ScionOfStorm
06-09-2008, 18:06
Кръв в писъците
Кажи ми,
Сега докато седя и слушам писъците.
На всички угнетени.
На всички умрели.
На всички сломени.
Ще спрат ли най-сетне на кръвта плисъците?
Кажи ми!
Умрях докато силуетите танцуваха
В парад не на суетата, не!, а на
Синкаво мъртвило и угаснал пламък.
Ликовете пак там, пак там, Боже, плуваха
Всеки с разтворена под очи рана
Всеки в мъртво сърце с студен камък.
Песни...
...те са симфония. Ария на безпощадността.
И на това, което на нас, живите, предстои.
Мътна тиня, болка под водата, лепкава тръстика
Пак онова проклето блато в ума се върти.
И кръв, кръв в съсиреци дивни, с размах избуяла
Оцветява навек водата, що отдавна е умряла.
Ръцете на мъртвите там са. Виждам ги, чувам плясъка
Когато любовта за плътта ми жива те обявяват.
На онез’ очи, от рани оградени, грее хищен блясъка
Докато телата пак там, пак там в течението плават.
А аз...
Знам, че един всички ще сме там, в тяхната прегръдка.
Аз и ти, всеки, що сега диша, чувства и жадува.
Минута след минута ще взимаме тинестата си глътка
Докато гарван светлинен над нас с врясък ще пирува
Ликуващ над кръвта, ликуващ над падението на плътта;
С грак светъл даващ ново начало...на кръвта в писъка.
На кръвта в писъка.
Кажи ми,
Сега докато седя и слушам писъците.
На всички угнетени.
На всички умрели.
На всички сломени.
Ще спрат ли най-сетне на кръвта плисъците?
Кажи ми!
Умрях докато силуетите танцуваха
В парад не на суетата, не!, а на
Синкаво мъртвило и угаснал пламък.
Ликовете пак там, пак там, Боже, плуваха
Всеки с разтворена под очи рана
Всеки в мъртво сърце с студен камък.
Песни...
...те са симфония. Ария на безпощадността.
И на това, което на нас, живите, предстои.
Мътна тиня, болка под водата, лепкава тръстика
Пак онова проклето блато в ума се върти.
И кръв, кръв в съсиреци дивни, с размах избуяла
Оцветява навек водата, що отдавна е умряла.
Ръцете на мъртвите там са. Виждам ги, чувам плясъка
Когато любовта за плътта ми жива те обявяват.
На онез’ очи, от рани оградени, грее хищен блясъка
Докато телата пак там, пак там в течението плават.
А аз...
Знам, че един всички ще сме там, в тяхната прегръдка.
Аз и ти, всеки, що сега диша, чувства и жадува.
Минута след минута ще взимаме тинестата си глътка
Докато гарван светлинен над нас с врясък ще пирува
Ликуващ над кръвта, ликуващ над падението на плътта;
С грак светъл даващ ново начало...на кръвта в писъка.
На кръвта в писъка.