Имам класна и ми трябва помощ много спешно [Архив]

FeelMe

06-08-2008, 18:41

Просртанно житие на Кирил – образът на Просветителя

Творбата “Ппространно Ж итие на Кирил” е важна част от историята на българската литература. Тя представя в най-изчистен вид средновековните представи за святост, духовност, съвършенство и богоозареност. В нея се разказва за живота на една от най-светлите фигури в средновековието - Контантин-Кирил Философ. Всяка негова стъпка изгражда у читателя представата за една свята личност.
Изградена на художествения принцип на повествованието и алегорията творбата създава образа на философа.Той е идеализиран и библеаризиран, чрез сравнения, метоафори и паралел между дейността на един от Христовите апостоли – Павел, и животът и делата на Константин –Кирил Философ. Представен е като светла, безкористна и духовно извисена ли4ност. Чрез силата на неговото слово и Чистотата на неговите действия, се разкрива нравствената висота и приближаването му към Бога с всяка негова следваща стъпка. Святостта на делото на Кирил е неоценима, защото кножовното му дело отваря пред новопокръстените народи нови духовни хоризонти.
Житието принадлежи към т.нар агиографска проза и съдържа основни факти от живота на известни личности, които обикновено се канонизират като светци заради мисията и чудесата, които извършват. Житиината композиция на Пространно Житие ка Кирил е триделна: исторически увод, повесвователно изложение и заклю4ение. В увода се доказва значимостта на темата за великия живот на Кирил, неговата богоизбраност и святост. Основната теза – богоизбраността, а оттам и полагаемата се възхвала е клиючовата постановка при изграждане образа на героя, представен чрез последователно изложение на хронологични събития от живоа му. Основните моменти в житието са детствота, мисиите, дейността по създаването и разпространението на славянската азбука, смъртта и следсмъртните чудеса с мощите на светеца.
Още в началото на творбата си житие писецът създава образа на Константин Кирил Философ като свят като го поставя наред с апостоли, мъченици и други (“ както от начало, така и след това (Бог) не престава да ни прави много благодеяние: наи-напред, чрез патриарсите и отците, след тях – чрез пророците, а подир тях чрез апостолите и мъчниците, чрез праведни мъже и учители, като и избира от този многометежен живот)
Повествователят продължава да гради образа на Константин Кирил Философ като съвършенният духовник като разглежда неговтото детство.Той не се стреми да наблегне толкова на фактологията, колкото да подчертае благочестивия родов произход на светеца. А той произхожда от Йов, или както чрез сравнения творецът е отъждествил бащата (Лъв) на Константин Кирил Философ.Това разкрива, че пътят на Константин Кирил Философ, като богоизран, е предначертан. Метафората представена в творбата, че Кирил е пил от гърдата на майката, а не от тази на дойката, символизира захранването му с чистота още от малък. Още от детство той е посочен като седмото дете – свято и богоугодно число. Свещената цифра го обрича на премъдростта, или София – момичето което той избира. Чрез тази метафора, разказвачът подължава да допълва образа на Философа като символично предрича , че той още от малък се обрича на премъдростта и жаждата за постигане на пълнота и християнско знание за света.
Паралела между Kирил и библеиското отново е направен, когато родителите на Кирил съветват сина си. Те го съветват по същия начин, както Соломон съветва сина си в Библията.
Друга красива метафора на живота е представена когато Кирил е вече ученик. Видима е разликата между него и съучениците му, когато соколът му излита завинаги. По този на4ин Бог се свързва с него и го заклева да не се впуска в обикновените земни удоволствия и да привикне с тях. Той чертае съдбата му като нещо повече от отстаналите хора. Тогава сякъш детето Кирил получава просветление и осъзнава истината за съществуванието си. Той изрича една от малкото, но великите и запомнящи се сентенций :”От днес ще поема друг път, който е по-добър от този няма да прахосвам дните си в шума на този живот. Богоизбраният разбира, че забавленията, жтейските удоволствия са напразно губене на време, отклонение от верния пъти попадане в плен на суетата, а истински високи цели на живота се постигатс всеотдайно усърдие. За Константин земният живот сякъш е сън, а истинския живот за него е отбягване на земната суета чрез изпълняване на спасителното Христово учение. Сега той се моли на Григорий Богослов да му бъде учител, защото той е ангел в човешко тяло.
По-нататък в творбата виждаме, че неговото желание за просветление е несломимо. Чрез неуспоримото си красноречие тои успява да убеди “у4ител” да го научи на граматика.
Важна част от живота на Кирил е постъпването му в Цариградската школа. Авторът отново възвеличава неговия образ чрез изречението “А той бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една”. Тук бързият и красив ум на светията е подчертан. Но това не означава, че тои ще използва тези негови качества, за възход във висшето общество в Цариград.Той е безкористен и всичко, което прави е в името на Бог.
По-нататък в повествованието виждаме, че със своята красноре4ивост и добра аргументативност Константин Кирил оборва тезите на някои от най-видните мислители. Централно място в творбата заема спорът му с триезичниците във Венеция. Този момент е представен като колуминационен в житейския път на героя ,не само защото го увенчава с неподправена слава, но е и най-ярката изява на неговия талант. Познаваики добре светото пписание тои безспорно оброва аргуметите на триезичниците. Това доказва неговата набожност. Константин-Кирил е прозрял, че христовото учение е устремено към душевния свят на човека, а тои би бил непроницаем с помощта на разбираема проповед.В неговата пространна и патетична реч се подчертава силата на познанието, което дава нова жизненост на Християнството.
Кулминация в житието на Константин Кирил Философ е написването на славянската азбука. Процесът на създаването на самата азбука доближава още повече Константин-Крил до божественото със силата на молитвата. Бог се явява пред него, за да му даде вдъхновение.Създаването на славянската азбука се превръща във върховно чудо – вдъхновение предопределено само от Господ, на когото с ума и труда си служи Кирил.
Дори и на смъртно легло Философа, като отъждествен образ на Христос, не спира да мисли за просветлението на последователите му. За проповедника смъртта е сън и отиване отвъд, в “дома Господен”. Величието в този последен час е избистрено, не чрез някакав литературен похват, а чрез неговото безкористно дело.
Образът на Константин е възвеличен като образ - модел на святост, със сила на богогодна слава. Делото, на което Константин е посветил гивота си, е свещено, защото е по Божия повеля.Тя свързва знанието с волята, мисълта с вярата и създава нова литературно-културна цялост. От рождението до смъртта си тои остава верен на делото си да постигне нравствена цяллост и висота на премъдростта.Образът на Константин Кирил Философ се покрива със святост и безсмртие.

