PoisoNGirL
06-09-2008, 19:02
Тъмнината се спуска бавно и за поредн път усещам празнотата в сърцето и душата си.Заедно с теб изчезнаха мечтите,стремежите,копнежи те...Успявам да прикрия мъката си докато не дойде нощта и чувставата не прелеят мен.Пореден ден се въздържам да не ти се обадя,да ти кажа колко много ми липсваш и как копнея само да чуя гласа.Не знам какво стана с мен,но усещам,че не мога да дишам без теб.Живея ден за ден,напивам се и дори това вече не ми помага.Алкохола не притъпява спомена за най-красивите моменти в живота ми,които заличихме за секунди.Все още искам да съм с теб,макар да знам,че е невъзможно и че ти пожела повече да не те търся.Алкохола е виновен,той ме накара да ти звънна.Съжалявам,че те събудих,но се радвам,че чух гласа ти.Стига ми само да те гледам от далеч,дори да виждам,че си щастлив с друга.Сърцето ми се къса като си помисля как целуваш нея,как прегръщаш нея...както правеше преди с мен.Дали вече й каза,че я обичаш?Наистина ли е повече от мен?Наистина ли веч ме забрави?Искам само да ми кажеш истината в очите!Дали вече не ме обичаш и не копнееш да си с мен?!Ако е така,добре ще изчезна и няма да ме видиш повече...Но искам да го чия и да се убедя,че това е истината.Как можа веднага да я запознаеш с родителите си,да ми разкажеш колко добре ти е с нея...Нима толкова ли не ти пука колко ме боли?!Знам,че си го заслужавам...знам го идеално.Но сърцето не пита,а се влюбва винаги в най-неподходящия.Направо не мога да се позная.Мислех,че без теб ще съм добре...грашала съм.Никога не съм посягала към алкохола,винаги съм била мила и общителна с другите,а сега се превърнах точно в обратното...Мразя живота си...откакто те няма.Замислям се дали ще ми е по-добре с теб,ако всичко си е както преди и ако пак се "обичаме".Не знам дали ще е,но в момента единственото ми желание е да те видя и да те прегърна толкова силно,че да не можеш да дишаш.Лошото е,че ти никога няма да го разбереш,защото няма да имам смелостта да ти го кажа в очите,а и защото ти не желаеш.Не мога да съм достатъчно силна и да си кажа няма да те търся повече.Дали ти си се замислял някога...дали да ми звъннеш,дали да не ме потърсиш..едва ли.Прекалено много си наранен...и аз бих направила така на твое място.Но мечтите са си мои,защото само те ми останаха...Спомените ме крепят...и само те поддикват усмивката ми да се покаже на лицето ми така истинска както беше някога.Театърът,който играя вече започва да се превръща в мое ежедневие и се плаша как пред никой не разкривам истината.Чудя се как да избягам от действителността.Само сънят ме отнася на друго място,където си и ти ...Където сме отново заедно...Затова лягам,заспивам,сънувам и се надявам да не се събудя за да си винаги с мен...Искам да има друг живот,където да сме пак заедно,само двамта без проблеми,караници и каквито и да е други хора...Но мечтите са само това...излети на лист хартия и запазени само за автора,неразбрани от никой и забравени във вечността...Обичам те и това,че не мога да ти го кажа бавно ме убива...Умирам вътрешно...искам те...в някой друг живот....
Обичам те - повече от живота си,повече от семейството и приятелите си,повече от самата мен.Ти си въздуха,небето и земята...но го разбрах твърде късно...
Много спомени...
Много самота...
Много любов...
И малко останало желание за живот и борба...
Умиращи мечти...
И много неизказани думи...
Обичам те!!!
Обичам те - повече от живота си,повече от семейството и приятелите си,повече от самата мен.Ти си въздуха,небето и земята...но го разбрах твърде късно...
Много спомени...
Много самота...
Много любов...
И малко останало желание за живот и борба...
Умиращи мечти...
И много неизказани думи...
Обичам те!!!