View Full Version : Проблемът с майка ми (стара песен, нов съпровод )
TOM_BOMBANDIL
06-09-2008, 23:06
Здравейте. Историята ми е дълга, затова съм преблагодарен на всеки, който ще я прочете.
На 17 години и половина съм. Знам, че звучи като всички други проблеми, ала... не може този да не е уникален. В последно време отношенията с майка ми са отвратителни - няколко пъти ми кипва дотолкова, че да се развикам как нямам търпение да се махна от къщата и да не се върна повече.... ( изпити съм държал, просто трябва да мине още 1 година ). Непоносима мъка ми донася това. ИСКАМ да уважавам майка си, но чувствам, че ми е все по-трудно. Тя е един от най-добрите лекари в областта си, но във ВСИЧКО друго е страшно ограничена - не следи новини например, не излиза с приятелки, а само с 2-3 вкъщи на кафе, никаква обща култура, работохолих ( единодушно в семейството мислим, че се интересува повече от болните, от колкото от нас ), 100% консервативно мислене ( на сестра ми на 24години даде ръководство за правилен секс ). Тя наистина е ПЕРФЕКТЕН лекар, но във всичко друго е БУКВАЛНО ... мега зле. Обратно на нея, аз се считам за доста интелигентен, интересувам се от всичко, презирам незнанието и т.н .... от всичко това излиза, че с майка ми няма за какво да си говорим :( Имам в предвид, прибирам се от училище например и след въпроса "Как мина", отговорът ми "Добре" следва мълчание. След мълчанието се започват КАРАНИЦИ как не съм искал да говоря с нея. Това е всеки ден. С години я понасям и казвам това онова, но вече не издържам. Обграден съм от СТРАХОТНИ приятели, които са ми най-скъпото нещо в живота, но си мисля .... че с тях нуждата от родителите спада до минимум. Чувствам се гузен, че трябва да им искам пари за нещо, защото едва ли не това е единственото което ни свързва - това че все още съм материално необезпечен. Днес 20мин майка ми не можа да ме заговори на някаква НОРМАЛНА тема. Развика се, че съм ужасен, че се мисля за много образован, да съм вървял да говоря с чичо ми и леля ми, защото те били по-умни ( бях им на гости миналия ден и те знаят че ги обожавам ), само пари съм знаел да искам (никога не съм искал повече от МИНИМУМА, защото ми е гузно ), бил съм неблагодарен ..... Очите й се насълзиха, мен ми стана много кофти и казах, че отивам да говоря с дядо ми, който е завършил средно образование само, но пак ми е по-приятно с него..... Имам чувството, че майка ми има сериозни психични проблеми.....разсеяност, апатичност, лабилност ... притеснявам се за нея, баща ми е страхотен човек, но покрай нея става "мъж под чехъл" и дума не може да става за помощ от негова страна. Като човек отраснал покрай лекар го чувствам просто ..... Днес след поредния скандал, който описах, излязох за 5мин в друга стая, върнах се и й казах "Нека да поговорим, да си кажем очи в очи каквото мислим и да измислим решение ". Тя отказа и започна да говори за пари ... рядко срещан материалист е и всичко свързва с парите. За пръв път тогава ми мина през главата кога сме били с чувство за семейност .... ами никога или е било доста отдавна. Ужасно е. Хем ме е яд, хем ми е гадно. Решение - не виждам особено. Факт е, че заради порастването, приятелите и вижданията си за живот не мога да й се "подчиня", но искам да бъда добър син, а тя добра майка. Как се излиза на глава с подобен човек ...... Уверявам ви, втора като нея няма с такова психологично състояния, а аз освен, че не понасям разговорите й за банални теми от типа на "Защо Франция и Румъния играят с различен цвят екипи" не съм давал повод никога да се оплачат родителите от мен (отличник, постижения, добряк, чистофайник, и т.н )
Моля съвети от всеки прочел тези дълги слова на горест и мъка :(
remember_me
06-10-2008, 02:57
vika6 4e si na 17 godini. za6to ne se hvane6 na rabota takmo e lqto 6te izkara6 pove4e pari. i posle da se premesti6 da jivee6 samostoqtelno? parvona4alno 6te ima6 pari za edna malka stai4ka ili pone sas sakvartirant no v na4aloto e taka. tova e moqta ideq za6toto ot pro4etenoto ot men...ne te vijdam kak 6te izkara6 y vas o6te nqkolko godini. vqrno e 4e maikata trqbva da se yvajava. ne se obvinqvai 4e v momenta ne e taka za6toto moje bi maika ti e v tryden period :?
