СПЕШНО ТРЯБВА МИ ПОМОЩ [Архив]

FeelMe

06-09-2008, 10:47

“Стамбул е, аго, за мене тука, дето съм родена”
/есе/

Аз съм българка. Родена съм в България, на изток от рая, в сърцето на Балканите. Боли ме, че трябва да пиша за окаяната си държава. Боли ме, че трябва да кажа, че вече не сме на ръба на падението, защото сме паднали духовно на дъното. Ние не живеем, а оцеляваме. Съществуваме ден за ден и се борим с жестокостта на материалния ни свят и единствения начин да живеем в него е като за това се продаваме или поне продаваме щастието си.
Сега чета “Изворът на белоногата” и се питам къде е днес Гергана? Къде е нейния патриотизъм и родолюбие, нейните градини с живи цветя? Къде е неискушения човек, който е богат с това което има, защото собственият му свят е не само пространство, но и качество, стойност.
Отмествам глава от книгата и виждам цивилизационния стремеж към натрупване, жаждата на хората за свръхмярката. Виждам как всички “са тръгнали” към Стамбул, където нямат място духовните потребности, а само материалните.
Славейковата Гергана е живяла в робска страна, в поробена България, но никога не е робувала на изкуствената красота, на блясъка на скъпите вещи и материалното. Сега живеем в свободна държава, а сме роби в нея. Какво национално падение. Гергана ясно е знаела къде иска да бъде, къде се чувства щастлива, къде е нейния Стамбул – там където е родена. А ние знаем ли? Къде е Стамбул сега за днешните Гергани? Навсякъде другаде по света те са виждали реализирани, но не и тук. Вместо патриотизъм подплатен с нищета, те избират богатата носталгия. Не само те, но и всички ние. Ще се разпилеем по света, защото мислим, че днес където е добре – там е родината, там е Стамбул.
Аз съм българка. Родена съм в България и ми се иска българите да се опазим като народ и да не се предаваме толкова лесно. Иска ми се да остана тук в родината си защото знам, че камъкът си тежи на мястото и преселения човек е като дърво без корен, дето резне там и вехне. Затова, Госдоди опази ни моля те да намерим нашия Стамбул тука дето сме родени.

Образът на Гергана – идеалът на народа за съвършенство

Петко Рачов Славейков е бележит поет, общественик и публицист. В произведенията му тупти едно чисто сърце и напира един несъмнен талант. В тях цъфти красотата на много поетични образи и идеали на народа за съвършенство. Една такава негова творба е и “Изворът на Белоногата”. Там Славейков възпява образа на вечната българка: както физическата й красота, така и нравствените й качества, любовта и верността й, родолюбието и духовната й сила. Затова Гергана става нарицателно име на най – хубавите черти на българката и идеалът на народа за съвършенство.
Още в началото на своето незабравимо произведение поетът започва да разкрива образа на вечната българка. Леко и плавно с изразните средства на народната песен, в светлината на романтичната идеализация, Славейков внушава физическата красота на девойката, като само я загатва. Според автора красотата върви ръка за ръка с любовта:
Гергана пиле шарено,
Гергана кротко агънце,
Кат’ бисер между мъниста
Тя била между момите;..
Славейков спестява черния земеделски труд и робството до най – драматичния момент – срещата на Гергана с везира, обикновената българска девойка се превръща в героиня. Виждайки везира, девойката показва презрение и нежелание да му достави удоволствие със страха си. Тя ненавижда паразитното съществуване на господаря и се гордее с трудолюбието си, което счита за основна добродетел на човека. За нея трудът е удоволствие, което минава като песен: волно, приятно и леко. Това е нейното средство за изява, въпреки че ежедневието й е сиво и еднообразно. Единствените й развлечения са неделните хора и задевките по чешмите;
Добре съм, аго, аз тука
При стари баща и майка,
Мен не тежи ми шетнята.
…
На стар бащица на помощ,
Кога пък в къщи да шетам,
На мила майка отмяна.
Поетът рисува великолепен портрет на българката с твърдостта й, с непреклонната й любов към всичко родно. Бедната селска девойка намира сили да се противопостави на желанието на везира да я потурчи. Най – ценни за нея са свободата, волността и природата. :
Стамбул е, аго, за мене
Там дето аз съм родена,
А най – хубавите сараи
Там онзи мой бащин дом…
Тя е готова да умре, но да запази националното си достойнство. Българката е вярна на първата си любов. Клетвата дадена пред любимия е свята и неприкосновена. Славейков поставя кулминацията в творбата си като показва верността и силната й любов.:
…Първо ми либе Никола
първо венчило той ще е!…
На наглостта на везира Гергана отговаря с още по – голяма твърдост и решителност. От устата й се отронват силни думи, вълнуващи с дързостта, смелостта и категоричността си. Смелостта й е толкова голяма, че събужда дори удивление у представителя на турския деспотизъм:
На живот си ми господар,
Но на воля не ми си
Насила стопан ставаш ли
На мъртво сърце студено…
Онова, което е мило за нея няма стойност за везира. Техните възгледи за света се различават. Тя се явява моралния победител в спора. Господарят я пуска не защото е благороден или има добро сърце, а защото умната българка с готовността си за саможертва отрича всякаква реална власт над себе си.
Чрез образа на Гергана, носителка на онзи здрав български дух, решителност и твърдост, Славейков утвърждава едно поведение – образец за поколенията и идеал на народа за съвършенство.

:) :) :)