Житието на Методий [Архив]

elitututu

06-09-2008, 19:04

Пространните жития на Кирил и Методий ,наречени Панонски легенди,са художествени образци на агиографския жанр,заели своето достойно място в старобъългарска та,така и в славянската литература.Те пресъздават образите на великите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за живота и дейността на двамата първоучители,за щитници на християнската и славянската кауза.
Авторството на Пространните жития на Кирил и Методий е неизвестно,но се предполага,че са създадени в кръга на Кирило- Методиевите ученици.Особено стите на художествения изказ наподобяват стила на Климент Охридски,което не изключва твърдението,че той е автор на житията.Те са взаимно свързани,допълв ат се помежду си ,без да се повтарят отделните сюжетни моменти.
Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/ .Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил -Философ,които внушават мисълта,че той е пратен от Бога,а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.
Житейският му образ е апостолски тип.Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния,свързани с богатата политическа,дух овническа и писателска дейност на Константин Философ.Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха.Това се потвърждава от неговата саможертвоготов ност при изпълнение на Моравската мисия,която приема да изпълни,въпреки ,че е уморен и болен.Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов.Благоч естието с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен ,и като духовник.Получа ва титлата Философ за изключително високата си обпразованост. Подчертаването на тези качества от житиеписеца способства да се пресъздаде образът на Константин Философ жив и исторически достоверен.
Житието на "блажения учител Константин Философ,пръв наставник на славянския народ" започва с умело подредени библейски цитати и има за цел да насочи възприемателя на творбата към личността на славянския просветител като Божи избранник и пратеник.
Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговиа земен край.Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийния герой е показан като подобен на библейски персонаж.
Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека.Благодар ение на силната си чиста вяра в Бога,той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Ковстантин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане:" Такъв ли е този живот,та вместо радост,настъпва скръб?О т днес ще поема друг път,който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот..." Неговата висша цел е, както се казва в житието "вместо земното,да придобия небесното".. Обазът се изгражда като образец на подражание,необ ходим на съвременниците. Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли,посвете ни на делото и Бога.
Чрез силата на своите блестящи и високи познания Константин Философ защитава смело и достойно християнските ценности ,отхвърля нападките на своите противници в сложните ситуации на богословските спорове.Речта на Кирил изобилства от мъдри изрази като сентенции,посло вици,цитати от Святото писание.Умело вплита е алегорични разкази и сравнения,тъй като познава и книгите на друговерците,с които води диспутите.Чрез всичките тези характеристики житиеписецът изгражда образ на апостолски проповедник с извърмерна духовна сила и възможности.
В повествованието е подчертан силният ум на великия и сват мъж Константин Философ,както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея.
Особено значим момент в Кириловото житие е създаването на азбуката.Филосо фът създава писменост,за да направи достъпно словото Божие за новопокръстенит е славяни.То е дар от Бога за всички славяни.
Неслучайно в самата Библия е подчертано огромното значение на словото като божествен символ-то сътворява света и ражда светлина.
Така започва и преведеното от Константин Кирил Божие писание:"В началото бе совото и словото бе у Бога, и Бог бе словото"..
С присъщата му убеденост и отлично познаване на теологията богословът намира достоен отговор за защита срещу нападките към създадената от него нова азбука,като изтъква ,че една нова азбука е свързана пряко нуждите на богослужението на разбираем език .Така божието слово въздейства върху съзнанието и сетивата на вярващите хора.В този смисъл делото на славянския учител е и религиозен подвиг ,който трябва дабъде утвърждаван и прославен.Сразя ванета на "триезичниците" е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва,че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.
В Пространнтото житие на Кирил присъства светът на средновековния човек,който е ценностно раздвоен От една страна е земният,преходн ия живот,в който човекът е в плен на грижи и изкушения ,дело на дявола.От друга страна е истинския живот,този ,който е посветен на Бога.Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца,който е образ на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.
Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога,като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.
Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието,коет о всъщност е светлина на духа и смисъл на земнияживот на човека.Заедно с житието на Методий ,двете творби слагат началото на старобългарскат а литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род за векове напред