Sexy_boy_944
06-10-2008, 19:07
Много хора живеят с мисълта, че сексът е само за младите. Наистина с напредване на годинките сексуалните възможности намаляват, но това е поради развитието на болести, много от които днес се лекуват напълно успешно.
При мъжете най-честата причина, която ограничава половата активност, са заболяванията на сърдечносъдовата система. Тъй като ерекцията изисква достатъчно еластични и проходими кръвоносни съдове, естествено е тяхното увреждане да води до т.н. еректилни дисфункции. При здравословен живот обаче, напълно възможно е един мъж и в напреднала възраст да е със здрави съдове, което обикновено означава и запазени сексуални възможности. Според съвременни проучвания, около 30% от мъжете в индустриално развитите страни запазват половата си активност и след седемдесетгодишна възраст. Условие за това е както умелото справяне със стреса /главен виновник за хипертонията, диабета и други психосоматични болести/, така и навременното и ефективно лечение на въпросните заболявания. За съжаление част от медикаментите, предписвани за понижаване на кръвното налягане, могат допълнително да затруднят ерекцията.
Следващ по значение фактор за загуба на мъжките сили и нелекувания диабет. Чести негови усложнения са съдовите и неврологични нарушения, които естествено засягат и сексуалните функции. Много изследвания обаче показват, че при добре компенсиран диабет, повечето мъже запазват потентността си.
В миналото се считаше, че намаляването на сексуалната активност с възрастта се дължи на хормонални причини. Днес с категоричност вече знаем, че продукцията на тестостерон, която е от значение за младите мъже, практически е без особено значение за по-възрастните. В този смисъл немотивираното предписване на полови хормони за повишаване сексуалната активност при хора в напреднала възраст е не само безсмислено, но дори и опасно.
Много по-съществена роля за сексуалното дълголетие имат добрите взаимоотношения между партньорите. Установено е, че самотните възрастни мъже по-бързо загубват сексуалните си сили, в сравнение с тези, които макар и по-рядко имат контакти с постоянна партньорка.
Понякога погрешно се счита, че сексуалната активност в напреднала възраст крие заплаха за здравето. До колкото пълноценното интимно общуване е един от най-мощните източници на радост и удовлетворение, присъствието му в живота и на хората от третата възраст съществено допринася за по-доброто самочувствие и тонус. Често се пренебрегва и факта, че двама партньори, които се чувстват добре заедно, могат да си доставят сексуална наслада и по начини, не изискващи чак толкова интензивни телесни усилия.
Възрастта сама по себе си не е причина за отпадане на сексуалната активност. Вероятността от появата на заболявания, ограничаващи половата изява, естествено нараства с годините, но своевременната и компетентна медицинска помощ може да запази радостта от секса до късна възраст.
При мъжете най-честата причина, която ограничава половата активност, са заболяванията на сърдечносъдовата система. Тъй като ерекцията изисква достатъчно еластични и проходими кръвоносни съдове, естествено е тяхното увреждане да води до т.н. еректилни дисфункции. При здравословен живот обаче, напълно възможно е един мъж и в напреднала възраст да е със здрави съдове, което обикновено означава и запазени сексуални възможности. Според съвременни проучвания, около 30% от мъжете в индустриално развитите страни запазват половата си активност и след седемдесетгодишна възраст. Условие за това е както умелото справяне със стреса /главен виновник за хипертонията, диабета и други психосоматични болести/, така и навременното и ефективно лечение на въпросните заболявания. За съжаление част от медикаментите, предписвани за понижаване на кръвното налягане, могат допълнително да затруднят ерекцията.
Следващ по значение фактор за загуба на мъжките сили и нелекувания диабет. Чести негови усложнения са съдовите и неврологични нарушения, които естествено засягат и сексуалните функции. Много изследвания обаче показват, че при добре компенсиран диабет, повечето мъже запазват потентността си.
В миналото се считаше, че намаляването на сексуалната активност с възрастта се дължи на хормонални причини. Днес с категоричност вече знаем, че продукцията на тестостерон, която е от значение за младите мъже, практически е без особено значение за по-възрастните. В този смисъл немотивираното предписване на полови хормони за повишаване сексуалната активност при хора в напреднала възраст е не само безсмислено, но дори и опасно.
Много по-съществена роля за сексуалното дълголетие имат добрите взаимоотношения между партньорите. Установено е, че самотните възрастни мъже по-бързо загубват сексуалните си сили, в сравнение с тези, които макар и по-рядко имат контакти с постоянна партньорка.
Понякога погрешно се счита, че сексуалната активност в напреднала възраст крие заплаха за здравето. До колкото пълноценното интимно общуване е един от най-мощните източници на радост и удовлетворение, присъствието му в живота и на хората от третата възраст съществено допринася за по-доброто самочувствие и тонус. Често се пренебрегва и факта, че двама партньори, които се чувстват добре заедно, могат да си доставят сексуална наслада и по начини, не изискващи чак толкова интензивни телесни усилия.
Възрастта сама по себе си не е причина за отпадане на сексуалната активност. Вероятността от появата на заболявания, ограничаващи половата изява, естествено нараства с годините, но своевременната и компетентна медицинска помощ може да запази радостта от секса до късна възраст.