Slun4evko
06-10-2008, 07:28
Много кофти тръпка.Опитвам се да си го представя и успявам. Имам почти същия проблем с баба ми,която дори в професията си не е била перфектна/мое мнение/. За щастие родителите ми са доста интелигентни,но пък за сметка на това живеем в апартамента на баба ми и дядо ми откакто се помня и винаги си е било ад. Или се изнасяй,както ти предложиха вече,но не мисля че това е много добър вариант,ще нараниш майка си,пък и не само нея,а от поста ти съдя че не искаш това. Освен да потърпиш още една година/предполагам след това завършваш ?/ и да избягваш конфликти,да потърпиш мъничко. След това ще станеш студент,ще се изнесеш и ...прав ти път.Живота пред теб. Обмисли добре какво ще правиш,за да не съжаляваш после. Успех!
vika6 4e si na 17 godini. za6to ne se hvane6 na rabota takmo e lqto 6te izkara6 pove4e pari. i posle da se premesti6 da jivee6 samostoqtelno? parvona4alno 6te ima6 pari za edna malka stai4ka ili pone sas sakvartirant no v na4aloto e taka. tova e moqta ideq za6toto ot pro4etenoto ot men...ne te vijdam kak 6te izkara6 y vas o6te nqkolko godini. vqrno e 4e maikata trqbva da se yvajava. ne se obvinqvai 4e v momenta ne e taka za6toto moje bi maika ti e v tryden period :?
+1
Но виж, общо взето и моите отношения са такива с майка ми. Вярно, че може да говоря за всичко с нея и мирогледът и доста ми допада. Далеч не е консервативна, бих казал, че е на другата граница. И все пак думите в споровете ви мисля, че са същите, които аз чувам. Мойте кавги с нея, се пораждат от дневния стрес. С един родител съм и майка ми сама ме отглежда, така че и се стоварва доста на главата и малко изнемогва. Аз си се гледам себе си, но пак не е много лесно. Та я разбирам и може би затова не приемам навътре караниците.
Не можем да избираме, коя жена да ни е майка. Каквото ни е дал Господ, това е. Обичай я заради положителните й черти, а не се хващай винаги за отрицателните. Питай я дали е под напрежение и й помогни, ако има нужда от помощ. Мен майка ми по-рано не ме слушаше, но мисля, че сега думата ми има тежест и тя се старае да попие всичкия смисъл от това, което казвам. Това е така, откакто не ми е зор за проблемите ми с нея.
Разказвам ти моята ситуация, защото не знам точно какъв съвет да ти дам, а мога само да ти нахвърлям идеи и да ти опиша положението си. Като четох по-горе, до голяма степен се познах аз в себеописанието ти. И тъй като не знам, как точно си реших проблема - надявам се да си извадиш полезни изводчета от това, което написах.
Онзи вариант, да отидеш и да живееш самостоятелно винаги ще съществува като алтернатива, че дори в един момент живота ще ти го наложи. Ти решаваш дали си готов да станеш напълно самостоятелен..
Хех.Твоята майка е като моя баща.
Само за пари си мисли тоя човек.Само ми излиза с дежурната фраза "докато си в моята къща ще правиш каквото аз кажа ..".Не излиза,няма приятели,няма коректив.Ежедневието му протича между компютъра и телевизора.Много е направил за семейството си от гледна точка създаването на сигурност,но си мисли,че децата са домати,че може да ги контролира винаги,че нямат право на глас и на избор.Никога не сме си говорили на кой знае какви теми.Имахме един период,в който майка ми беше разстроена всеки ден,защото двамата с него се джафкахме непрестанно.Просто ми е дразнител.И без нищо да ми казва-дразнител ми е.И на мен ми е криво,че се получава така,защото и аз ИСКАМ да го уважавам.Пък и го обичам-баща ми е все пак.Върви да променяш обаче човек на възраст.Нямаш шанс.
Единственото решение,което е най-разумно,независимо че на мен ми беше крайно неприятно и исках да се разберем по друг начин,е да се изнесеш от вас,да започнеш работа,да си учиш и да си живееш както ти смяташ за добре.Ако си някое кухо лапе това изобщо не е вариант,но ако си отговорен и разумен и знаеш как да се грижиш за себе си-няма проблеми.