“Проглас към Евангелието”

“Проглас към Евангелието” на Константин-Кирил Философ спада към славянската декламативна поезия. За разлика от химническата , която се използва по време на църковен ритуал, декламативните произведения се изпълняват извън църквата по повод на християнски праници и чествания, без присъствието на песенен или хоров елемент. “Прогласът” е вдъхновена прослава на Божието слово и страстна защита на славянското слово. Има за цел да утвърди писмеността на собствен език, да обори противниците й, като призове славяните към Богопознание чрез “буквеното слово”.
В стихотворението са синтезирани две взаимно обвързани идеи–славянската и християнската. Идеята за Бога се обвързва с идеята за писменото славянско слово. Духовно обединени и извисени, трябва “всички славяни” да слушат словото на своя език, защото е “дар Божи” за тях и е свято. Със средствата на библейския метафоричен език е формулирана християнската идея за спасение на човека от неговите грехове чрез светлината на пречистената от злото душа. Христос сочи пътя на спасението, който е “светлината на целия тоя свят. Всички хора са равни пред Него и часът на спасение на потъналите в мрак и “нравствена слепота” е настъпил.
Опозицията: мрак – светлина, е основна проблемна теза, в която е заложен конфликтът между вяра и безверие, между “прогледнала” и “сляпа” за Божието слово човешка душа. Анафорите “слушайте” и “словото” кодират в себе си смисъла на целия текст. Славяните са призовани да слушат с “целия си ум” речта, която “крепи сърцата и умовете” и “подготвя да познаем Бога”. Чрез въздействието на преките обръщения и метафоричната образност е мотивирана необходимостта от познаването на писменото слово на свой собствен език.
Но ако Божието слово носи светлина и промисъл, то разбираемото, достъпното слово води до прозрението и истината. Авторът отстоява позицията, че човек може да достигне до нея само тогава, когато вникне в същността на думите.
Светлината-духовна същност на Бога, в своето реално, земно имерение говори за неговото невидимо присъствие в живота на човека. Но цялото “Божие творение” остава далеч от погледа на невярващия. Неговата “безкнижна душа” е ограбена. Той е сляп, не вижда истинската красота на видимия свят, а същевременно е и глух, защото не чува гласа на Бога посредством славянското слово. Невярващият остава встрани, той не успява да се наслади на най-обикновените радости в живота, които са най-истински.
Словото е оръжие срещу мрака на човешката душа, но и средство за битка срещу ограничения хоризонт на триезичието. Светлината му е дар за всички. Зазвучало в душата на човека на роден език, то разкрива мъдростта на християнското учение, на неговата дълбока хуманност.
“Проглас към Евангелието” на Константин-Кирил е поетична възхвала на християнството и хуманна защита на славянската просветна кауза.

