Ееее стига бе.. Сигурен съм, че това може и сам(а) да го напишеш.
Увод: Хората действат по един или друг начин...бла-бла
Теза: Водят ни разни цели... твоето мнение дали целите ще са най-високия приоритет или трябва да пожертваме собствения успех понякога, за да спасим живот,връзка,чувства,довер е бла-бла...
Изложение: Примери, генерални разсъждения, чувство за хумор, оригинална голяма метафора
Заключение: На база на твоя житейски опит и твоите преценки...
Имай в предвид, че есето е текст, с който целиш да убедиш в автора, в това, което ти вярваш...
eto ti dve eseta koito tvurdqt protivopolojni ne6ta.su4etai gi i napi6i edno ese ot dvete.kato moje6 da kaje6 "Ot edna strana gi opravdava za6toto...A ot druga strana ne za6toto...".
Няма толкова висша цел, която да оправдава използването на всички средства.
Айнщайн
Ние хората сме изправени пред загадката на света и нейното съществуване – твърди Айнщайн. Човек е съзнателно същество и донася със себе си в този свят две неща – смисъл и цел. Цената на това да правиш своя живот и да осмисляш света е висока. Но както казва Сократ най-важната цел в живота ни трябва да бъде нашето духовно усъвършенстване. Когато разберем това ние съзнателно можем да поставим границите на нашето смислово целеполагане. Като творчески и действащи средства хората непрекъснато си поставят цели и се стремят да ги реализират. Но от характера на целта и на пътя, по който тя е постигната можем да съдим за същността на всеки от нас.
Човек винаги е свободен да приема или отхвърля ценностите, които ситуацията предлага. В различни измерения той се стреми към реализирането на своята същност. Въпреки това трябва да се съгласим с Айнщайн, че няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всички средства.
Пътят за постигането на целта трябва да е ценостно осмислян, което изключва потъпкването на човешкото достойнство. Човекът е преходен и съзнава това. Предвид краткото време, с което разполагаме ние бързаме да живеем и да постигаме цел след цел. Това понякога ни поставя в ситуация на изкушение да прибягваме и към непозволени средства, които са извън принципите на моралното ни съвършенство. Има хора, които преминават през света подобно на стръкче трева в река; те не вървят, тях ги носят /Сенека/. Те се лутат във времето и чакат то да изтече. Но както казва Джек Лондон „Истинското предназначение на човека е да живее, а не да съществува”. Това налага необходимостта да превърнеш смисъла на собствения си живот като цел на същия живот.
Колкото по-трудно постижима е целта, толкова е по-силен стремежа към нея, толкова е по-висока нравствената стойност, която се изисква. Категоричният императив на Кант повелява: „Действай така, че човек да е винаги само цел, а не средство.” Цялото ни достойнство се заключава в това да приемаме ближния, да уважаваме неговите ценностни приоритети и избор. Защото притежаването на ценности прави по-леко за човека търсенето на смисъл. Постигането на цели запълва смисъла. В днешния прагматичен свят е по-трудно от всякога за човек да устои на изкушението за чесно и безпрепятствено постигане на целите. Сблъскваме се с множество абсурдни ситуации, в които хората изгубват разумната си същност, подведени ит жаждата за власт, лесно забогатяване и охолен живот. Най-пагубното е, че човешкия живот изгубва своята стойност. Хората действат различно според това как виждат реалността. За някои от тях тя е изпълнена с възможности за успех, да следват своите мечти, цели, проекти. За други обаче тази реалност е трудна и тежка, защото не ги мотивира, не виждат светлина.Нека не забравяме, че за да успееш трябва да поемеш риск. Безцелният живот е ранна смърт/Гьоте/.
Много е важно в живота си да намерим вярната посока, в която се движим. Впостигането на най-висшата цел човек трябва да въплати духовното си съвършенство, тогава и цената си заслужава. На човек, който знае къде отива, светът дава път /Джордан/
УСПЕХЪТ - ЦЕЛТА, КОЯТО ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА?
/есе/
"Нищо не внушава такова презрение
към успеха, както мисълта за това,
с какви средства е постигнат."
Г.Флобер
Бог е дарил човека с ум, трудолюбие, упоритост, които да го водят по пътя към познание и усъвършенстване. Научил го е според собствените му възможности да се бори, да търси своето място в света и да отстоява принципите си. Показал му е как да се състезава с другите и да доведе до успешен край започнатото.Само е забравил да му посочи границата, която не бива да пристъпва, границата, зад която светът става зъл и демоничен и обрича духа на гибел и разложение. А може би е разчитал, че Разумният, Честният, Уравновесеният човек няма да се поддаде на изкушението да я прекрачи. Уви, колко е грешил!
Хората, станали жертва на своите амбиции, са готови да пожертват достойнството си, да продадат душите си, да си послужат с всякакви нечестни средства, за да постигнат успеха -лъжата, предателството, жестокостта и безчестието. Независимо от вида на успеха-личен или в полза на обществото, щом средствата са нечестни, личността деградира, а душата е в руини-без нравствени опори, без светли пориви и стремежи.