Хм..и още нещо.Аз също имам страхотни хора около себе си,но само двама или трима са тези,които биха направили НАИСТИНА нещо за мен.Нещо,което трябва да дадат от себе си или за което да се потрудят.Така че внимавай с приятелите.
А докато станеш на 18 просто се прави на умряла лисица.Говори с майка ти на скучните й теми по едно 20 минути и да се радва там.Като започне да вика обръщаш гръб и заявяваш,че не ти се занимава,отиваш в другата стая или навън да пийнеш биричка и така.Човек се научава с времето да не обръща внимание,колкото и да е вбесяващо.Аз се научих. (:
Freeminded
06-10-2008, 21:42
Добре, изчетох всичко и приемам благодарностите ти!
А сега да преминем нататък към проблема ти.
Мнението ми е, че просто не си забелязал няколко основни неща.
Човече, предполагам майка ти е към петдесетака. Тогава се случват много промени, които само майка ти знае как си ги преживява. Изглежда все пак не те товари с никакви нейни проблеми, а ти само намираш поводи да си правиш изводи колко е задръстена и тъпа. Глупавото е, че всъщност се смяташ за адски прав и компетентен ,което разбира се може и да е така, но изглежда не го правиш в желанието си да помагаш на някой, напримерно нея, а просто прояваваш упоритост с цел да и го докажеш, че каквото казва тя обезателно е лишено от смисъл, тъй като тя не гледа новини или не се информира чрез интернет. Добре, не се интересува от интернет, новини, приятелки и т.н. просто може би защото не и остава време покрай работата. Да си се замислял колко е заета и дали и остава време за друго освен обикновения режим "Болницата-вкъщи-домакинската работа"? Може би просто се опитва да ти спести личните си проблеми, но в теб намира само студенина и враждебност. А може би и хич не се интересуваш от майка си, но поне да се преструваше, макар и слабо. Пък и едва ли е останало незабелязано от майка ти, че буквално боготвориш образа на баща си, включително и всеки друг, стига той да не е майка ти. Пич, просто това е глупаво. Да си се замислял, че майка ти отделя наистина най-много време за теб? Ако в баща си виждаш единствено положителния му образ само защото не ти се налага да прехвърляш проблемите на него като от сорта на "защо не е сготвено" или пък просто защото докато гледате новините заедно, докато майка ти ви готви нещо, не значи че той ти отделя повече време и е перфектен. А може би всичко това омръзва на майка ти и тя се чувства второстепенна. А много вероятно заради това пренебрежение от твоя страна, а вероятно и от страна на баща ти към нея, + комбинация с възрастта и, тя да е в някакъв вид депресия. А ти още повече да я наказваш с безразличието си. Явно през целия ден тя си мисли за теб, дори да ти изглежда, че само пациенти са и в главата, та ти все пак си и дете (не може да не мисли за теб), а прибирайки се ти просто да и отправиш раздразнен поглед заради клиширания въпрос "как си?", на който винаги може да отговориш с "да, добре, екстра беше деня ми, твоя как мина?" и т.н. вместо мислено да и теглиш майна, че въпроса ти се струва адски тъп и да седнеш да плюскаш манждата, която като че ли от самосебе си се е сготвила. А и ако това да те пита как си ти се струва НЕНОРМАЛНА тема, то на каква тема очакваш да провеждаш разговор.
Промяната трявба да дойде от теб, не от майка ти. Или поне ако си решил да напускаш семейството си след година, две, то поне се постарай това да не стане след скандал, който майка ти да помни цял живот.
У С П Е Х ! ! !
TOM_BOMBANDIL
06-10-2008, 22:39
Благодаря на всички, добре ми дойдоха укорите и градивните критики.
Ще преосмисля из основи отношението си, в името на greater good.
Искам да коментирам мнението на Freeminded. Прав си за почти всичко, което каза и затова със следващите 4-5 изречения не целя да те оспорвам, а просто да допълня общата представа. Оценявам усилията на майка ми и загрижеността, но фактически цял живот съм отгледан от други хора - и сега, когато съм вече "попорастнал", се усеща липсата на близък на мен човек в семейството. Например, последния месец се налагаше да уча много за един изпит, който ме раздели с приятелката ми. В такъв момент, когато и аз съм изнервен, насреща за мен бяха приятелите, защото майка ми не осъзнаваше важността на изпита (постоянно забравяше кога ще се явявам), нито пък ще одобри момиче за "синчето й". :( Баща ми не го боготворя, просто го намирам за нормален родител, когато не е покрай майка ми.