„За буквите”-Защита и възхвала на славанската писменост

Съчинението „За буквите” е написано в края на IX век. Вероятно е било предназначено за Преславския събор от 893г. на който славянската писменост е утвърдена като официална в България. Основният проблем на творбата е защита на славянската писменост от нападките на византийците и техните български съмишленици. В този период на реформи съчинението „За буквите” е трябвало категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България. Авторът е бил длъжен в кратко, но силно и убедително слово да развенчае противниците на писмеността, да защити правото и на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци. Съчинението на Черноризец Храбър е и полемично, и апология.
В първата част на творбата авторът проследява етапите в историята на славянското писмо, като започва далече преди Кирил и Методий да създадът азбуката. Според него до IX век нашата писменост преминава през три етапа. В най-ранния период славяните са езичници, които нямат книги. Изпитват необходимост от писменост и затова измислят „черти и резки”. След това те навлизат в нов културен етап, когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви. Третият, най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий. Това е дело, благословено от Бог и реализирано с негова милост. За автора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род, защото това са много силни аргументи в защита на азбуката. Гръцката азбука с нищо не е по различна от славянската: и двете водят началото си от един и същ извор, не са оригинални. След като при това условие гръцката писменост се смята за свещенна, то и славянската писменост се счита за свещенна. В същинската полемична част на трактата, Черноризец Храбър дава достоен отговор на три обвинения за враговете на славянския род. Първото обвинения се отнася до броя на буквите в бългаската азбука-38. Гърците издигат в култ броя на своите букви-24. Те смятат, че са излишни 38 букви, след като мойе като тях да се пише с 24. По оригинален начин българският автор доказва, че и гръцката азбука съдържа 38 писмени знака, като включва 11 двугласни и 3 числа към азбуката. Второто обвинение подновява спора с триезичниците. Тези обвинители намират право на съществуване, защото не са между осветените от Бога книги на еврейски, гръцки, и римски. И на тази теза Черноризец Храбър се аргументира. Той подчертава, че не Бог, а богоизбрани човеци са творци на писмеността, но Бог ръководи делата им. Сам Бог е дал право на всички да съществуват, като ги е разделил, заедно с различните нрави, обичаи, наредби, закони. Бог е създал най-напред сирийският език, на който са говорели Адам и Ева. Доводи в защита на славянската писменост Храбър търси и в историята на гръцката азбука. Той посочва, че процесът на формирането и е много дълъг. „ И така, мнозина за много години едва събраха 38 букви”-иронично заключава Храбър. А тя е създадена за много кратък срок от братята Кирил и Метоий. Авторът стига до извода, че славянската писменост заслужава повече внимание:”Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защотосвят мъй ги е създал, а гръцките-елини езичници.” Той е горд ес таланта на Кирил и с това, че той е християнин-светец, а светостта на Кирил прави и делото му свято. Третото обвинение на триезичниците е, че славянската писменост не е добре уредена и все още се донаглася. Храбър на това обвинение отвръща с примери от историята на гръцкото писмо и книжнина. Той смята, че е намерил най-убедителните аргументи в полза на писмеността, а ако са необходими и други, ще ги каже другаде. Победно звучи последното изречение:” Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, власт, и поклонение сега и винаги в безкраините векове.”

uspeh na klasnoto :) :) :)