превод

[Magnoliq']

Едва ли на някой му се занимава но ако все пак някой реши да си поопражнява немския ще съм му много благодарна ако ми помогне за този превод или по не да ми каже има ли я на български някъде и как и е заглавието следната приказка на Ханс Кристиан Андетсен
Das Liebespaar

Ein Kreisel und ein Ball lagen im Kasten beisammen unter anderem Spielzeug, und da sagte der Kreisel zum Ball: »Wollen wir nicht Brautleute sein, da wir doch in dem Kasten zusammenliegen?« Aber der Ball, der von Saffian gen

[Aileen]

ПУМПАЛЪТ И ТОПКАТА




Пумпалът и топката лежаха в едно чекмедже заедно с други играчки. Един ден пумпалът каза на топката:
– Искате ли да се сгодим, след като така и така сме в едно чекмедже.
Но топката, която бе ушита от марокен*, се смяташе за изискана госпожица и не пожела да отговори на такова предложение.
На следващия ден дойде момчето, на което бяха всичките играчки, боядиса пумпала на червени и златни ивици и му заби в средата един месингов пирон. Сега, когато се въртеше, пумпалът изглеждаше великолепно.
– Вижте ме – обърна се той към топката. – Какво ще кажете? Дали да не се сгодим все пак, така добре си подхождаме. Вие подскачате, а аз танцувам. Няма да има по-щастливи от нас на света!
– Така ли смятате? – учуди се топката. – Сигурно не знаете, че майка ми и баща ми са били марокенови пантофи и че аз нося запушалка в себе си.

– Да, но аз съм от махагоново дърво – отвърна пумпалът. – И съм направен от самия кмет. Той има струг и това му достави голямо удоволствие.
– Наистина ли? – учуди се топката.
– Кълна се, никога повече да не се завъртя, ако лъжа – потвърди пумпалът.
– Представяте се в много добра светлина – отвърна топката. – Но не мога, почти съм наполовина сгодена за една лястовичка. Всеки път, когато подскачам нависоко във въздуха, той си подава главичката от гнездото и пита: “Съгласна ли си? Съгласна ли си?” И аз вътрешно си казах “да!”, което е всъщност половин годеж. Но ви обещавам, че никога няма да ви забравя!
– Е, няма що, това е голяма утеха! – промълви пумпалът.
Повече не си размениха нито дума.
На следващия ден взеха топката. Пумпалът видя как тя излиташе високо във въздуха, също като птица. Даже се изгубваше от поглед. Всеки път се връщаше и всеки път подскачаше високо, щом докоснеше земята. Това го правеше или от копнеж по лястовичката, или защото носеше запушалка в себе си. На деветия път топката не се върна. Момченцето я търсеше, търсеше, но напразно.
– Зная къде е – въздъхна пумпалът. – В гнездото на лястовичката. Те са се оженили.
Колкото повече пумпалът мислеше за това, толкова по-силно се влюбваше в топката. Любовта му се увеличаваше, просто защото топката беше недостижима. Странно беше, че предпочете друг. Пумпалът танцуваше и бръмчеше, но мислеше непрекъснато за топката, която в представите му ставаше все по-хубава и по-хубава. Така изминаха много години и за пумпала това стана една стара любов.
И пумпалът не беше вече млад. Но един ден го позлатиха цял целеничък. Никога по-рано той не бе изглеждал толкова красив. Сега беше един златен пумпал и се въртеше и бръмчеше още по-силно. Беше наистина чудесно. Един ден обаче той подскочи толкова високо, че се изгуби.
Дълго го търсиха, търсиха го даже и в мазето, но не го откриха.
– Къде ли е?
Беше паднал във варела под улука сред всевъзможни боклуци и мръсотии, кочани от зеле, остатъци от храна и непотребни вехтории.
– Е, добре се наредих! Скоро златната ми боя ще се измие. А и сред какви досадници попаднах само.
И пумпалът хвърли крив поглед към един прекалено одялкан кочан от зеле и към едно странно кръгло нещо, което приличаше на гнила ябълка. Всъщност това беше една стара топка, която години наред бе прекарала в улука и върху която се бе отцеждала дъждовната вода.
– Слава Богу, че най-накрая дойде някой от нашето общество, с когото човек да може да си поговори – каза топката и заоглежда пумпала. – По принцип мен ме е ушила от марокенова кожа една девойка и нося запушалка в себе си, но не ми личи. Тъкмо щях да се оженя за една лястовичка, когато паднах в улука. Там останах пет години и почти изгних от дъждовната вода. Това е наистина много време за една госпожица.


Но пумпалът не отговори. Той мислеше за старата си любима и колкото повече говореше топката, толкова по-ясно му ставаше, че това бе именно тя.
В този момент дойде прислужницата да изхвърли боклука.
– Я гледай, златният пумпал бил тук! – възкликна тя.
И пумпалът бе отнесен отново в стаята, където много му се радваха, а за топката никой нищо не чу вече. Даже и самият пумпал не говореше повече за старата си любов. Любовта преминава, след като любимата е прекарала пет години в улука и е изгнила. Да, човек не може да я познае, когато я срещне във варела за боклук.
____________
*Вид фина пресована овча или козя кожа. Носи името си от Мароко, където се произвежда.

Това е приказката на български. Взех я от интернет.

[him4e_f]

http://webtrance.skycode.com/online.asp?lang=bg&gclid=CLLZ3pfE7JMCFQyR1Qodfwph2A

заповядай има мн езици :) :-o

[hrisence]

ох, горката, добре че го преведоха. За кога ти е иначе?

[Magnoliq']

благодаря много :) и да добре е,че го преведоха :) но попринцип не ми е нужен превода а ще пиша сбит преразказ и исках да си го напиша на български най-напред благодаря ви много още веднъж