Дали е НЕНОРМАЛНО да ме пита как съм - разбира се, че е нормално. Но ми е ядно това да е всеки ден. Копнея от години да ме попита: "Ей, сине, кой ти е любимият филм" например..... или пък да каже "Днес луната е много красива, айде на терасата да я погледаме". Няма грам близост .... :(
Това за депресията, колкото повече го мисля, толкова по-вероятно ми изглежда - тя е сама сред мъже в къщата, много работа, дъщеря й в чужбина, синът й я ядосва .... Как мога да помогна тук ?
Всичките ви писания ме смъкнаха на земята. Ще се постарая максимално да се "мазня", щом това е най-доброто за всички, но желанието ми за мащабна промяна в нейното отношение към света и близките й май няма да намери реализация.
Freeminded
06-10-2008, 23:33
Ще се включа за последно тази вечер, понеже все още ми е интересна темата.
Нека погледнем на нещата като реалисти, а аз вярвам, че си ралист. Та реално погледната (извинявам се за тавталогията) не прехвърляй нещата от сорта на отглеждане и възпитание като заслуги по отделно или единствено на друи, като например баби, дядовци, лели, чичовци и т.н. Понякога трудния живот принуждава усилията на повечето родители да са фокусирани върху работата и изкарването на пари и за това се налага да прехвърлят отглеждането на децата на своите родители или други пенсионирани роднини. Много от нас са били така. Това естествено не значи, че се освобождават от всякакви грижи. Ако майка ти е пропуснала да отдели достатъчно време като родител за теб, то в момента просто търси начин да навакса пропуснатото и един вид ти си оставаш "синчето й" без тя да забелязва колко си порастнал. Колкото до задълбочените разговори на теми от типа на любими филми, нищенето на загатките на вселената, колко много звезди има и т.н. - има си гаджета за подобни разговори. А в същината на обща тема, която да разнищваш с майка си трябва да има по-голяма насоченост върху неща, които ще я зарадват. Например успехите ти в училище, какво смяташ да кандидатстваш и т.н. Въобще неща, които ще покажат, че вече не си "синчето й", а си вече младеж, който мисли за бъдещето си и става все по-отговорен. Тези неща биха я зарадвали, а и убеден съм, тогава определено ще почне да помни датите на изпитите ти, когато значението на амбициите ти, дори ще търси начин да те поущрява.
Това е засега, надявам се нещата при теб да се оправят, ако не то поне да станат по-поносими!
но фактически цял живот съм отгледан от други хора - и сега, когато съм вече "попорастнал", се усеща липсата на близък на мен човек в семейството.
и за това се налага да прехвърлят отглеждането на децата на своите родители или други пенсионирани роднини.
@Freeminded,и аз съм отгледана от баба и дядо на село,но никога не съм чувствала липсата на родителите си.Мисля че той говори за друго.Не може да не общуваш с детето си с години и накрая да му се изтресеш с въпроса "Ама ти защо не говориш с мене?" ..
Колкото до разговорите и гаджетата .. може би говориш така,защото твоята майка си общува нормално с теб.Може би не,не зная.Но както и да е,всеки има нужда да говори с родителите си,да ги уважава,да ги обича,те да му дават ПОВОДИ,за да го прави.Лично аз искам да знам мнението на майка ми за някои неща.Тя е живяла,тя ме обича повече от всичко,тя ще ми даде правилен съвет.А и си прекарваме весело заедно,защото си говорим,близки сме.Никоя връзка на света не може да замени връзката с родител..
@TOM_BOMBANDIL,а пробвал ли си с "Ей,мамо,кой ти е любимия филм?" или "Ей,хайде да гледаме заедно един мой любим филм днес?" ..
да се "мазня", щом това е най-доброто за всички, но желанието ми за мащабна промяна
1. "мазненето" се нарича комформизъм,с цел да не си лазите денонощно по нервите.има разлика.
2.хората не се променят.
Гръмни я бре, какво се чудиш...