слепи по-клонници на френската култура. В тази връзка може да се зададе въпроса: Защо повечето млади хора днес подражават на псевдозвезди от шоубизнеса и поп музиката, които ‘’проповядват’’ аморалност, разврат и влечение към парите, скъпите коли, най-общо казано към материалното? Това ли се нарича да бъдеш цивилизован и развит, като се напиваш като прасе с алкохол или като пара- дираш със скъпата си кола или дреха, разказваш за безбройните си сексуални връзки? Това наистина е криворазбраната цивилизация, за която предупреждава Добри Войников. Не съществуват тези морални ценности или поне те са на изчезване, които да регулират и управляват поведението на човек във всяка област на живота. Ако някой попита един млад човек на улицата какво знае за Левски, Исаак Нютон или Авицена, той едва ли ше ви отговори. Но ако бъде запитан за Бритни Спиърс или последната чалга на Ивана, той би ви казал. Тази всеобща деморализация, която е не само в България, но и по целия свят, въвли-ча все повече хора, като отнема жизнените им сили и човешкото в тях. Дори вече децата не уважават родителите си и не се грижат за тях. Те мислят за това как да им е добре, а пък за хората, които са били причината те да бъдат на този свят, те не обръщат никакво внимание. Когато тези деца станат възрастни, те изпращат родителите си в старчески домове като ‘’награда’’ за това, че са отгледали. А тези хора дали знаят, че в единствен случай могат да се отблагодарят на родителите си за това , че са ги довели на този свят - когато техните родители са роби и децата им ги откупват.
Преди всичко трябва човек да осъзнае, че цивилизацията не представлява само нейният материален и икономически прогрес, а включва и система от нравствени повели и закони. В тази връзка Нобеловият лауреат по биология Алексис Керъл казва, че дори нравствените ценности са основата, фундаментът, върху който се гради цивилизацията и съществуващите в нея наука, изкуство, традиции и ритуали. А тази духовност и нравственост се постигат чрез религията, която призовава хората към "уважение към святото".
Конфликтът между “старото” и “новото” време в повестта “Българи от старо време”
( ЕСЕ )
Чрез своята творба “Българи от старо време” Любен Каравелов разкрива реалистична картина на българското село през Възраждането, пресъздавайки със своите образи характерния български бит, фолкор и психология. Ключов за сюжета на творбата е конфликтът между “новото” време, представено чрез персонажите на младите влюбени Лила и Павлин, и “старото” време, в образите на други двама главни герои – Хаджи Генчо и Дядо Либен. Противопоставянето между тях се изразява в класическия мотив за невъзможната сватба, която се превръща е препятствие за щастието на двамата влюбени.
Много неща сближават хаджи Генчо и стария му другар дядо Либен. Те са връстници, познават се, откакто са се родили, еднакво обичат да седнат на трапеза, да си угодят, да поспорят. И двамата имат наивен детски поглед към живота и страстно с вживяват в незначителни неща. Те са хора, доволни от живота. Приспособени са към условията на робството и то като че ли не им пречи да осъществяват житейските си намерения.
Когато чорбаджийските клюкарки казват, че хаджи Генчо е дяволски човек, дядо Либен започва да мисли, че е вярно. Хаджията е дълбоко засегнат, но няма никаква възможност да се защити или отмъсти. Честта му спасяват младите, за които това са празни приказки и не могат да влият на чувствата им. Лила и Павлин се борят за личното си щастие, без да се съобразяват с патриархалните норми. Павлин защитава чувствата си самоуверено и дръзко и вместо укор получава пълна подкрепа от баща си. Дядо Либен искрено се гордее със своя син, защото открива в него себе си. Младите години оживяват в него и без особена грижа за традицията той посочва на Павлин как да съгради щастието си.
Контрапунктът “стари – млади” винаги е присъствал не само в българската литература. Той е универсален, защото на младите, които силно обичат и ценят свободата, винаги ще се противопоставят старите, които, със своята мъдрост и жизнен опит, знаят колко относителен е живота. В повестта патриархалната атмосфера е в конфликт с идеята, че човек може сам да твори съдбата си. И въпреки че любовта на Лила и Павлин е в разрез с традицията, реда и убежденията на бащите им, те решават да я запазят.