Есе по психология [Архив]

Diabolical

06-09-2008, 14:06

Етимологическото значение на думата “престъпление” е да престъпиш отвъд нещо, отвъд наложено ограничение, забрана.
След 1990 година в България започна рязко увеличаване проявлението на това антисоциално явление “престъпност” като следствие на лошото икономическо състояние; навлизането на бившите и настоящи номенклатури в сферата на сенчестата икономика; опитите и за непрекъснато трансформиране на политическата власт в икономическата и обратно, довело до нестабилно управление на прехода към пазарно стопанство; загърбването на националните и морални ценности и проблемите на образованието и подрастващите и т.н.
Практиката на постоянните законодателни промени попречи на установяването на дадена практика, на отношение между оторизирани институции и по същество създава хаос. В рамките на тази практика законодателят, въпреки наличната нормативна база, не е извел нито веднъж младежката престъпност, нито защитата на децата като приоритет. Вместо това ролята на приоритет играят конкретни кадрови промени, което обезсмисля гражданското начало на тези процеси. От друга страна мерките се вземат кампанийно, тенденциозно, популистки и постфактум – пример за това са трагедиите в “Индиго” и в съседна Сърбия.
България от 1990 година насам няма младежка политика, което е допълнителен фактор тези проблеми да не могат да бъдат решени. Те са проблеми не на законите и на наказанието, а на превенцията, както и на социално-икономическата и културна среда. Различни държавни и международни институции показват, че в България възрастовата граница при извършването на престъпления постоянно пада вече почти до безумната граница 12 – 16 години. До момента обаче държавата не предлага нищо друго освен затвор за проблемните си деца, които в повечето случаи са жертва на своята среда отколкото закоравели престъпници.
Тежките икономически условия в страната, несигурността, обезверяването, липсата на положителен модел за подражание в обществото и много други в това число и лични фактори допринасят за формирането на агресивност и антисоциално поведение у много млади хора у нас напоследък. При това възрастта на извършителите на насилствени актове постепенно както бе посочено намалява и продължава през последните години към спад от 14 на 10 – 13 години. Причините за това са толкова многобройни, колкото са многобройни и проблемите на младите хора в днешно време.
Едни от тях са свързани с промяната на стереотипите за успех в нашето общество, както и загубата на чувството за сигурност, чувството за гарантирана справедливост и прочие.
Не може да не се упомене острият конфликт между поколенията, пораждащ проблеми с комуникацията в семейството и водещ до разпадане на социални стереотипи и норми.
В много от “бедните” региони на страната участието в сивата икономика е единствения начин за икономическо оцеляване, в това число и доста по-“печеливш” в очите на младите от постигането на добро образование. В по-“богатите” райони представата на младите за успех също минава далеч от идеята за честен труд като форма и начин на преуспяване.
Деградацията на подрастващите и младото поколение въобще е пряко следствие и от краха на образователната ни система. По данни на Националния статистически институт за тринадесет години учебните заведения в страната са намалели с близо две хиляди. В следствие на това 76 000 деца на училищна възраст въобще не са влизали в час, а само в последните две години от училището са отпаднали 122 793 деца.
По същество достъпът до качествено образование отдавна е изчезнал. Образователната система е зле кадрово и материално обезпечена. Не се зачита конституционното право и задължение за образование до шестнадесет годишна възраст. По същество училището в статистически значим брой учебни заведения е едно опасно място където цари безразличие към трудностите, опасностите и проблемите на подрастващите.
Насилието сред българските деца се увеличава застрашително. Училищата се превръщат в сцена на множество брутални прояви. Насаждано от медиите, от масовата култура, от ежедневието и от културата на оцеляване, насилието става не изключително, а ежедневно средство за решаване на проблемите. В големите градове вече има цели райони, чиято микро общност и особено общността на младите хора се контролира от престъпността. Уличните банди стават реален факт. В условията на слаб обществен ред, лошо образование и немалки социални проблеми е невъзможно да се лансират таланти и да се убеждават младите хора в ползата и необходимостта от образованието.
От друга страна децата, които извършват правонарушения и няма кой да се грижи за тях биват изпращани или в Социално-педагогически интернати /СПИ/ или във Възпитателно училище-интернат /ВУИ/. Според Българския хелзинкски комитет много от престъпленията се извършват от непълнолетните в името на физическото оцеляване, а от местните Комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните тълкуват мизерията като трайна нагласа за извършване на противообществени прояви. Децата биват изпращани в интернати където не се извършва почти никаква корекция в поведението им, а много често дори ефекта е обратен.
Публична тайна са и липсата на мерки по отношение гарантиране физическото оцеляване на подрастващите. Между 250 и 300 хиляди са децата лишени от достъпа до реална медицинска помощ, тъй като родителите им не могат да си позволят да си заведат на лекар.
Най-малко трагични са тези констатации на фона на писаната програма на правителството на Република България - “България 2001”, определяща всеобхватно мисията на новата демократична държава, ролята и за регулиране на обществените отношения в нея, модела на бъдещото общество и основните насоки за развитие на страната ни в новото хилядолетие. Застрашителното разпространение на престъпността през последните години, според нея, препятства развитието на демократичните процеси, пазарните реформи и почти постигнатото присъединяване на страната ни към обединена Европа. Факторите обуславящи престъпността като цяло имот комплексен характер – от глобализацията в световен мащаб, увеличеното движение на стоки и услуги, капитали и хора и прехода към информационно общество до негативните остатъци от недалечното минало, препятстващи радикалните промени на обществено икономическите отношения в страната.
Главната цел на стратегията е да се създаде превантивна среда, която да доведе до намаляване на престъпленията и асоциалните прояви на малолетните и непълнолетните. Предвижда се : създаването на ефективни гаранции за защита на децата от различни форми на насилие, принуда и от всяко въздействие, което застрашава тяхното физическо и душевно развитие; ограничаването на рисковите фактори и условия за асоциално поведение и отклонение в детска възраст чрез консултативни и психотерапевтични програми за деца и родители; реализация на национални и регионални информационни програми за социална превенция, разширяване на информационната осведоменост на децата и родителите относно техните права и задължения; разработване и реализация на специални програми за социална превенция, ресоциализация и интеграция в обществото на лица в социален и криминогенен риск; разработване на конкретни програми свързани със социалната адаптация и интеграция на малолетни и непълнолетни правонарушители, включително и след пребиваване в социални, поправителни и педагогически домове и интернати; организиране на специализирана подготовка на педагогически кадри за работа с малолетни и непълнолетни правонарушители.
Престъпността като цяло и в частност тази касаеща непълнолетните и малолетни лица е един от онези топ проблеми по които общественото мнение почти спонтанно постига най-високи равнища на съгласие – за необходимостта от съхранение сигурността на общността, за необходимостта от преследване, задържане и наказание на престъпниците, за необходимостта от справедливост във възмездието и т.н. За съжаление това което ежедневно виждаме не дава основание да заключим, че писаното има реализация на практика поради което намиращи се в симбиоза с престъпността проблеми на подрастващите ще продължават да се развиват, водещи до погубване на ценностната система у младото поколение, до момента в който младежката политика на държавата не стане приоритет номер едно и реалният и действен контрол по спазването на законите и подзаконовите нормативни актове - задача номер едно за оторизираните да осъществяват този контрол органи.

Това не е точно по темата, извади само това което ти трябва и го съкрати. Ако не ти хареса, поне го прочети. Може и да ти дойтан някакви идей какво да пишеш.