Неистовата жажда за успех, постигнат на всяка цена и независимо от обстоятелствата, помита всички скрупули и побеждава в битката с човешката съвест.Но именно " съвестта е онзи инструмент, който може да ни помогне срещу обсебващата сила на тъмните страсти и порока"/В.Стефанов/. Още в Библията можем да открием образа на човека без морал, "слуга на дявола" - лукав и коварен в помислите и действията си. Той избира пътя на безчестието и низостта, опирайки се в постъпките си на егоистичната максима: "Светът е на силните", но тълкува силата по свой собствен начин. За него тя се изразява във вкаменяване на душата и сърцето, в отхвърляне и на последната капка човещина и благородство. Както прочутият герой на Гьоте-Фауст сключва договор за душата си с дявола, за да разбере смисъла на човешкото съществуване, така и поквареният човек е готов на търговска сделка за нея, за да осъществи личните си свръхчовешки амбиции за власт и могъщество.
Световната литература е богата на образи на герои, използвали всички възможни средства за постигане на успеха. Различни са целите, към които се стремят, но ги обединяват продаденото човешко достойнство и душа, потъпканите морални ценности като любов,съпричастие, доверие, честност и приятелство. Кариеристът Жорж Дюроа от романа "Бел ами" на Мопасан подменя една след друга маските на прелъстител, сладкодумен лицемер и измамник, който търгува с чувствата, съдбите и способностите на другите, за да се изкачи по стълбицата на социалната йерархия. Подобни са механизмите за реализация на амбициите на героите на Дюма от романа "Граф Монте Кристо". Данглар е обладан от завистта и желанието за професионално преуспяване, което го подтиква да напише донос против Дантес. Фернан, заслепен от ревност, извършва предателство, а прокурорът Вилфор изменя на клетвата да защитава истината и поставя честолюбието над справедливостта. Димитър-Димовият герой от "Тютюн"-Борис Морев, чиято мечта е да стане "най-богатият човек в България", жертва любовта и прибягва до брак по сметка в името на собственото си благополучие. Коварният Клавдий от Шекспировия "Хамлет" погазва родовите ценности, извършвайки братоубийство, за да се изкачи на кралския престол.
Оправдават ли подобни цели чудовищния практицизъм, атрофията на съвестта, замяната на истинските нравствени стойности с псевдоценности? Успехът и славата се купуват, но душата, веднъж продадена, загива безвъзвратно. Човекът, преодолял всички препятствия по пътя си, не долавя, че духовният му свят се срива, опустошен от грубото погазване на морала. Опиянен от победите си, той продължава напред, към следващото си завоевание, и не усеща как смъртта вилнее безпощадно в душата му, като я унищожава. В своето изкачване нагоре човекът върви с унизено, смазано, стъпкано достойнство и умъртвен дух, без да осъзнава смисъла на страшната загуба. В това се крие и неговата драма-в стремежа си да се издигне и да стане нещо значително, той се обезличава. Губи и последното късче от човешкото в себе си, превръща се в едно "безцветно и сухо парвеню", жертва на пагубната си страст по успеха.
Човешката история също ни дава много примери за хора, използвали всякакви аморални средства за постигане не само на личното, но и на "общото благо". Йезуитите, защитници на католицизма и макиавелистите са вярвали, че в политиката е допустимо да се нарушават законите на нравствеността в името на велики обществени цели. Тази порочна житейска философия поставя личността над установените социални взаимоотношения и закони. Човекът приема като свое верую тезата, че всичко е позволено. За такива хора грехът е относително понятие и затова злото би могло да придобие коренно противоположен облик, ако се представи като необходимо средство за достигане до "доброто". Ала наистина ли, "заради по-голямата слава господня" е простено да се извършват политически интриги, убийства и клетвопрестъпничество? "Успехът никога не се осъжда" гласи прочута пословица. Какво значение има за някои дали си погубил няколко невинни живота, или си накарал едно човешко сърце да страда, щом краят е привидно благоприятен за стотици други и носи жадуваното признание от обществото?
Нарушаването на моралните норми е предателство срещу хуманната човешка природа, отказ от доброто, положителното, възвишеното и достойното в характера. То разрушава хармонията между разум и чувства, подкопава нравствените устои. Успех, който почива на пролята чужда кръв, чуждо нещастие или предателство е недостойна постъпка, несъизмерима с мисията на човека да твори добро и посява красота. Така постигната, целта угнетява и обременява с вина съзнанието завинаги. Духът на извършения грях броди из кътчетата на душата и я разяжда-също както духът на братоубийството разкъсва душата на Клавдий. Успехът е нетраен, призрачен, обречен да поведе към гибел. Този, който доскоро се е смятал за силен и "над останалите", пада по пътя към върха и пропада като Борис Морев в небитието-самотен, уморен и нещастен, повличайки и хората около себе си.
Имаш ли цел, имаш и път и само от теб зависи какъв ще бъде този път-труден, но честен и достоен или лесен, бърз и аморален. Понякога цената на успеха е много висока и за това дори достигнал до желания връх, продал себе си, човек се пита: "Спечелих или загубих?"
Uspeh !!! :)